Уикипедия

Френска революция: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 97:
Изборният закон, приет от Учредителното събрание на 4 декември 1789 г., разделя гражданите на две категории: „активни“ и „пасивни“. Активните са тези, които заплащат определен [[ценз]] и така получават правото да гласуват. Оценките за населението на страната от този период са за 24 милиона жители, и в по-горния имуществен ценз „активни“ са 4,3 млн. души, а „пасивни“ – 3 млн. Тези цифри, според някои историци, като Жак Годшо, се нуждаят от по-сериозна проверка. <ref>Jacques Godechot ''Les Révolutions'' (1770 – 1799), PUF 1965, p. 307</ref> В новия парламент не могат да бъдат избирани депутати от [[Учредително събрание (Франция)|учредителното събрание]].
 
На 1 октомври 1791 г. е свикано Националното [[Законодателно събрание (Франция)|законодателно събрание]], съставено от 745 депутати, избрани от „активните“ граждани чрез двустепенен вот. Депутатите са нови лица, заможни и предимно млади, повечето от тях с опит в регионалните и департаменталните събрания. <ref>Albert Soboul, ''Histoire de la révolution française'', volume 1 op. cit., p. 256</ref> На тях е възложено привеждането в действие на новата конституция. <ref>Jacques Godechot, ''La révolution française'', Perrin 1988, p. 86</ref> Десницата е представена от 250 депутати – [[фьойани]]те, които са привърженици на идеята за конституционна монархия и чиято цел е да спрат революцията. Центърът и независимите, които биват наричани и ''конституционна партия'' са най-многобройни, бидейки 345 депутата. Левицата е представена от 136 депутата, от клуба на [[якобинци]]те, най-вече бъдещи [[жирондистижирондинци]]. Крайната левица, състояща се от най-революционно настроените депутати, също е представена. Последните имат слабо влияние в Събранието, но се ползват с обществени симпатии. Сред тях са Тионвил, Базир и Шабо (триото [[корделиери]]), както и привърженици на всеобщото избирателно право като Линде, [[Жорж Кутон|Кутон]] и [[Лазар Карно|Карно]]. <ref>Bernardine Melchior Bonnet, ''La Révolution française'' (1789 – 1799) op. cit., p. 47 – Albert Soboul, ''Histoire de la révolution française'', volume 1 op. cit., p. 272</ref>
 
Луи XVI вече не може да управлява като абсолютен владетел. Той започва да заговорничи с аристократите емигранти и чуждите монарси за потушаването на революцията, особено с брата на Мария Антоанета [[Леополд II]]. Последният може би е искал да избегне война, но на 1 март 1792 г. умира. Франция решава да се възползва от това и на 20 април 1792 г., с одобрението на краля и с голямо мнозинство в Законодателното събрание, изпреварващо обявява война на Австрия (тогава все още в Свещената Римска империя на [[Франц II]]). Жирондинците започват да говорят за война на народите срещу кралете, поход за свобода. [[Френска революционна армия|Френската революционна армия]], дезорганизирана след емиграцията на офицерите от аристокрацията, е неспособна да води военна кампания и търпи първите си поражения, които оставят северната и североизточните граници оголени. На 6 юли 1792 г. [[кралство Прусия]] се включва на страната на Австрия.
Ред 108:
На 1 август в Париж става известен манифестът на командващия пруската армия [[Карл Вилхелм Фердинанд (Брауншвайг-Волфенбютел)|херцог Брауншвайг]] от 25 юли, който заплашва с превземане на Париж, ако бъдат предприети действия срещу кралското семейство. Вместо да уплаши [[санкюлоти]]те, този документ дава нов порив на Революцията, дава усещането, че кралят е предал народа си, и става претекст за свалянето на монархията. <ref>Michel Vovelle ''La Chute de la monarchie'' (1787 – 1792) Seuil 1972, p. 261</ref>
 
В нощта на 9 срещу 10 август 17911792 г. революционната парижка комуна се обявява за висша власт и вдига въстание. Въстаниците завземат кметството и отправят искане към Законодателното събрание за свалянето на краля. Около 20 хиляди бунтовници (т.н. [[санкюлоти]]) обкръжават кралския дворец. Щурмът е кратък, но кръвопролитен. На нападателите оказват съпротива няколко хиляди войници от швейцарската гвардия – мнозина падат убити при Тюйлери или загиват по-късно в затворите в хода на „[[Септемврийски кланета|септемврийските кланета]]“. Уплашен, кралят и семейството му търсят закрила в сградата на Законодателното събрание. Под натиска на Комуната и парижани Законодателното събрание приема решение за отстраняването на Луи ХVI от престола и го поставя под стража в крепостта Тампл. В резултат на щурма Луи XVI фактически е отстранен от властта, тъй като Събранието временно отнема функциите му до ново решение. Така въстанието променя политическата обстановка, като слага край на политическия строй, установен от конституцията от 1791 година.
 
==== Радикализация на революцията ====
Ред 120:
Силите на Прусия и Австрия навлизат във Франция на 19 август 1792 и завземат важни позиции. В началото на септември херцогът на Брауншвайг завзема крепостите [[Вердюн]] и Лонгви, които пазят пътя за Париж. Кралят на Прусия дава заповед войските да продължат през Шампан и да завземат Париж с цел да освободят крал Луи XVI. В отговор генерал [[Шарл Франсоа Дюмурие]] заповядва на войските си да се изтеглят от Валенсиен, където се готвели за завладяване на Белгия, и да пресекат пътя на пруската армия. Към него се присъединява армията, командвана от Келерман. Австро-пруските войници са 100 000, срещу 24 000 френски. Херцогът на Брауншвайг, сигурен в победата си, не търси помощ от другите австро-пруски части. Дюмурие позиционира войските си откъм тила на австро-пруската армия, което спира снабдяването на врага с провизии и улеснява връзката му с Келерман. [[Битка при Валми|Битката при Валми]] на 20 септември 1792 г. завършва с френска победа от голямо психологическо значение, тъй като е първата за революцията. В следващите седмици врагът отстъпва, а [[Революционна армия|революционната армия]] напредва и преминава границата с лозунга „Мир на колибите! Война на дворците!“. Междувременно Парижката комуна започва [[мобилизация]] на всички боеспособни мъже и хиляди доброволци започват да се насочват към бойното поле. В града обаче се разпространяват слухове, че затворените роялисти и контрареволюционери само чакат парижани да заминат за фронта, за да извършат преврат. В отговор на това в продължение на няколко дни – от 2 до 7 септември, въоръжени санкюлоти нападат парижките затвори и избиват около 1500 души в т.нар. „[[септемврийски кланета]]“, които се разглеждат като първото проявление на революционен терор. Така изборите за Конвент протичат по време на засилен национализъм и кръвопролития.
 
Между 1793 и 1815 Франция е почти непрекъснато в състояние на война с променливи коалиции на европейските монархии. В самото общество отношението към войната е нееднозначно. Роялистите, много от фьойаните и жирондинците са привърженици на военните действия - – първите, защото се надяват на възстановяване на монархията и нейния авторитет дори и в случай на френско поражение, а жирондинците искат да разпространят революцията сред другите европейски държави и така да подпомогнат необратимо нейния ход във Франция. Противниците на войната са доста по-слаби - – сред тях са някои фьойани, които се опасяват, че Франция не може да я спечели и това ще доведе до радикализация на революцията. М другия край на политическия спектър Робеспиер е против войната, защото според него тя ще подпомогне монархията и военните за сметка на революцията и че ще настрои негативно обикновените хора в Австрия и Европа спрямо революцията.
 
През есента на 1792 френските армии продължават да напредват и печелят редица победи в движението си на север към пруската [[Рейнланд]]. На 6 ноември побеждават австрийците в [[битка при Жемап|битката при Жемап]] и скоро овладяват [[Австрийска Нидерландия]]. Това води до включване в конфликта на Великобритания и [[Обединени провинции|Съединените провинции]] (Нидерландската република), чиито интереси са засегнати.
 
Конфликтът се изостря още повече след екзекуцията на крал Луи XVI през януари 1793 г. Французите търпят поражения на редица фронтове и се изтеглят от завоюваните територии. В същото време вътре в страната има размирици. Армиите от коалицията обаче не успяват да се възползват от това разединение и към есента на 1793 г. републиканският режим успява да надделее и да спре вражеския напредък вътре в самата Франция.
 
[[File:Bataille de Fleurus 1794.JPG|thumb|left|Френската революционна армия побеждава обединените сили на австрийци, холандци и англичани в битката при Фльорюс, юни 1794]]
Лятото на 1794 е ознаменувано отново с френски победи, като [[битка при Фльорюс|битката при Фльорюс]]. Войските на коалицията са изтласкани от Австрийска Нидерландия. Следва кампания, която отхвърля противника към източния бряг на Рейн и французите овладяват Нидерландската република.
 
През май 1795 е провъзгласена [[Батавска република|Батавската република]] като [[френски дъщерни републики|дъщерна република]], а между април и юли Франция сключва мирни договори с отделни участнички в коалицията (наричани общо [[Базелски мир]]) и се очертава като сериозна европейска сила.
 
Line 134 ⟶ 135:
 
[[File:Décret de la Convention abolissant la Royauté, 21 septembre 1792.png|thumb|Декретът на Конвента за премахването на монархията, 21 септември 1792 г.]]
Количествено Конвентът се състои от 160 жирондистижирондинци, 200 монтаняри и 389 депутати от Равнината или блатото ({{Lang-fr|La Plaine ou le Marais}}), общо 749 депутати <ref group="notes">Цифрите за принадлежност към една или друга групировка по време на съществуването на Конвента се променят. «Водеща роля в Конвента имат републиканските „партии“ сред които обаче тече остра борба практически по всички въпроси на вътрешната и външната политика. Дясното крило заемат [[Жирондисти|жирондиститежирондинци]]те (около 140 души), сред които са такива крупни политически фигури като Брисо, Верньо, Гюаде, Петион, Бюзо и др... Лявото крило са [[монтаняри]]те (буквално „планинци“) – отначало малко над 110 души, но с времето броят им нараства до 150 и представлява пъстър конгломерат от хора с най-разнообразни социални и икономически възгледи. Между двете враждуващи групи се разполага „Блатото“, или „Равнината“ – пасивно болшинство (около 500 депутати), поддържащи ту едните, ту другите.»</ref>{{sfn|Чудинов|2006|с=297}}. Една трета от депутатите е участвала в предишните събрания и носи със себе си всички предишни разногласия и конфликти{{sfn|Rude|1991|с=80}}.
 
На 21 септември 1792 г. Конвентът свиква първото си заседание и окуражен от [[Битка при Валми|победата при Валми]] обявява края на монархията и провъзгласява [[Първа френска република|Първата френска република]]. Съставено е официално правителство и са назначени министри.
 
В дебатите през следващите месеци се очертава остро противопоставяне между жирондистижирондинци и монтаняри, отначало по въпроса за съдбата на краля. През януари 1793 г. Конвентът осъжда на смърт краля на Франция Луи XVI. Присъдата е изпълнена на 21-ви същия месец.
 
Икономическото положение в страната продължава да се влошава, настъпват продоволствени затруднения, а революцията е изправена пред множество заплахи вътре и извън Франция. В Париж има силни настроения против министрите и жирондиститежирондинците. [[Парижка комуна (1789-1794)|Парижката комуна]] започва да играе значителна роля в политическия живот на Франция: тя изисква и се добива до учредяването на революционен трибунал, изисква даване на дезертиралия през април 1793 [[Шарл Франсоа Дюмурие|генерал Дюмурие]] на съд, настоява за арест на жирондиститежирондинците. Същият месец Конвентът назначава [[Комитет за обществено спасение]], който става на практика главен управляващ орган на Франция. Първоначално в него са равно представени жирондистижирондинци и монтаняри, а водеща роля играе [[Дантон]]. Комитетът дава заповеди директно на гражданските и военните чиновници и изпраща в армията комисари, които да свеждат заповедите му.
 
На 2 юни парижките секции на Комуната вдигат въстание, обграждат Конвента и изискват спешни административни и политически чистки и поставяне на фиксирана цена на хляба. Подкрепя ги Националната гвардия и Конвентът е принуден да постанови арест на 31 водачи на жирондиститежирондинците. В резултат якобинците получават контрол над Комитета за обществено спасение и започва т.нар. [[якобинска диктатура]].
 
На 24 юни Конвентът приема първата републиканска [[Конституция на Франция (1793)|конституция на Франция]], написана въз основа на нова [[Декларация за правата на човека и гражданина от 1793]]. Тя е прогресивна и радикална, като установява всеобщо избирателно право за мъжете. Подложена на [[плебисцит]], тя е одобрена, но не влиза в действие поради прекратяването на нормалните законови процедури и въведеното военно положение.
 
Неуспехът на Комитета за обществено спасение при справянето с [[Вандейско въстание|Вандейското въстание]] и метежа на федералистите води до реорганизирането му и през юли 1793 Дантон е изключен от състава му с декрет на Конвента. Мястото му заема Робеспиер, който става безспорен вожд на революцията и на практика поема ръководството на страната. Също през юли [[Шарлот Корде]] извършва убийството на [[Жан-Пол Марат]], което изостря още повече настроенията срещу жирондиститежирондинците. Пълномощията на Комитета постоянно се разширяват, като това се оформя със съответните декрети от Конвента. Този Комитет остава на власт до 27 юли 1794 г.
 
От септември 1793 г. Комитетът започва да провежда [[Царство на терора|Големия терор]]: масово преследване на политическите противници и голям брой екзекуции. В първите месеци на [[1794]] г. се изостря вътрешната борба между [[Дантон]] и неговите привърженици (дантонистите), които настояват за отслабване на режима на диктатура, и левите („крайните“) якобинци около Робеспиер, които изискват по-нататъшно осъществяване на социално–икономическите мерки в интерес на най-бедните слоеве и засилване на революционния терор. Робеспиеристите дори стигат до там, че през март-април 1794 г. екзекутират Дантон и [[Жак-Рене Ебер]]. Броят на репресиите нараства особено през юни-юли 1794 г. Според архивите по време на Големия терор са загинали 16 594 души, обвинени в контрареволюционна дейност.<ref name = "Gough-p77">{{cite book|author=Gough, Hugh|title=The Terror in the French Revolution|year=1998|page=77}}</ref> Други 40 000 затворници са екзекутирани без съд или са починали преди да бъдат осъдени.<ref name = "Gough-p77"/>{{hrf|Doyle|1989|258}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Френска_революция“.