Крива бара (област Монтана): Разлика между версии

Селото е създадено в края на [[18 век]] от преселници от Плевенско. Причината е войните между [[Осман Пазвантоглу]] и Тръстеникоглу за надмощие в Плевенския край, от които страда най-много местното българско население. Говори се за двама братя, които първи пристигат в този край и са впечатлени от липсата на турци. За един сезон цялото им село се пренася в територията в близост на река Гаговишка, от която идва и името на селото - – Крива бара. Няколко пъти селото е било сполетявано от епидемии и така то е изгаряно напълно и премествано на друго място, но пак около реката.

В онези времена селото е било малка махала, част от ратаите, които с другите съседни махали са били част от едро турско земевладение. Вероятно след [[Руско-турска война (1806-1812)|Руско-турската война 1806- – 1812 г.]] и освобождението на [[Влашко|Румъния]], част от опустошените земеделски чифлици на турците са били разпродадени на румънски земеделци, познати в България като чокои. Вероятно около [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-Турската война 1876- – 77 г.]] и последвалите събития са довели до разграбването на тези земи от румънските земеделци и се обособяват селски общини със собствени земеделски територии. Село Крива бара се мести няколко пъти, но вече в свои земеделски район. В селото е имало разквартирувани руснаци през първата и втората руско-турски войни на Балканите, както и белогвардейци от корпуса на ген. [[Деникин]].

През [[1923]] година селото е в центъра на въстанието от това време. В него загиват петима участника, от които трима цигани. Въстанието се вдига по повод репресиите на превратаджиите, свалили [[Александър Стамболийски]], и най-вече поради повишаването на лихвите по заемите, които селяните са взели за закупуване на земи или селскостопанска техника. След свалянето на правителството на Стамболийски започват репресии срещу земеделци и икономически въздействия, които селяните не могат да приемат. Въстанието идейно е подкрепено от комунистите, но тяхното участие се заключава в няколко кратки митинга и бягство през границата в [[Сърбия]]. Земеделците отчаяно се бият на гарата в [[Бойчиновци]], [[Брусарци]] до гр. [[Лом]]. Заловените въстаници (по-скоро протестиращи) са откарани в гр. Лом, натоварени на три малки шлепа; хората от единия са хвърляни във водите на р. [[Дунав]], вързани един за друг. По този случай е написан част от сценария на филма [[На всеки километър|"На„На всеки километър]]"“. На всеки километър от Бойчиновци, Брусарци, Белоградчик до Лом селяните са защитавали своите права и искания. Въстанието през [[1944]] г. има силно политизиран исторически характер, какъвто не е имало през 1923 г.

Другите участници в септемврийското въстание са били в първия шлеп, потопен край гр. Лом и само някои от заловените селяни са били спасени от Депотатът .... , който е спрял командира на видинския полк край село Динково и с това е предотвратил по-големи изстъпления от страна на войската при потушаването на въстанието. Очевидци разказват, че "Черният"„Черният“ капитан - – голям главорез и любител на комунисти лично се изпъчил пред депутата и му прочел заповедта, която е получил за прочистване на въстаническия район. Депутатът, чието име сега не си спомняме (Йордан Ганчев), слязъл от файтона си и се легитимирал като депутат от НС и личен царски доставчик на брашно за двореца и заповядал на капитана да се върне във Видин. Последвал отказ от наглия капитан и веднага изял десетина бастуна по главата си. Ето на това му се вика депутатски имунитет. Капитанът се върнал и село Крава бара се разминало с репресиите, които са били предвидени.

В селото е имало няколко мелници, една от които е била много голяма за времето си; собственост на депутат и е произвеждала много фино брашно за износ в Америка, както е и снабдявала с брашно двореца в [[София]]. В периода 1930- – 1944 г. в селото е било център на културния и партиен живот в околността. Имало е множество партийни групи на почти всички водещи партии в онези години. Много силна е била групата на Земеделския съюз - – партията на Ал. Стамболийски.

Селото започва да се обезлюдява след [[1985]] г. През [[1980]] г. със смяната на имената на циганите и тяхното разселване по другите села в селото са заселени множество семейства които образуват три цигански махали и българите търсят връзки за смяна на жителството си и се преместват в големите градове.

След [[10 ноември]] [[1989]] г. селото се обезлюдява, като в него единствено се увеличава циганското население. След 1989- – 90 г. в селото вече няма работа, Ремонтният Завод в Брусарци е спрян и повечето работоспособни жители на селото го напускат. Селото е имало много добри лозови масиви - – частни и на ТКЗС -то, овощни градини и др.

* [[Петър Б. Василев]] (1918- – 2001), кинорежисьор

* Акад., проф., д-р [[Иван Дуриданов]] - – Роден на 22.02.1920 г. в с. Комщица, Софийско. Детството и юношеството му преминават в село Крива бара. Завършва славянска и класическа филология в СУ "Св„Св.Климент Охридски"Охридски“. Преподавател е в СУ от 1951 г. до пенсионирането си. Научната му дейност е в областта на езикознанието, етимологията и ономастиката. Публикациите му над 450 са излезли в 13 страни на 10 езика. Умира на 8 декември 2005 г. в София.

* [[Георги Божинов (писател)|Георги Божинов]] (1924- – 2004 г.), журналист и писател. известен с историческите си книги и пътеписи. Автор на романа "„[[Калуня-каля]]"“, историческата повест "Караджата"„Караджата“, "Вдън„Вдън гората Дикчам"Дикчам“, "Юлень"„Юлень“ и др.