1984 (филм): Разлика между версии

'''|„Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта“,''' познат още като „1984“, е британски антиутопичен филм от 1984  г., написан и режисиран от Майкъл Ратфорд, базиран на едноименния роман на Джордж Оруел. С участието на Джон Хърт, Ричард Бъртън (последната му роля в киното), Сузана Хамилтън и Кирил Кюсак, филмът проследява живота на Уинстън Смит в Океания  – страна, управлявана от тоталитарно правителство.

Всичко приключва една вечер с внезапното нахлуване на Мисловната полиция. И двамата са арестувани и се разкрива, че има екран, скрит зад картина в тяхната стая, и че очарователно старомодния и привидно чувствителен собственик на заложната къща, господин Чарингтън (Кирил Кюсак), е таен агент на Мисловната полиция. Уинстън и Джулия са отведени в Министерството на любовта, където ги арестуват, разпитват и ,,рехабилитират’’„рехабилитират“ поотделно. Там О’Брайън (Ричард Бъртън), високопоставен член на Вътрешната партия, за когото Уинстън преди е мислил, че е агент на движението на съпротивата, водено от смъртния враг на Партията, Емануел Голдщайн, систематично го измъчва.

О’Брайън информира Уинстън за истинската цел на държавата и го обучава в принципите на двойното мислене – умението да имаш две противоречиви мисли в главата си по едно и също време. За последанта си рехабилитация, Уинстън е въведен в Стая 101, където О’Брайън му казва, че ще бъде подложен на ,,най„най-лошото нещо в света’’света“, изработено специално за личните фобии на Смит. Когато е изправен пред този непоносим ужас, който се оказва клетка, пълна с диви плъхове, психологичното съпротивление на Уинстън най-накрая и безвъзвратно се пречупва; той истерично отхвърля верността си към Джулия. Вече напълно покорен и прочистен от бунтарски мисли, импулси и лични привързаности, Уинстън е излекуван и освободен.

В последната сцена Уинстън се връща в кафенето ,,Кестеново„Кестеново дърво’’дърво“, където преди бе виждал излекуваните мисловни престъпници Джоунс, Аронсън и Ръдърфорд (някога изтъкнати, но по-късно посрамени членове на Вътрешната партия, които от тогава са ,,превърнати„превърнати в пара”пара“. Докато Уинстън седи на шахматната маса, Джулия, наскоро ,,излекувана’’„излекувана“, се приближава към него. Те си поделят бутилка джин и безстрастно си разменят няколко думи относно това как са се предали един другиго. Държат се безразлично един към друг. След като тя си тръгва, Уинстън гледа емисия на себе си на големия екран, в която той признава своите ,,престъпления’’„престъпления“ срещу държавата и умолява да бъде помилван от народа.

Чувайки репортаж, обявяващ пълния разгром на Океанската партия над противниковите сили в Северна Африка, Уинстън поглежда образа на Големия брат, който се появява на екрана, след това се извръща и прошепва ,,Обичам„Обичам те’’те“ – фраза, която той и Джулия многократно използвали през тяхната връзка, разкриваща възможността, че той все още обича Джулия. Вместо това, той може също така да изразява обичта си към Големия брат, като в книгата.

* [[Ричард Бъртън]] - – О’Брайън

* [[Джон Босуел]]  – Емануел Голдщайн

През есента на 1983  г. Радфорд моли продуцента да се опита да получи правата за заснемане на филм върху романа на Оруел. Оказва се, че правата вече се държат от Марвин Розенблум, адвокат от Чикаго, който сам се опитва да заснеме филм. Розенблум се съгласява да стане изпълнителен продуцент и докато продуцентът Саймън Пери напира пари за продукцията, Радфорд пише сценария, вдъхновен от идеята му да направи „филм за научна фантастика направен през 1984“. Сценарият е завършен за три седмици.

Официалните снимки започват на 19 март 1984  г. и приключват през октомври същата година. Някои сцени са заснети на същинските дати, както и на същите места, споменати в романа. Бюжетът на филма е 2.5 милиона лири, но по време на снимките разходите се увеличават.

Въпреки желанията на Радфорд, Върджин упражнили правото си на последна редакция и заменили музиката на Muldowney с тази на Eurythmics. Въпреки това, основната мелодия на Muldowney (по-точно химнът, ,,Oceania„Oceania, tis for three’’three“) все още присъствал на видно място във филма. Пез ноември 1984, Върджин рекърдс пуснали албума със саундтрака на Eurythmics, включващ значително променени версии на песните, чути във филма, под заглавието ,,1984„1984 (С любов за Големия брат). Въпреки противоречието, албумът достигнал 23 място в британската албумна класация и бил удостоверен като ,,златен’’„златен“ от BPI, заради продажби от над 100 000 копия. Песента ,,Sexcrime„Sexcrime (Nineteen Eighty-Four)“ от албума била пусната като сингъл точно преди самия албум и се превърнала в един от най-големите хитове на Eurythmics, достигайки 4-та позиция, и наградена със ,,сребро’’„сребро“ за продажби над 200 000 копия. Клипът към песента включвал моменти от филма. Песента ,,Julia’’„Julia“ също била пусната като сингъл, но не достигнала дори Топ 40.

По време на приемната си реч на Британските филмови награди Evening Standard, Радфорд открито изразил своята досада от решението на Върджин и твърдил, че музиката на Eurythmics била ,,пробутана’’„пробутана“ на неговия филм. Радфорд не признал редакцията на филма, включваща песни и на Eurythmics, и на Muldowney, но когато ,,1984’’„1984“ дебютирал на 10 октомври в Лондон и на 14 декември в Ню Йорк, това била версията, пусната за широко разпространение. Майкъл Радфорд оттеглил филма от конкурса BAFTA в знак на протест срещу решението на Върджин да променят филмовата музика. Eurythmics отвърнали с изявление, в което твърдели, че не знаели за предварителни договорки между Върджин и Радфорд, и че били приели предложението да композират музика за филма добросъвестно.

През 1999  г., пълният оркестрален саундтрак на Muldowney (24 песни) е издаден като специално CD издание под името „Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта: Музиката на Океания“, в чест на 15-тата годишнина на филма. Дискът включвал и досега невиждани снимки от заснемането на филма, както и линейни бележки от Радфорд.

Филмът печели наградата ,,Най„Най-добър британски филм’’филм“ на Британските филмови награди Evening Standard. Също така печели наградата ,,The„The Golden Tulip’’Tulip“ в на Международния филмов фестивал в Истанбул през 1985.