1984 (филм): Разлика между версии

 

 

Уинстън работи в малък офис в Министерството на истината, преписвайки история съгласно диктатурата на Партията и върховното й лице – Големия брат. Човек, обладан от болезнени спомени и нестихващи желания, Уинстън води таен дневник на личните си мисли, което е строго забранено в Океания.

Боб Флаг – (Bob Flag)- Големия брат (само образ)

 

 

 

През есента на 1983г. Радфорд моли продуцента да се опита да получи правата за заснемане на филм върху романа на Оруел. Оказва се, че правата вече се държат от Марвин Розенблум, адвокат от Чикаго, който сам се опитва да заснеме филм. Розенблум се съгласява да стане изпълнителен продуцент и докато продуцентът Саймън Пери напира пари за продукцията, Радфорд пише сценария, вдъхновен от идеята му да направи „филм за научна фантастика направен през 1984“. Сценарият е завършен за три седмици.

Първоначално за ролята на О‘Брайън е избран Пол Скофийлд (Paul Scofield), който обаче чупи крак по време на снимките на филма „Надстрелването“ (The Shooting Party) . Антъни Хопкинс, Шон Конъри и Род Щайгър също са сред предложенията за ролята. Ричърд Бъртън, който живее в Хаити, се присъединява към продукцията шест седмици след започването на снимките, като настоява за специално изработен за него костюм.

Редфорд и операторът Роджър Дякинс първоначално искат филмът да е черно-бял, но финансовите продуценти се противопоставят на тази идея. Затова във филма се използва специална технология, наречена „избелващ байпас“, за да създадат така наречения „измит“ ефект върху визуалните ефекти на филма.

 

Откриващите сцени на филма, по време на Двуминутните омрази са заснети в покрит с трева хангар близо до Чипънхам, Уилтшър. Някои сцени са заснети в „Alexandra Palace“ в Лондон – тези на Площата на победата. Сграда на Лондонския университет пък е ползвана за Министерството на Истината. Идиличната първа среща на главните герои пък е заснета в местност с естествени хълмове близо до Уайтшиър. Неизползвана електрическа станция пък е фасада за Площата на победата. Някои от сцените са заснети на лондонската улица „Чешир“, която Оруел е посещавал и коментирал. Използвана за локация е и необитаема мелница за зърно. Филмът споделя много от локациите си с „Бразилия“ (Brazil), който се снима същата година.

 

На премиерата в САЩ Винсънт Канби заявява, че това е един „възхитителен, мрачно красив“ филм, макар че „не е лесен за гледане филм“. Роджърд Еберт присъжда 3.5 от 4 звезди, пишейки, че „той прониква много по-дълбоко в мрачното сърце на романа “ от предишни адаптации. Също така казва, че Джон Хърт е „ перфектният Уинстън Смит“.

 

Върджин филмс, които финансират филма, възлагат задачата на британското рок/поп дуо Eurythmics да изработят музиката за саундтрака. Радфорд не одобрил настояването на Върджин филмс да бъде използвана поп ориентирана музика, тъй като традиционната оркестрова музика, първоначално предвидена за филма, била композирана изцяло от Dominic Muldowney няколко месеца по-рано.

 

През 2013 филмът отново бил пуснат като DVD в Северна Америка чрез TGG Direct. Изданието включвало оригиналния микс от песни на Eurythmics и Muldowney, както и ненаситената цветова палитра. През 2015 филмът е пуснат за Blu-ray в Северна Америка от Twilight Time в ограничен брой от 3 000 копия. Това издание включва саундтрака на двамата композитори на един аудиоканал, оркестралната музика на Muldowney на друг, като в същото време е спазена оригиналната цветова схема.