Кумановска битка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Unlinked: Саид паша |
||
Ред 24:
В навечерието на войната плановете на сръбското командване, оглавявано от [[Радомир Путник]], предвиждат основните сръбски сили, обединени в Първа армия, да настъпят към долината на [[Вардар]], като се очаква Вардарската армия да се укрепи в естествено защитената област [[Овче поле (Република Македония)|Овче поле]]. В същото време [[Втора съюзна армия|Втора]] (командващ [[Степа Степанович]]) и [[Трета сръбска армия|Трета армия]] (командващ [[Божидар Янкович]]) трябва да обходят основните османски сили, съответно от изток и запад.<ref>{{cite book | last = Ratković | first = Borislav | coauthors = Mitar Đurišić, Savo Skoko | year = 1972 | title = Srbija i Crna Gora u Balkanskim ratovima 1912-1913 | publisher = BIGZ | location = Belgrade | pages = 39-45}}</ref>
Стратегическите планове на Османската империя, разработени от [[Колмар фон дер Голц]], предвиждат в Македония предимно отбранителни действия и евентуално изтегляне към [[Албания]], като основното усилие трябва да бъде концентрирано в [[Източна Тракия]]. Въпреки това, назначеният малко преди началото на войната османски главнокомандващ [[Назъм паша]] решава да нанесе удари срещу съюзниците в самото начало на войната, като така вземе инициативата, забави съюзническото настъпление и създаде възможност за прекратяване на войната по дипломатически път. В първите дни на войната Вардарската армия се насочва на север от отбранителната позиция при Овче поле с цел да пресрещне настъпващите сръбски войски, въпреки че поради бавната мобилизация включените в нея [[Пети корпус|Пети]] (командващ
Първа армия пресича границата при [[Враня (град)|Враня]] на 20 октомври, денят на включването на Сърбия в Балканската война, и вечерта на 22 октомври достига на няколко километра северно от Куманово. По същото време османските сили се разполагат в долината на река [[Пчиня]], на незначително разстояние южно от предните сръбски части – Дунавската дивизия (първи призив) и Моравската дивизия (първи призив). Сръбското командване не предполага, че има толкова близо пред себе си значителни османски сили и не взима мерки за укрепване на позициите си, които все пак са естествено защитени.<ref name="ratkovic-65-70">{{cite book | last = Ratković | first = Borislav | coauthors = Mitar Đurišić, Savo Skoko | year = 1972 | title = Srbija i Crna Gora u Balkanskim ratovima 1912-1913 | publisher = BIGZ | location = Belgrade | pages = 65-70}}</ref>
| |||