Йосиф Варненски и Преславски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12:
 
== Биография ==
Роден през 1898 година в Севлиево (възрожденски род - фамилия Катрови, по линия на неговата майка) в благочестиво християнско семейство (по линия на бащата - табашки занаят) със светското име '''Иван Лазаров Илиев'''. Докато е ученик в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]], в 1918 година се замонашва в [[Рилски манастир|Рилския манастир]] под името ''Йосиф''.<ref name="БПЦ"/> Семейно е свързан с БЗНС - Пладне. Обвиняват го, че е анархист, комунист (бил е с леви убеждения). Пише брошура "Аз съм комунист, не от вчера, а от днес", целта му е била да я разпространява сред работниците във фабриките. Това заглавие, извадено извън антикомунистическия му контекст, става повод за доноси срещу Йосиф. Смятал е, че църквата трябва да се намеси и да спре процеса на създаване на профсъюзи (дело на комунистите) във фабриките. Независимо, че е бил ляв (подкрепял е социалната държава, противник е на болшевизма), не е бил комунист по убеждения. В брошурата е писал, че християнството като вяра има социални елементи още от древността. Смятал е, че църквата трябва да създаде християнски братства сред работниците, за да се спрат комунистическата и фашистката идеология. Превратът от 9 юни 1923 г. осуетява тези намерения.
 
След завършването ина Софийската духовна семинария през 1921, една година е йеродякон в [[Рилския манастир]], след което започва да учи в [[Богословски факултет (Софийски университет)|Богословския факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет]]. От [[Черновицки университет|Черновицкия университет]], Румъния, получава степента доктор по богословие.<ref name="БПЦ"/>
 
Работи като учител в Черепишкото свещеническо училище и преподавател в Софийската духовна семинария. През 1930 година е назначен за [[протосингел]] на [[Неврокопска епархия|Неврокопската митрополия]]. В 1931 година е възведен в [[архимандрит]].<ref name="БПЦ"/>
 
През юли 1936 година е ръкоположен за знеполски епископ.<ref name="БПЦ"/>
 
Кандидатства безуспешно да оглави епархията в Ловеч и Търново.
 
След смъртта на митрополит [[Симеон Варненски и Преславски]], епископ Йосиф е избран на 12 декември 1937 година и на 26 декември е канонически утвърден за варненски и преславски митрополит.<ref name="БПЦ"/>
 
Планирал е просветно средище, нещо като "втори плисковско-преславски център", като по времето на Борис I.
 
Прави един от най-добрите преводи на Библията, но и досега не е издаван от Светия Синод.
 
След 9.IX.1944 г. вижда неосъществен свой идеал - църковни работнически синдикати, църковна и духовна просвета сред духовниците, църковен морал. Работил е за създаване на такива християнски дружества сред младежта, дори специално е бил изпращан на Запад да проучи каква е била практиката на католическата църква.
 
Между декември 1949 г. и октомври 1956 г. титулатурата на Йосиф е "сталински и преславски митрополит", тъй като по това време Варна носи името ''Сталин''.
 
По време на събитията в Чехословакия през 1968 г. Йосиф предрича поражението на комунизма.
 
Думи на Йосиф Варненски и Преславски са: "Москва обаче не трябва да се страхува толкова от събитията в Прага, колкото от онова, което може да стане в Украйна, тъй като 40-милионният украински народ ненавижда руснаците"
 
Умира на 8 ноември 1988 година.<ref name="БПЦ"/>