Ксенофонт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Живот и творчество: -, replaced: [Арабия] → [Арабски полуостров|Арабия] редактирано с AWB |
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
||
Ред 30:
През 401 г., когато [[Кир]] се готви за поход срещу брат си [[Артаксеркс II Мнемон]], [[Беотия|беотиецът]] [[Проксен]], с когото Ксенофонт се сприятелява по време на [[Пелопонески войни|Пелопонеската война]], с писмо го скланя да вземат участие в похода на Кир. Ксенофонт се допитва до Сократ, който го съветва да се обърне към [[Делфийски оракул|Делфийския оракул]]. Ксенофонт се вслушва в думите на учителя си, но в прорицалището на [[Аполон]] не пита дали да отиде при Кир, а как да отиде. Сократ го укорява за това, че е изтръгнал от устата на оракула отговор, какъвто самият той е желаел, но все пак го насърчава да замине. Така Ксенофонт се озовава при Кир, на когото става не по-малко добър приятел от Проксен. Ксенофонт, изглежда, не е знаел до този момент същинската цел на похода, а когато я разбира, не се решава да напусне Кир. Оттук нататък събитията, изпълнили живота на Ксенофонт като водач на Десетте хиляди, са разказани подробно в “Анабазис”.
След завоеванията на Кир Стари и след краткото царуване на [[Камбиз]], [[Персия|Персийската империя]] минава в ръцете на [[Дарий II|Дарий]], който на практика е нейният обединител и реформатор – под властта му са земите от [[Мала Азия|Малоазийските]] брегове до [[Каспийско море]], на север до [[Скития]], а на юг до [[Арабски полуостров|Арабия]]. Водачите на тази огромна империя са опиянени от мощта си: най-напред Дарий, а после и [[Ксеркс I|Ксеркс]] пожелават да се хвърлят във война с [[Елада]]. Битките [[Битка при Маратон|Маратон]] и [[Саламин]] обаче показват действителната слабост на Персия. През 465 г. Ксеркс е убит. Следват дворцови преврати. Започват да се редуват неспособни владетели, които царуват кратко време. Упадъкът на Персийската монархия е пълен при царуването на [[Дарий II Нотос]] (424 – 404 г.): в персийския двор убийствата стават едва ли не обичайна практика. [[Сатрап]]ите се чувстват почти независими в своите провинции. Този период се характеризира със зверства, измами и въстания, в които активно участие взима жената на царя [[Парисатида]]. От тринадесетте синове на Парисатида само четирима преживяват баща си. Наследник на престола по право е най-големият, [[Артаксеркс II]], при все че майка му се стреми по всякакъв начин да издигне на престола най-малкия – Кир. Като получава по настояване на майка си сатрапско място в [[Сарди]], Кир замисля да узурпира трона на брат си. С тази цел започва да събира на служба при себе си гръцка наемна войска с водачите ѝ. Тази войска (около 13 хиляди души), която се намира под командването на [[Клеарх]], съставлява най-добрата част от цялата войска на Кир.
[[Тисаферн]], който също е сатрап в Мала Азия (Йония и Кария), на два пъти съобщава на царя, че Кир се готви за метеж. Кир пък, под предлог, че военните приготовления се дължат на несъгласие с Тисаферн за някои йонийски градове, не е обезпокояван от царя, който желаел тези дрязги да продължават, тъй като и двамата сатрапи, в подкрепа на своите права, внасят в царската хазна данъци за спорните градове.
Ред 37:
Гърците изгубват най-добрите си водачи. В това безнадеждно положение Ксенофонт се явява като техен спасител и е избран от войниците за водач. Той повдига духа на съотечествениците си и ги кара да си изберат нови военачалници. Така гърците, след различни перипетии, стигат до границите на Армения, а оттам в гръцкия град [[Трапезунд]], на Черно море.
Може да се каже, че в Тракия свършва походът на Ксенофонт. Част от войската постъпва на служба при тракийския цар [[Севт I|Севт]].
Твърде вероятно е след това Ксенофонт да се е върнал в Атина. С парите, които стратезите са си поделили една година по-рано, той поднася в Делфи, в съкровищницата на атиняните, дар на Аполон, от името на Проксен и от свое име. След смъртта на Сократ, учениците му, които също са под подозрение, се пръскат из Елада и Ксенофонт навярно се отдалечава от Атина.
През 396 г. той взима участие в похода на цар Агезилай срещу персите, а по-късно (394 г.), когато тиванци и атиняни се съюзяват срещу [[Спарта]], Ксенофонт се бие при [[Коронея]] срещу собственото си отечество. От Сократова гледна точка тази негова постъпка е престъпление. Тук той съвсем забравя мъдрите слова на учителя си, според когото гражданинът не трябва да въстава срещу родината си. Вероятно поради това предателство Ксенофонт е осъден на изгнание. Така, след като изгубва всичките си имоти, той отива в Спарта, а по-късно, между 390 и 387 г., се заселва в Скилунт, недалече от [[Олимпия (Древна Гърция)|Олимпия]], където спартанците са му подарили имение. По това време той пише и публикува “Анабазис”. По-късно Ксенофонт се мести да живее в Коринт, където го застига вестта, че изгнанието му е отменено. Той обаче едва ли се възползва от това, че е помилван. Няколко години по-късно (вероятно през 355 г.) умира в Коринт.
==Съчинения==
| |||