Радио: Разлика между версии

В крайна сметка през 1895 г. [[Александър Попов (физик)|Александър Попов]] конструира първия радиоприемник, съдържащ кохерер, който се основава на модела на Лодж и има за цел да повтори неговите експерименти.<ref>https://tech.ebu.ch/docs/techreview/trev_263-pioneers.pdf</ref> Той демонстрира устройството с някои допълнителни подобрения на 7 май 1895 година.

 

 

На Бъдни вечер през 1906 г. [[Реджиналд Фесенден]] излъчва първото аудио радиопредаване от брега на [[Масачузетс]] към корабите в морето и пасажерите успяват да чуят как той свири на цигулка коледни песни и чете откъси от Библията. Началото на редовното обществено [[радиоразпръскване]] е поставено през 1909 г. в [[Сан Хосе (Калифорния)|Сан Хосе]],<ref>{{cite web | url=http://www.bayarearadio.org/schneider/kqw.shtml | title=The History Of KQW Radio – KCBS | publisher=Bayarearadio.org | accessdate=22 юли 2009}}</ref> но то става масово едва през 20-те години с широкото разпространение на [[радиоприемник|радиоприемниците]], особено в Европа и Северна Америка.

На 25 януари 1935 г. цар [[Борис III]] подписва указ, с който [[радиоразпръскване]]то в България става държавна собственост. Днес този ден се отбелязва като ден на [[Българско национално радио|Българското национално радио]] (БНР), което остава единствената радиоорганизация в България до 1990 г, макар и с няколко програми. През 1977 г. например то излъчва чрез четири национални програми – информационно-музикална ''([[Хоризонт (програма)|„Хоризонт“]])'', информационно-образователна ''([[Христо Ботев (програма)|„Христо Ботев“]])'', музикална ''([[Орфей (програма)|„Орфей“]])'' и образователна ''([[Знание (програма)|„Знание“]])'', както и още пет регионални радиостанции – в [[Радио Пловдив|Пловдив]], [[Радио Варна|Варна]], [[Радио Стара Загора|Стара Загора]], [[Радио Шумен|Шумен]] и [[Радио Благоевград|Благоевград]].

 

 

След промяната на режима през 1989 г. вече официално на 16 януари 1991 година на честота 97,60&nbsp;[[Херц|MHz]] в ефира на София зазвучава програмата на „Гласът на Америка“ от [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]]. На 7 януари 1993 г. на същата честота с кратки включвания се появява [[Радио Витоша]].<ref>{{cite web | last=Щербак | first=Михаил | year=2010 | url=http://predavatel.com/bg/radio/vitosha.htm | title=Радио Витоша | work=Българските радиостанции | publisher=predavatel.bg | accessdate=21 август 2010 | ref=harv}}</ref> Първата официално лицензирана частна българска радиостанция е [[Радио FM+]], която стартира в 17:16 часа на 15 октомври 1992 година<ref>{{cite web | last=Щербак | first=Михаил | year=2010 | url=http://www.predavatel.com/bg/radio/fmplus | title=Радио FM+ – национална радиомрежа | work=Българските радиостанции | publisher=predavatel.bg | accessdate=21 август 2010 | ref=harv}}</ref>, последвана от Радио Експрес на 1 ноември. През декември 1992 г. стартират и първите две радиостанции в Пловдив: Веселина и Канал Ком. Днес в България се излъчват три национални радиопрограми – [[Хоризонт (програма)|Хоризонт]], [[Христо Ботев (програма)|Христо Ботев]] и [[Дарик Радио]], около 15 радиомрежи с обхват в по-големите градове и около 70 регионални УКВ радиостанции.

=== Радиолокация ===

{{основна|Радиолокация}}

 

Системите за [[радиолокация]] съдържат [[радиолокатор]]и (радари), които откриват обекти от разстояние като излъчват към тях радиовълни, които обектите отразяват. Чрез измерване на закъснението на отразените вълни се определя разстоянието до обекта, а от направлението на излъчването се определя посоката на местоположението му. По поляризацията и честотата на отразения сигнал може да се съди за вида на покритието на обекта. Навигационните радари обикновено сканират обширна площ с честота от два до четири пъти в минута. Те използват много къси вълни, които се отразяват от повърхността на земята. Използват се широко в корабоплаването и авиацията.