Нови пазар: Разлика между версии

Още в дълбока древност по тези земи е кипял живот, свидетелство за това са поне 434-те експоната, представени в музейната сбирка, експонирана в сградата на [[художествена галерия|художествената галерия]] на централната градска улица. Представена е културата на [[племе]]ната и народите, населявали новопазарския район от [[старокаменна епоха|старокаменната]] епоха до късното [[средновековие]]. Множеството [[селище|селища]], [[крепост]]и и [[некропол]]и, както от античната и късноантична епоха, така и от времето на [[Първа българска държава|Първото]] и [[Втора българска държава|Второто]] българско царство, свидетелстват, че земите са били винаги гъсто населени. Една от най-интересните находки са тези от трако-римската епоха, тогавашното ювелирно изкуство е представено със златни накити, открити в близо до града<ref>http://www.teambulgaria.com/town.php?town_id=32&setLanguage=2</ref>. Открито е крайпътно римско селище, свързващо [[Марцианопол]] и [[Абритус]], на име [[Динея]]. В околностите на града са разкрити две големи късноантични крепости ([[4 век|4]] – [[6 век]]), едната разположена източно от града, другата представлява град-крепост (близо до село [[Войвода (село)|Войвода]]). В северната част на града е открит [http://kaminata.net/forum/prabalgarskiyat-nekropol-do-novi-pazar-t21862.html?mobile=on старобългарски некропол].

 

 

Унгарският пътешественик Георг Рагузиум през 1598 г., описвайки границите на Силистренския санджак, споменава и името на Нови Пазар като един от вътрешните градове ([http://www.promacedonia.org/eg_sa/eg_sa_13.html#14. Българите през XVI век. По документи от наши и чужди архиви – Елена Грозданова, Стефан Андреев]). В османски данъчни регистри от 1620 година<ref> "Населението на Разградско, Търговишко и Шуменско през 17 в.", Грозданова, </ref>, съставени във връзка със събирането на ежегодния данък джизие присъства и името на града. В началото на 1667 г. Евлия Челеби, минавайки през Нови Пазар, дава едно доста подробно описание, в което съобщава за 150 къщи, 20 дюкяна и 3 безистена (покрити пазари), както и две джамии, на входа на едната от която е изписано името на майстора и година 981 (1573 – 1574 г. по християнския календар), което дава приблизителната дата на сформирането на новия град ([http://macedonia.kroraina.com/ech/ech_4.htm#c4 Пътуване на Евлия Челеби от Крим през Добруджа за Одрин и Цариград]). По време на руско-турските войни от 1774, 1810 и 1828 г. градът се споменава нееднократно като място за сражения, биваци на войските или просто като част от походите. На 16.06.1774 г. отрядът на граф Каменарски превзема града като част от похода на руската армия към град Шумен [http://www.runivers.ru/upload/iblock/a45/Petrov%204.pdf (Петров А.Н. Война России с Турцией и польскими конфедератами с 1769 по 1774 гг. – Т.1 – 5. – СПб., 1866 – 1874.)]. През лятото на 1828 г. (8 юли) по време на военната кампания на поредната война генерал-майор Симански във своя дневник прави кратко описание на тогавашното градче ([https://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:iLwTIUnkOxcJ:https://secrethistory.su/963-voennaya-kampaniya-1828-goda-i-otkrytie-russkimi-bolgarii-po-vospominaniyam-russkih-oficerov.html+&cd=7&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-b#sel= Симанский Л.А. Указ. соч. // ЖРВИО. 1911. Кн. 3. С. 39]). По време на Кримската война през 1854 г. в града е разквартирувана английска част, която дава една случайна жертва – войник, удавил се в река Крива река.([http://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/images/Angelov-Death-or-Glory.pdf David Murphy. Ireland and the Crimean war. Dublin, Four Courts Press, 2002, p. 3])