Френска революция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
разш раздел за Директорията |
|||
Ред 83:
[[File:The value of assignats(1789-1796).png|thumb|ляво|Разменна стойност на асигнациите (1789 – 1796)]]
През юли 1790 г. Националното събрание завършва ''църковната реформа'': във всички 83 департамента на страната са назначени [[епископ]]и; служителите на църквата започват да получават заплата от държавата. Националното събрание приема гражданска конституция на духовенството ({{lang-fr|'''„Constitution civile du clergé“'''}}), която изисква от свещениците да се кълнат във вярност не към римския папа, а към френската държава. Едва половината делегати-свещеници и само 7 епископа го правят. В отговор папата осъжда Френската революция, реформите на Националното събрание и особено силно „Декларацията за правата на човека и гражданина“.
==== Бягство на краля ====
Line 148 ⟶ 146:
=== Директория (1795 – 1799) ===
{{основна|Директория}}
През първите две години е прекратен терорът от времето на [[Якобинска диктатура|якобинската диктатура]]; спрени са масовите екзекуции и са отслабени репресиите. Якобинският клуб е затворен, а опитите за въоръжена якобинска съпротива, както и заговорът на [[Гракх Бабьоф]], проповядващ насилствена борба срещу богатството, са потушени. Все пак якобинците възвръщат влиянието си в двата законодателни Съвета след разкриването на роялисткия заговор на генерал [[Шарл Пишегрю]] и отново засилват мерките против църквата и емигрантите, като извършват [[Преврат от 18 фруктидор|преврата от 18 фруктидор]] (септември 1797).
Икономическата криза във Франция продължава и по времето на Директорията. В началото хазната е празна, асигнациите са паднали до частица от първоначалната им стойност, а цените се повишават постоянно. Директорията спира печатането на асигнации и стойността на парите се възстановява, но това води на свой ред до криза, защото цените и надниците падат, но икономическата дейност е в застой.
Директорията се намира постоянно във война с коалициите от чужди държави, които по различно време включват [[Великобритания]], [[Австрия]], [[Прусия]], [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]], [[Руска империя|Руската]] и [[Османска империя|Османската]] империи. По време на Директорията Франция анексира [[Белгия]] и левия бряг на [[Рейн]], а голяма част от [[Италия]] е покорена от Бонапарт. Създадени са редица [[Дъщерна република|дъщерни републики]] по подобие на [[Първа френска република|френската]] с кратко съществуване. Завладените територии и градове са заставени да изпращат във Франция пари и произведения на изкуството, с които се изпълва музеят [[Лувър]], създаден през 1793 г. в Париж. Армията на Бонапарт [[Египетска кампания|завоюва Египет]] през 1798 г. и достига до [[Сирия]].
Директорията постепенно губи подкрепа, като пораженията на френската армия по фронтовете допринасят за нестабилността. Бонапарт се завръща във Франция навреме, за да подготви [[преврат от 18 брюмер|военен преврат]], успешно проведен на 8 – 9 ноември 1799 г. Превратът прекратява управлението на Директорията, установява [[Френски консулат]] с първи консул [[Наполеон Бонапарт]] на практика Френската революция приключва{{hrf|Глушков|1989|209}}.
== Политически течения ==
Разпространението на новите идеи и извършването на реформите е тясно свързано с политическите клубове. Те възникват още при свикването на Генералните щати и успоредно с тях стават място за обсъждане на националните проблеми. Първи създават свой клуб депутатите от Бретан (''Общество на приятелите на Конституцията''). Членове се приемат с поръчителство на някой от основателите и се плаща сравнително висок членски внос. След преместването на Учредителното събрание в Париж през октомври 1789 г. клубът избира за свое седалище бившия манастир на якобинците-доминиканци на ул. „Сент Оноре“ и започва да се нарича [[Якобински клуб]]. [[Якобинци]]те представляват лявото крило на революционното движение. Искат радикални реформи, развитие на революцията и Франция да стане република. Водачи: Максимилиан Робеспиер, Жорж Дантон, Жан-Пол Марат. На най-голяма почит са идеите на [[Жан-Жак Русо]].
През април 1790 г. е основано ''Обществото от 1789 г.'', което е с по-десни убеждения. Парижките низини се обединяват в ''Дружество на приятелите на правата на човека'', известно като Клуб на корделиерите, с основатели Жорж Дантон, Камий Демулен, Фабр д'Еглантин и [[Жан-Пол Марат]]. Това е единственият политически клуб, който приема т.нар „пасивни граждани“. [[Корделиери]]те започват да издават вестник „Приятел на народа“. През 1790 г. е създадено и [[Общество на приятелите на истината|Обществото на приятелите на истината]] (на френски: ''Amis de la Verité''), което има чертите на „революционен политически клуб, масонска ложа и литературен салон“. Издава и ''Bulletin de la Bouche de Fer''. Основатели на Обществото са [[Никола Бонвил]] и [[Клод Фоше]].
Паржките граждани създават организации на [[санкюлоти]]те, наричани „братски общества“. Те обединяват работници, занаятчии и безработни и за тях не се изисква членски внос. Първи създава такъв клуб учителят Дансар в началото на 1790 г., а впоследствие техният брой се увеличава{{hrf|Глушков|1989|104}}.
| |||