Уикипедия

Битка при Сталинград: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
→‎Опити на немците за пробив: премахнато ръчното разделение на колони, за да се приложи автоматичното редактирано с AWB
неработещи препратки към файлове; форматиране: 62x тире-числа, 18x тире, 10x кавички, 3 интервала, параметър (ползвайки Advisor)
Ред 13:
| командир1= [[Картинка:Flag of Germany 1933.svg|border|23px]] [[Фридрих Паулус]] [[Картинка:White flag icon.svg|11px]]<br>и други<ref>[[Картинка:Flag of Germany 1933.svg|23px]] [[Ерих фон Манщайн]]; [[Картинка:Flag of Germany 1933.svg|23px]] [[Херман Хот]]; [[Картинка:Flag of Romania.png|23px]] [[Петре Думитреску]]; [[Картинка:Flag of Romania.png|23px]] [[Константин Константинеску|К. Константинеску]]; [[Картинка:Flag of Italy (1861-1946) crowned.svg|23px]] [[Итало Гариболди]]; [[Картинка:Flag of Hungary (1920–1946).svg|23px]] [[Густав Яни]]</ref>
| командир2= [[Картинка:Flag of the Soviet Union.svg|23px]] [[Александър Василевски|А. Василевски]]<br>и други <ref>[[Василий Чуйков]]; [[Георгий Жуков]]; [[Семьон Тимошенко]]; [[Константин Рокосовски|К. Рокосовски]]; [[Родион Малиновски]]; [[Андрей Ерьоменко]]</ref>
| сила1= '''през юли 1942:'''<br/>270&nbsp;000 войници<br/>400 танка<br/>3&nbsp;400 оръдия<ref name="beshan482">Бешанов, В. ''Год 1942 — – „учебный“'', Харвест, 2003, [http://militera.lib.ru/research/beshanov_vv/31.html стр. 482] ([http://militera.lib.ru/ ''Проект „Военная литература“''], 23.4.2008)</ref><br/>1&nbsp;200 самолета<ref name="vovss149">''Великая отечественная война Советского союза 1941- – 1945 гг. Краткая история'', Москва 1984, [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/02.html стр. 149] (взето от ''Проект „Военная литература“'' на 1.5.2008)</ref><br/>'''през ноември 1942:'''<br/>1&nbsp;011&nbsp;000 войници<br/>675 танка<br/>10&nbsp;290 оръдия<br/>1&nbsp;216 самолета<ref name="vovss190">''Великая отечественная война Советского союза'', [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 190- – 191]</ref>
| сила2= '''през юли 1942:'''<br/>540&nbsp;000 войници<ref name="kriv16">Кривошеев, Г. (ред.) ''Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование'', Москва 2001, [http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_16 5_10_16] (взето от [http://www.soldat.ru ''Солдат.ru''] на 23.4.2008)</ref><br/>1&nbsp;000 танка<br/>5&nbsp;000 оръдия<ref name="beshan482"/><br/>454 самолета<ref name="vovss149"/><br/>'''през ноември 1942:'''<br/>1&nbsp;143&nbsp;000 войници<ref name="kriv18">Кривошеев, Г. (ред.) ''Россия и СССР в войнах XX века'', [http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_18 5_10_18] (взето от [http://www.soldat.ru ''Солдат.ru''] на 23.4.2008)</ref><br/>1&nbsp;463 танка<br/>15&nbsp;501 оръдия<br/>1&nbsp;350 самолета<ref name="vovss190"/>
| жертви1= [[Битка при Сталинград#Последици|над 800&nbsp;000 убити, ранени и пленени]]
Ред 23:
Тя е сред най-кръвопролитните сблъсъци в човешката история. Включва няколко етапа: сраженията на подстъпите към [[Сталинград]], борбата за контрол на самия град, както и съветската контраофанзива, която завършва с обкръжаване и унищожаване на немската 6-та армия.
 
Макар и да е предшествана от друга голяма съветска победа – в [[битка при Москва|битката при Москва]], Сталинградската битка е тази, която дава началото на постепенното изтласкване на [[Вермахт]]а от съветските територии, окупирани през 1941- – 1942 г. По приблизителни изчисления в нея войските на Германия и съюзниците и&#768; Румъния, Италия и Унгария губят около ¼ от личния си състав, воюващ на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] – загуба, от която така и не успяват да се възстановят. Съветският съюз, от своя страна, губи над един милион убити, ранени, пленени или депортирани войници и мирни жители.
 
== Предистория ==
На разсъмване на [[22 юни]] [[1941]] г. 4,3 млн. войници <ref>Мелтюхов, М. И. ''Упущенный шанс Сталина. Советский Союз и борьба за Европу: 1939- – 1941 (Документы, факты, суждения)''. Москва 2000 г., [http://militera.lib.ru/research/meltyukhov/12.html 12.], стр. 476- – 477 (взето на 19.3.2008)</ref> на Германия и съюзниците и&#768; нахлуват в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] на фронт, който се простира от [[Баренцево море|Баренцево]] до [[Черно море]]. В хода на [[операция Барбароса|операция „Барбароса“]], немските войски успяват да нанесат тежки поражения на изненаданата и отслабена от [[Чистки на Сталин|чистките]] на [[Йосиф Сталин|Сталин]] [[Червена армия]]. В началото на септември [[1941]] г. [[Група армии Север|група армии „Север“]] и финландски войски обсаждат [[Ленинград]] <ref>Большая советская энциклопедия (БСЭ): [http://web.archive.org/web/20050510090545/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/069/518.htm Ленинградская битва 1941—441941 – 44] (19.3.2008)</ref>. До октомври [[група армии „Юг“]] овладява голяма част от [[Украйна]] заедно с [[Киев]] и [[Одеса]] <ref>БСЭ: [http://web.archive.org/web/20050519004323/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/060/962.htm Киевская оборонительная операция 1941]; [http://web.archive.org/web/20050519005225/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/083/692.htm Одесская оборона 1941] (19.3.2008)</ref>. Междувременно [[група армии „Център“]] завзема [[Минск]], [[Витебск]] и [[Смоленск]], а на [[30 септември]] започва операция [[Битка при Москва|„Тайфун“]] за завладяване на [[Москва]]. След още два месеца боеве офанзивата на [[Вермахт]]а е спряна. На 5 декември Червената армия преминава в контранастъпление, в резултат на което групата армии „Център“ е отхвърлена на 150- – 250 км. западно от съветската столица <ref>Николов, Р. 1941 - – годината на планетарния сблъсък, стр. 64, във: [http://www.vi-books.com/vis/vis5/vis5.1/vis5.1.pdf Военноисторически сборник (Военно издателство), 2005, кн. 1] (19.3.2008)</ref>.
 
[[Image:Eastern Front 1941-06 to 1941-12.png|мини|Немското напредване от [[22 юни]] [[1941]] до [[5 декември]] [[1941]] г.]]
[[Image:Eastern_Front_1942-05_to_1942-11.png|мини|Немското напредване от [[7 май]] [[1942]] до [[18 ноември]] [[1942]] г.]] След тези неуспехи началникът на немския Генерален щаб, [[генерал-полковник]] [[Франц Халдер]], смята, че германските войски не трябва да подновяват настъплението, а да останат за по-дълго време в отбрана и да попълнят загубите си. <ref>Гальдер, Ф. ''Военный дневник''. т.3, кн.2, стр. 103.</ref> [[Адолф Хитлер|Хитлер]] разбира, че няма достатъчно ресурси за активни действия на всички фронтове, и още на [[3 януари]] [[1942]] г. съобщава на японския [[посланик]] [[Хироши Ошима|Ошима]]: „Моята цел ще бъде настъпление на южния фронт. Аз реших, щом се подобри времето, да предприема удар в направление на [[Кавказ]]. Това направление е най-важното.“ <ref>Jacobsen, ''1939 - – 1945. Der zweite Weltkrieg in Chronik und Dokumenten'', S. 288</ref> Решено е да се проведе настъпление към петролните залежи край Каспийско море и към стратегически важния център Сталинград на река [[Волга]]. <ref>[http://users.pandora.be/stalingrad/germanpart/dir41.html Директива №41 {{икона|en}}]</ref><ref>''Военно-исторический журнал № 9''. стр. 83- – 84</ref>
 
През май 1942 г. съветските войски правят опит да пробият немските линии край Харков, но са разгромени (виж [[Битка при Харков (1942)|Битка при Харков]])<ref>'''Николов''', Р. 1942: Годината на провалените амбиции, стр. 46, 48, във: [http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_4/vis4.4.pdf Военноисторически сборник (Военно издателство), 2004, кн. 4]; '''БСЭ''': [http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/118/560.htm Харьковская операция 1942] (19.3.2008)</ref>. В края на юни започва [[операция Блау]], в хода на която германски и унгарски войски на свой ред нанасят удар към [[Воронеж]] и овладяват [[плацдарм]]и на левия бряг на [[река Дон]]. В началото на юли, когато [[обсада на Севастопол (1941-1942)|е превзет Севастопол]], силите на Оста са преразпределени в [[група армии „А“]] (командвана от фелдмаршал [[Вилхелм Лист]]) и [[група армии „Б“]] (генерал [[Максимилиан фон Вайхс]]) <ref>Типпельскирх, К. История Второй мировой войны, Москва 1999, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/06.html стр. 317] (6.4.2008)</ref>. Първата започва настъпление по двата бряга на река [[Северский Донец]]. Разбитите съветски войски са принудени да отстъпят бързо на левия бряг на [[Дон]], за да избегнат обкръжение. <ref>'''Дёрр''', [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/index.html Поход на Сталинград], стр. 19- – 23; '''Бивор''', [http://militera.lib.ru/h/beevor/index.html Сталинград], стр. 92- – 93, 98- – 99; '''История на Втората световна война 1939 - – 1945''', т. 5, стр. 161, 171; '''Типпельскирх''', [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/06.html стр. 318- – 319] (6.4.2008)</ref>
 
На съветското командване става ясно, че евентуална загуба на Сталинград ще доведе до прекъсване на преките комуникации на Москва с Кавказ и на достъпа до каспийския [[нефт]]. С приближаването на немските войски към Сталинград, на [[12 юли]] е създаден [[Сталинградски фронт|Сталинградският фронт]] с цел по-добро оперативно управление на армиите, а два дни по-късно на територията на цялата област е обявено военно положение <ref>[http://www.stalingrad.ws/bitva/bitva_obor_1.shtml Сталинград 1942- – 1943: Оборонительные бои]</ref>.<ref name="samsonov3">Самсонов А.М. Сталинградская битва, Москва 1989: [http://militera.lib.ru/h/samsonov1/03.html Глава 3]</ref> В допълнение към трите отбранителни пояса между Дон и Волга, на [[15 юли]] с масово участие на местното население започва изграждане на четвърти пояс от окопи, противотанкови ровове и огневи позиции на подстъпите към града <ref name="samsonov3"/>.
 
== Немска офанзива (17 юли–18 ноември 1942) ==
Ред 40:
Сражението започва на 17 юли 1942 г. <ref>В някои изследвания като начална дата на Сталинградската битка се сочи 12 юли – Самсонов, [http://militera.lib.ru/h/samsonov1/app.html гл. 3, бел. 56] (6.4.2008)</ref> със стълкновения между предните германски и съветски части край донските притоци [[Чир]] и [[Цимла]]. В продължение на шест дни съветските войски забавят немското настъпление и блокират най-краткия път към Волга, водещ през [[Калач на Дон|Калач]]<ref>Самсонов, [http://militera.lib.ru/h/samsonov1/03.html Глава 3] (6.4.2008)</ref>. За това допринасят нередовното снабдяване на немските танкове с гориво и решението на Хитлер от 13 юли да пренасочи 4-та танкова армия от сталинградското направление на запад, към [[Ростов на Дон]]<ref>Bradley, J., Buell, Th., Dice, J. ''The Second World War. Europe and the Mediterranean'', Square One Publishers, Inc., 2002, ISBN 0757001602, p. 129</ref>.
 
Смятайки, че главните сили на съветските войски са унищожени в операциите западно и северно от Дон, на [[23 юли]] германското главно командване ([[ОКВ]]) издава нова директива до войските на южния участък на Източния фронт<ref>Хитлерова директива № 45 - – [http://users.pandora.be/stalingrad/germanpart/dir45.html {{икона|en}}]; [http://militera.lib.ru/docs/ww2/chrono/1942/1942-08-23.html {{икона|ru}}] (взети на 31.3.2008)</ref>. Първоначалната идея за последователно настъпление – първо към Сталинград, а после към Кавказ, е видоизменена. По нареждане на Хитлер войските са разделени на две части за едновременни удари към двете цели<ref>Schweitzer, P. ''Strategisch-operative Zielsetzung der Wehrmacht 1942'', GRIN Verlag 2007, ISBN 3638646459, S. 30</ref>. Задачата за завземане на Сталинград е поставена на група армии „Б“ в състав 6-та армия на [[Фридрих Паулус]] и съюзнически сили (виж [[Операция Сива чапла]]). Овладяването на Сталинград е важно за прекъсване на съветското снабдяване по Волга и за осигуряване на тила на група армии „А“, напредваща към Кавказ<ref>''Hitlers Weisungen für die Kriegführung 1939 - – 1945''. стр. 196 - – 198</ref>. Само две седмици след като е изпратена на запад, в края на юли 4-та танкова армия е обърната отново на североизток срещу Сталинград, а 6-а армия е значително подсилена. За кратко време немците създават тук най-плътната групировка войски по целия [[Източен фронт (Втора световна война)|Източен фронт]] <ref>История на Втората световна война 1939 - – 1945, т. 5, стр. 178</ref>.
 
Съветското командване взема мерки за засилване на отбраната. С [[Указ №227]] на [[Йосиф Сталин|Сталин]] от [[28 юли]] [[1942]] г. се нарежда всички „страхливци“, отстъпили или напуснали позициите си без изрична заповед, да бъдат „изтребвани на място“. Създадени са специални подразделения за разстрелване на войниците, които се опитват да отстъпят от позициите си, и наказателни роти, в които провинилите се получават възможност да изкупят с кръв вината си (предполагаема или действителна) <ref>Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/07.html стр. 107]</ref>. В заповедта се казва:
 
{{цитат|Нито крачка назад! Такъв трябва да бъде сега нашият призив. Трябва упорито, до последна капка кръв да защитаваме всяка позиция, всеки метър съветска територия, да се държим за всеки къс съветска земя... Какво не ни достига? Не ни достигат ред и дисциплина в ротите, в батальоните, полковете... В това сега е нашият главен недостатък. Ние сме длъжни да въведем в армията най-строг ред и желязна дисциплина... Отсега железният закон на дисциплината за всеки командир, червеноармеец и политработник трябва да бъде изискването – нито крачка назад без заповед на висшето командване.|''История на Втората световна война 1939 - – 1945'', т. 5, София 1978 г., стр. 184- – 185}}
 
[[Картинка:German Summer Offensive Towards Stalingrad July-September 1942 (simplified).png|мини|Сраженията в завоя на Дон]] След известно забавяне, дължащо се на недостига на гориво и подкрепления, на 7 август войските на Паулус настъпват срещу плацдарма западно от Калач и три дни по-късно принуждават съветските войски да отстъпят на левия бряг на Дон <ref>Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/03.html стр. 44]</ref>. По същото време 4-та танкова армия (командвана от генерал [[Херман Хот]]), която захожда към Сталинград от югозапад, е спряна от съветски контраатаки край Абганерово и Плодовитое <ref>Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/03.html стр. 37- – 38]</ref>. За отпор срещу двата лъча на германското настъпление съветското командване ([[Ставка на Върховното главно командване]]) реорганизира силите си, разделяйки Сталинградския фронт на две части – Сталинградски и Югоизточен фронт <ref>Василевский, А. ''Дело всей жизни'', Москва 1978, [http://militera.lib.ru/memo/russian/vasilevsky/15.html стр. 214] (6.4.2008)</ref> с общ командир (от 9 август до края на септември) генерал Андрей Ерьоменко <ref name="bsestb">БСЭ: [http://web.archive.org/web/20050510085716/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/105/724.htm Сталинградская битва 1942—431942 – 43] (6.4.2008)</ref>. Поредният натиск на немците води на 20- – 21 август до форсиране на Дон и пробив на съветската отбрана при Вертячий, с който пътят на немците към Сталинград е открит <ref name="bsestb"/><ref>Ступов, Кокунов, ''62-я армия в боях за Сталинград'', [http://militera.lib.ru/h/stupov_kokunov/03.html стр. 27- – 28] (1.4.2008)</ref>.
 
Паралелно с офанзивата на Паулус в завоя на Дон, немската група армии „А“ настъпва към Кавказ, овладява Майкоп (8 август) и Моздок (25 август), но е спряна на северния превал на планината (виж [[Битка за Кавказ]])<ref>''Великая отечественная война Советского союза 1941- – 1945 гг. Краткая история'', Москва 1984, [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/02.html стр. 159- – 161] (взето от ''Проект „Военная литература“'' на 23.4.2008)</ref>.<ref>Типпельскирх, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/06.html стр. 321- – 322]</ref>
 
=== Боеве в града ===
{{Основна|Хроника на битката при Сталинград}}
[[Image:Germans_in_Stalingrad.jpg|мини|Немски войници по улиците на града]] Битката за самия Сталинград започва на 23 август, когато германските танкове достигат десния бряг на Волга северно от града, а [[Луфтвафе]] извършва масирани бомбардировки на промишлените съоръжения и жилищните квартали. Голяма част от града е опожарена или разрушена. [[Йосиф Сталин|Сталин]] забранява на цивилните да напускат града. Той смята, че тяхното присъствие ще мотивира бойците да оказват по-голяма съпротива при отбраната на [[Сталинград]]. През първата седмица от немските бомбардировки загиват, по някои данни, 40&nbsp;000 цивилни <ref>Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/08.html Сталинград], стр. 125- – 127 (31.3.2008)</ref>. Първоначално за отбраната на града отговаря 1077-ми противовъздушен полк, съставен главно от жени-доброволци без никаква подготовка за борба с наземни цели. Немската [[16-та танкова дивизия (Вермахт)|16-та танкова дивизия]] елиминира всичките 37 противовъздушни батареи.<ref>{{cite book | last = Ridder | first = Willem | year = 2007 | title = Countdown to Freedom | publisher = AuthorHouse | isbn = 1434312291 | pages = 350 }}</ref> След като достигат реката северно от града, немските войски захождат и от юг. Към началото на септември съветското снабдяване е възможно само по реката, под постоянни бомбардировки от вражеските самолети и артилерия. Срещу немската 6-а армия се противопоставят съветските 62-а армия начело с генерал [[Василий Чуйков]] и 64-а армия на ген. Михаил Шумилов <ref>БСЭ: [http://web.archive.org/web/20050510085716/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/105/724.htm Сталинградская битва 1942- – 1943] (23.3.2008)</ref>.
 
Немците разчитат силно на подкрепата от артилерията и авиацията си. Съветските командири противодействат, държейки фронтовата линия колкото се може по-близо физически до врага. Това повишава риска за немската пехота от приятелски огън. Немците докарват едрокалибрени оръдия, включително и 800-милиметрово, но не правят опит да елиминират съветската артилерия на срещуположния, източен бряг на Волга. Бранителите на града използват разрушените сгради за прикритие, от което обстрелват нападащите танкове. [[Ставка на Върховното главно командване|Ставката]] им праща подкрепления. На 15- – 16 септември 13-та гвардейска стрелкова дивизия на ген. [[Александър Родимцев]] прекосява Волга и отбива немците от стратегически ключовото възвишение [[Мамаев Курган]] с цената, според някои източници, на 30 на сто от личния си състав. Боевете за всяка улица и всяка сграда се проточват с месеци. Неголяма група червеноармейци удържа една от тези укрепени сгради, „Дома на Павлов“ (по името на сержант Яков Павлов), в продължение на 58 дни. Централната жп гара, заводите „Червения октомври“ и „Барикади“ са други места, около които се води упорита борба. <ref>{{cite book | last = Ridder | first = Willem | year = 2007 | title = Countdown to Freedom | publisher = AuthorHouse | isbn = 1434312291 | pages = 350- – 352 }}</ref><ref>Roberts, G. Victory at Stalingrad: The Battle That Changed History, Pearson Education 2002, ISBN 0582771854, p. 90; Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/12.html стр. 212, 220- – 221] (7.4.2008)</ref>
 
В средата на октомври войските на Чуйков са силно притиснати. За да облекчи положението им, съветското командване нарежда контраатаки северно и южно от Сталинград. Между 19 и 26 октомври в пространството между Дон и Волга настъпват войските на Донския фронт (образуван в края на септември), а от 22 октомври до 1 ноември 64-та армия от Сталинградския фронт настъпва от юг. Нападащите успяват да се придвижат само 3–43 – 4 км напред и търпят тежки загуби, но натискът срещу Чуйков отслабва<ref>Бешанов, В. ''Год 1942 — – „учебный“'', Харвест, 2003, [http://militera.lib.ru/research/beshanov_vv/32.html стр. 561- – 564] (Проект Военная литература, 23.4.2008)</ref>. До 18 ноември немците успяват да завземат между 80 и 90 % от разрушения град <ref>Akins, W. [http://cgsc.cdmhost.com/cgi-bin/showfile.exe?CISOROOT=/p4013coll2&CISOPTR=175&filename=176.pdf ''The Ghosts of Stalingrad''], Fort Leavenworth, Kansas 2004, pp. 31, 54 (n. 4) (U. S. Combined Arms Center, [http://cgsc.leavenworth.army.mil/carl/contentdm/home.htm Combined Arms Research Library, Digital Library], 7.4.2008)</ref>. Съветски войски продължават да бранят два тесни, изолирани един от друг участъка <ref>[http://rkkaww2.armchairgeneral.com/maps/1942SW/Stalingrad/battle_volgadmin_ru/18.HTM Боевые действия в районе Сталинграда (9 октября - – 18 ноября 1942 г.)] (RKKA in World War II, 7.4.2008)</ref>.
 
== Съветската контраофанзива (19 ноември 1942–21942 – 2 февруари 1943) ==
=== Обкръжаване на немската 6<sup>-та</sup> армия ===
{{основна|Операция „Уран“|Румънско участие в Сталинградската битка}}
[[Картинка:Stalingrad-Nov1942.png|thumb|мини|Разположение на войските край Сталинград на 18 ноември 1942 г.]]
В хода на настъплението си в периода юли – октомври германските сили се струпват все повече и повече към Сталинград. Около града се съсредоточават двадесет и една дивизии от 6-та армия и 4-та танкова армия. Трите танкови дивизии ([[14-та танкова дивизия (Вермахт)|14-та]], 16-та и [[24-та танкова дивизия (Вермахт)|24-та]]) по фланговете са отслабени от продължителните боеве.<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.71</ref> Фронтът на група армии „Б“ се разтяга на повече от 1&nbsp;300 км между [[Воронеж]] и река [[Терек]]. По протежение на Дон северозападно от Сталинград се разполагат в отбрана [[Втора унгарска армия|2-ра унгарска]], 8-ма италианска и 3-та румънска армия, последната командвана от генерал [[Петре Думитреску]]. Южният фланг на групата армии заемат слаби германски части и войските от 4-та румънска армия, която се обособява през ноември (от 21 ноември начело с генерал Константин Константинеску). Войските на германските съюзници са с по-ниска боеспособност заради недостига на тежко въоръжение, противотанкови средства и маневрени части. Отбраната не е достатъчно плътна, а оперативните резерви (в т. ч. 48-ми танков корпус край Дон и 29-та моторизирана дивизия на юг) са слаби<ref>Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/03.html стр. 59- – 61, 63] (20.4.2008)</ref>.<ref name="samsVII">Самсонов, [http://militera.lib.ru/h/samsonov1/07.html Глава 7] (20.4.2008)</ref> Командната структура на група армии „А“ и „Б“ не е ефективна заради разнородния състав на войските и липсата на ясно разпределяне на отговорностите между генералите и Хитлер.<ref name="keeg">John Keegan, "Atlas„Atlas Zweiter Weltkrieg"Weltkrieg“, ISBN 3-8289-0340-1, стр. 104- – 105</ref> Ефективността намалява и заради нарастващия размер на непопълнените загуби в личния състав (110&nbsp;000 за последните три месеца на 1942 г.<ref>Мюллер-Гиллебрандт, Б. [http://www.soldat.ru/files/4/6/13/16.html ''Сухопутная армия Германии 1939- – 1945 гг.''], „Изографус“, Москва 2002, стр. 315 (от [http://www.soldat.ru Солдат.ру], 6.6.2008)</ref>).
 
[[Image:Battle of Stalingrad.png|мини|Съветският контраудар<br /><span style="color:blue; font-weight:bold;">—</span> Фронтова линия към 19 ноември<br /><span style="color:orange; font-weight:bold;">—</span> Фронтова линия към 12 декември<br /><span style="color:green; font-weight:bold;">—</span> Фронтова линия към 24 декември]]
Прозирайки уязвимото разположение на германските войски, [[Франц Халдер|Халдер]] настоява за своевременно отстъпление, с което фронтът на двете групи армии да се стесни и да бъдат икономисани сили за отразяване на евентуални съветски атаки. По тази причина на 24 септември началникът на генералния щаб на сухопътните войски е сменен с [[Курт Цайцлер]].<ref>Мюллер-Гиллебрандт, стр. 316</ref> На 14 октомври Хитлер издава заповед до войските от целия южен фланг на Източния фронт да преминат към стратегическа отбрана. Заповедта не се отнася до действията за овладяване на Налчик (в Северен Кавказ), Туапсе (на Черно море) и Сталинград<ref>Бешанов, [http://militera.lib.ru/research/beshanov_vv/32.html стр. 556]</ref>. Замисълът на германския [[фюрер]] е за задържане на завзетите територии и подновяване настъплението на Вермахта през пролетта на 1943 г.<ref name="keeg"/>
 
Междувременно [[Ставка на Върховното главно командване|Ставката]] подготвя голямо контранастъпление. Съветските планове се оформят през септември на съвещания в Москва между главнокомандващия Сталин, заместника му [[Георгий Жуков]] и началника на генералния щаб [[Александър Василевски]]. В края на месеца Сталин дава заповед за подготовка на операция „Уран“, която предвижда удари с превъзхождащи сили по фланговете, обкръжаване и унищожаване на германската сталинградска групировка. През октомври и първата половина на ноември в районите, набелязани за изходни точки на контранастъплението, са съсредоточени значителни сили, разпределени между Югозападния, Донския и Сталинградския фронт (командвани съответно от генералите [[Николай Ватутин|Н. Ватутин]], [[Константин Рокосовски|К. Рокосовски]] и [[Андрей Ерьоменко|А. Ерьоменко]]). Докато траят приготовленията 62-ра армия на Чуйков служи като примамка, задържаща вниманието на германската 6-та армия<ref name="samsVII"/>.<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.71- – 73; Уткин, А. ''Вторая мировая война'', Москва 2002, [http://militera.lib.ru/h/utkin3/11.html Глава 11] (Проект „Военная литература“, 20.4.2008)</ref> Паралелно с подготовката на „Уран“ тече и подготовка за голямо настъпление на съветската армия срещу германската 9-та армия в района на Ржев и Сичевка (операция „Марс“).<ref>Glantz, D. [http://www.battlefield.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=163&Itemid=88 Counterpoint to Stalingrad. Operation Mars (November-December 1942): Marshal Zhukov's Greatest Defeat] (взето на 20.4.2008)</ref> С провеждането му се заема Жуков, а с координацията на операциите при Сталинград е натоварен Василевски<ref name="samsVII"/>.
 
Разузнавателният отдел от германския генерален щаб „[[Чуждестранни армии Изток]]“, оглавяван от генерал [[Райнхард Гелен]], знае за придвижването на съветски части, но не оценява правилно размера на подготвяната операция. Германското командване в този период смята, че съветската страна не е способна да проведе повече от една голяма офанзива по едно и също време и че тази офанзива ще бъде на фронта при Москва, далеч на север от Сталинград<ref>Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/04.html стр. 65- – 68, 70- – 73] (20.4.2008)</ref>.<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.73</ref>
 
[[Image:Stalingrad Encirclement.jpg|left|мини|Обградените германски войски в Сталинград<br />ХХ - – дивизия<br />XXXX - – армия]]
Рано сутринта на [[19 ноември]] 1942 г. съветският Югозападен фронт започва настъпление от плацдармите на десния бряг на Дон. 3-та румънска армия е атакувана отляво от 5-та танкова (при Серафимович) и отдясно от 21-ва армия (при Клетская), отбранителните и&#768; линии са разкъсани и ден по-късно тя прекратява организираната съпротива. Мобилните части на съветската 5-та танкова армия (командвана от генерал П. Романенко) се насочват на югоизток, преодолявайки съпротивата на германско-румънските резерви (48-ми танков корпус). На 22 ноември съветските танкове овладяват моста на Дон край Калач, а на следващия ден и самия град. Действията на Югозападния фронт са подпомагани от войските на Донския фронт, които нападат от север по двата бряга на Дон. Вторият основен удар е нанесен от участъка южно от Сталинград на 20 ноември. Три армии от Сталинградския фронт (64-та, 57-ма и 51-ва) разбиват левия фланг на 4-та румънска армия (6-ти армейски корпус) и я отхвърлят на запад. Скоро след това железопътната линия от Абганерово е прекъсната, а на 23 ноември части на Сталинградския фронт се съединяват с Югозападния край Советски, източно от Калач, затваряйки обръча около германските войски край Сталинград<ref name="samsVII"/>.<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр. 74- – 75; ''Великая отечественная война Советского союза'', [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 192- – 194] (20.4.2008)</ref>
 
В обкръжение попадат между 250&nbsp;000 и 290&nbsp;000 войници на [[Тристранен пакт|Оста]]<ref>Stein, M. ''Field Marshal Von Manstein, A Portrait: The Janus Head'', p. 167; Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/17.html стр. 292]</ref> (по съветски данни: 330&nbsp;000<ref>''Великая отечественная война Советского союза'', [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 194]</ref>). Това включва четиринадесет пехотни, три танкови, три моторизирани, една противовъздушна и две румънски дивизии, както и [[Хърватски легион|хърватски полк]]<ref>Antill, Peter; ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.75</ref>. Срещу тях са насочени седем съветски армии, а други части на [[Червената армия]] формират външната страна на обръча срещу евентуални опити на германците за пробив отвън<ref name="samsVII"/>.<ref>Antill, Peter; ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.76</ref> На 24 ноември съветските войски предприемат концентрично настъпление. Въпреки че войските на Паулус са принудени да се изтеглят окончателно на изток от Дон, този първи опит за ликвидиране на обкръжената немска групировка завършва с неуспех в първите дни на декември<ref name="samsVII"/>.<ref name="samsVIII"/><ref>Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/17.html стр. 288]</ref>
Ред 80:
=== Опити на немците за пробив ===
{{Основна|Операция Зимна буря}}
[[Картинка:Operation Winter Storm.png|мини|Опитът на Манщайн за деблокиращ удар]][[Адолф Хитлер]], който още в края на септември обявява публично, че немците никога няма да напуснат Сталинград, отхвърля призивите да нареди отстъпление на 6-та армия, докато съветският обръч около нея все още не е твърде плътен. Влияние върху това решение оказва опитът от февруари-май 1942 г., когато Луфтвафе успява да осигури с горива, продоволствие, муниции и свежи войски 100-хилядна немска групировка, обкръжена край Демянск на северния участък на Източния фронт<ref>Akins, W. [http://cgsc.cdmhost.com/cgi-bin/showfile.exe?CISOROOT=/p4013coll2&CISOPTR=175&filename=176.pdf ''The Ghosts of Stalingrad''], pp. 17, 25- – 26</ref>. Противно на съветите на редица командири (в т. ч. [[Волфрам фон Рихтхофен|Рихтхофен]], [[Максимилиан фон Вайкс|Фон Вайхс]], [[Курт Цайцлер|Цайцлер]] и самият Паулус) фюрерът приема уверенията на [[Херман Гьоринг]], че военновъздушните сили ще съумеят и този път да доставят на обкръжените войски необходимите подкрепления до деблокирането им от новата германска групировка, формираща се край големия завой на Дон. Това е [[група армии „Дон“]], чието командване е поверено на [[фелдмаршал]] [[Ерих фон Манщайн]].<ref>Antill, Peter; ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.75- – 76</ref><ref>Типельскирх, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/07.html стр. 351- – 353] (15.4.2008)</ref> Манщайн стабилизира фронта извън сталинградския „котел“ като реорганизира германските съединения и остатъците от румънските войски, разгромени в операция „Уран“. Групата на генерал-майор Карл Холит удържа отбранителната линия край река Чир.<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.78</ref>
 
След като привлича подкрепления от други участъци на Източния фронт и от окупирана Франция, на [[12 декември]] Манщайн дава начало на операция „Зимна буря“ (на [[немски език|немски]]: ''Wintergewitter'') за деблокиране на Паулус. Германският 57-ми танков корпус, поддържан от румънски части, настъпва от Котелниково на североизток към Сталинград и за седмица упорити боеве със съветската 51-та армия преодолява по-голямата част от разстоянието. Достигайки река Мишкова (ляв приток на [[Дон]]) на по-малко от 40 км от целта, корпусът е принуден да спре настъплението си заради претърпените загуби. В този момент предложението 6-та армия да се опита да пробие обкръжението отвътре е повторно отхвърлено от Хитлер. На 23 декември немската контраофанзива е окончателно преустановена<ref>Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/18.html стр. 307- – 309]; Типельскирх, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/07.html стр. 354- – 355] (15.4.2008)</ref>.<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.78- – 79</ref>
 
=== Операция „Малък Сатурн“ ===
Ред 91:
Новото съветско настъпление започва на [[16 декември]]. След тридневни боеве 6-та и 1-ва гвардейска армии разгромяват италианската 8-ма армия край Дон, а 3-та гвардейска си пробива път през Чир срещу немски и румънски части от оперативна група „Холит“. На 19 декември в бой са въведени мобилните съветски формации (17-ти, 18-ти, 24-ти и 25-ти танкови корпуси). Те се насочват на юг, за да пресекат германските снабдителни линии при Кантемировка, Милерово, Тацинская и Морозовск. На [[24 декември]] 24-ти танков корпус превзема летището при Тацинская, основна база за снабдяване на немските войски в Сталинград по въздуха<ref name="samsVIII"/>.<ref name="S42 p79">Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.79</ref>
 
За девет дни Червената армия напредва около 180 км на юг към Ростов<ref>Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/06.html стр. 104]</ref> и създава реална заплаха за германските войски, сражаващи се в Кавказ и по долното течение на Дон<ref>Меллентин, Ф. ''Танковые сражения 1939- – 1945 гг.: Боевое применение танков во Второй мировой войне'', Москва 1957, [http://militera.lib.ru/h/mellenthin/12.html стр. 169- – 170] (Проект „Военная литература“)</ref>. Манщайн е принуден да реагира бързо. Той прекратява деблокиращия удар към Сталинград<ref>Типпельскирх, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/07.html стр. 354- – 355]</ref> и чрез прегрупиране на силите си успява да стабилизира левия фланг на група армии „Дон“. Съветските танкове, заели Тацинская, са обкръжени и успяват да отстъпят едва след като получават гориво<ref name="samsVIII"/>. В боеве до края на месеца германците удържат базата си в Милерово. Въпреки че съветското настъпление е спряно, на [[28 декември]] Хитлер нарежда на група армии „А“ да се изтегли от Кавказ, а група армии „Дон“ да отстъпи на 250 км от Сталинград.<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.79- – 81</ref>
 
=== Унищожаване на обградените войски ===
{{основна|Операция „Пръстен“}}
[[Картинка:Operation Ring.png|мини|Операция „Пръстен“]]
Операция „Зимна буря“ отлага осъществяването на съветските планове за ликвидиране на обградената 6-а немска армия. След като група армии „Дон“ е принудена да отстъпи на запад, приготовленията за операция "Пръстен"„Пръстен“ ({{Lang-ru|Кольцо}}) са завършени. Осъществяването и&#768; е поверено на Донския фронт, подсилен с три армии от Сталинградския фронт<ref name="samsIX">Самсонов, [http://militera.lib.ru/h/samsonov1/09.html Глава 9]</ref>. След като Паулус отхвърля предложение за капитулация, в 8<sup>05</sup> ч.<ref name="S42 p81-83">Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.81- – 83</ref> на [[10 януари]] [[1943]] г. започва масиран артилерийски обстрел на немските позиции, последван от щурм. Съпротивителните сили на германците са понижени заради глада, болестите и недостига на гориво и боеприпаси<ref>Бивор, [http://militera.lib.ru/h/beevor/21.html стр. 362]; Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/08.html стр. 119]</ref>. (Обещаният от Гьоринг „въздушен мост“ се проваля: доставките по него за 6-та армия са средно малко над 94 тона на ден, десет пъти по-малко от необходимото<ref>Дёрр, [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/07.html стр. 117]</ref>.) След двудневни интензивни боеве западните германски позиции започват да се разпадат. На [[15 януари]] части от съветската 65-та армия завземат летището край Питомник<ref name="samsIX"/>. Осем германски дивизии престават да съществуват като бойни формации (3-та, 29-та и 60-та моторизирани, 44-та, 76-та, 113-та, 297-та и 376-та пехотни)<ref name="S42 p81-83"/>. Седмица по-късно германците губят Гумрак и последното летище под свой контрол. В този момент над 100&nbsp;000 германски войници<ref name="S42 p81-83"/> са струпани в Сталинград. За петнадесет дни териториите под германски контрол се свиват от 1&nbsp;400 на 100 км<sup>2</sup>.<ref name="samsIX"/> На [[26 януари]] танкови части на 65-та армия осъществяват контакт с 13-та гвардейска дивизия при [[Мамаев Курган]] и разделят германската групировка на две части<ref>Уткин, [http://militera.lib.ru/h/utkin3/12.html Глава 12]</ref>. Южната част престава да съществува на [[31 януари]], когато Паулус (повишен часове по-рано в чин генерал-фелдмаршал) се предава в плен. Северната начело с генерал [[Карл Щрекер]] се предава два дни по-късно<ref name="samsIX"/>, след като командващият на Донския фронт генерал Рокосовски съсредоточава срещу нея цялата си налична артилерия (около 300 оръдия на километър<ref name="S42 p81-83"/>). Битката за Сталинград приключва на [[2 февруари]] 1943 г.
 
== Последици ==
Още докато трае битката при Сталинград, в средата на януари 1943 г. Червената армия повежда ново голямо настъпление срещу германците и техните съюзници между реките [[Дон]] и [[Северский Донец]]([[Острогожско-Росошанска операция]] и [[Воронежко-Касторненска операция]]), спряно от Манщайн при [[Харков]] през март (виж [[Битка при Харков (1943)|Битка при Харков]]). Междувременно германските войски се оттеглят от Кавказ, но задържат Новоросийск и Таманския полуостров. Така девет месеца след началото на немското настъпление към Волга и Кавказ е възстановена приблизително линията на фронта от предното лято<ref>Типпельскирх, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/07.html стр. 359- – 365]</ref>.<ref>''Великая отечественная война Советского союза'', [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 202]</ref> Съветските войски не успяват да отрежат пътя за отстъпление на група армии „А“ от Кавказ до голяма степен заради продължителната съпротива на Паулус в Сталинград.<ref>Лидъл Харт, Б. ''Втората световна война'', [http://www.chitanka.info:82/lib/text/3700/43#textstart ''28. Германското отстъпление в Русия''] (взето от сайта [http://www.chitanka.info:82/lib „Моята библиотека“] на 30.7.2008)</ref>
 
[[Картинка:Eastern Front 1942-11 to 1943-03.png|left|мини|Етапи на съветското напредване (12 декември 1942, 18 февруари и март 1943 г.)]]
В официалната историография на СССР Сталинградската битка е наречена „най-великата битка във Втората световна война“ с „определящо влияние“ върху по-нататъшния и&#768; развой<ref>Великая отечественная война Советского союза, [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 199]</ref>. В по-ново време руски и западни историци определят като „решаващо“ не сражението на Волга, а това при Курската дъга, където съветските войски спират настъплението на Вермахта през юли 1943 г.<ref>Lance Janda, ''A Turning Point? Battle of Stalingrad'', в: ''Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History'', ABC-CLIO 2005, ISBN 1576079996, p. 1436; Уткин, [http://militera.lib.ru/h/utkin3/14.html Гл. 14. Решающее сражение мировой войны]</ref> Значението на Сталинград признават и на Запад. Английският военен историк Дж. Фулър например отбелязва, че след предаването на Паулус стратегическата инициатива „преминава окончателно от немците към руснаците“, независимо от съветското поражение при Харков през пролетта на 1943 г.<ref>Фуллер, Дж. ''Вторая мировая война 1939- – 1945 гг. Стратегический и тактический обзор'', Москва 1956, [http://militera.lib.ru/h/fuller/07.html стр. 339] (от Проект „Военная литература“, 26.4.2008)</ref> За друг британски изследовател, [[Базил Лидъл Харт]], събитията край Сталинград внасят прелом във военните действия в Русия и, наред с поражението на германско-италианските войски в Северна Африка (виж [[Втора битка при Ел Аламейн|Битка при Ел Аламейн]]) и победите на американския флот над японците в Тихия океан през 1942- – 1943 г. (виж [[Битка при Мидуей]]), водят до обрат в цялата война<ref>Лидъл Харт, Б. [http://www.chitanka.info:82/lib/text/3700/0 ''Втората световна война''] (взето от сайта [http://www.chitanka.info:82/lib „Моята библиотека“] на 26.4.2008)</ref>.
 
В исторически изследвания се сочат различни данни за жертвите, дадени от войските, обкръжени в Сталинград. Между 25&nbsp;000 и 34&nbsp;000 ранени са евакуирани по въздух. 140&nbsp;000–160000 – 160&nbsp;000 са избити. В плен попадат 91&nbsp;000 души (по други данни – 120&nbsp;000)<ref>'''Stein''', Field Marshal Von Manstein, A Portrait: The Janus Head, p. 167; '''Weinberg''', A World at Arms: A Global History of World War II, p. 454; '''Gilbert''', Second World War, p. 398; '''Самсонов''', Сталинградская битва, [http://militera.lib.ru/h/samsonov1/09.html глава 9] (5.4.2008)</ref>. Като цяло загубите на Германия и съюзниците и&#768; в Сталинградската битка се изчисляват на 850&nbsp;000<ref name="Ridder p358">{{cite book | last = Ridder | first = Willem | year = 2007 | title = Countdown to Freedom | publisher = AuthorHouse | isbn = 1434312291 | pages = 358 }}</ref> – 1&nbsp;000&nbsp;000 души (в последното число около 585&nbsp;000 германци, 110&nbsp;000 италианци, 160&nbsp;000 румънци, 143&nbsp;000 унгарци)<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.87</ref>. В съветската историография се твърди за 1&nbsp;500&nbsp;000<ref>''История Второй мировой войны'', Москва, Воениздат 1973, т. 6, гл. 3, [http://www.istorya.ru/book/ww2/281.php Военно-политические итоги и международное значение великой победы под Сталинградом] (от [http://www.istorya.ru/ История России], 20.06.2008)</ref>, при условие че общата численост на германците и техните съюзници срещу СССР през ноември 1942 г. е над 6,2 милиона.<ref>Жилин, В. (и др.) ''Сталинградская битва. Хроника, факты, люди'', Кн. 2, Изд. „Олма-Пресс“, Москва 2002, ISBN 5224037190, стр. 7</ref> Около 50&nbsp;000 руски доброволци, сражавали се на немска страна, са убити или пленени от съветската армия<ref>{{cite book | last = Reiter | first = Dan | coauthors = Allan C. Stam | year = 2002 | title = Democracies at war | publisher = Princeton University Press | isbn = 0691089493 | pages = 66}}</ref><ref>{{cite book | last = Beevor | first = Antony | year = 1998 | title = Stalingrad | publisher = Viking | isbn = 0670870951 | pages = xiv}}</ref>. Голяма част от немските войници, взети в плен при Сталинград, умират от [[петнист тиф]] или от изтощение на път към [[Сибир]] и в съветски [[Минно дело|мини]]. В [[Германия]] през 1955 г. се връщат само 6&nbsp;000<ref>{{cite book | last = Müller | first = Rolf-Dieter | coauthors = Gerd R. Ueberschär | year = 2002 | title = Hitler's War in the East, 1941- – 1945: A Critical Assessment | publisher = Berghahn Books | isbn = 1571812938 | pages = 112}}; {{cite book | last = Hastings | first = Max | coauthors = Alexander Stilwell, Paul H. Collier | year = 2004 | title = The Second World War: a world in flames | publisher = Osprey Publishing | isbn = 1841768308 | pages = 326}};
Ballhausen, H. (hrsg.) ''Chronik des Zweiten Weltkriegs'', Wissen Media Verlag 2004, ISBN 3577143673, S. 254</ref>.
 
[[Червена армия|Червената армия]] дава общо 1 129 619 жертви в битката. От тях 478 741 души съставят безвъзвратните загуби (убити в бой, починали от рани и болести, безследно изчезнали, пленени), а 650 878 са ранени, болни или измръзнали<ref name="kriv16"/><ref name="kriv18"/>.<ref name="Ridder p358"/> В тези данни не влиза броят на цивилните жертви, който не е установен с точност. Преди войната населението на Сталинград е близо половин милион души, а непосредствено преди битката се увеличава с десетки хиляди бежанци от Украйна. Евакуацията от града е частична (100&nbsp;000 души до август 1942 г.). Към края на сражението в него остават 32&nbsp;000 мирни жители<ref>Кульков, Е., М. Мягков, О. Ржешевский, ''Война 1941- – 1945. Факты и документы'', Olma Media Group, 2001, ISBN 5224016401, стр. 87</ref>.
 
Както отбелязва германският генерал [[Курт фон Типелскирх]], и двете воюващи страни понасят тежки загуби, но германските натежават повече предвид по-големите човешки резерви на СССР. Освен това Нацистка Германия губи много бойна техника, запаси с гориво и престиж пред съюзниците си.<ref>Типпельскирх, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/07.html стр. 365- – 366]</ref> Във фазата на съветската контраофанзива (след 19 ноември 1942 г.) Германия губи около 2&nbsp;000 танка и щурмови оръдия, близо 3&nbsp;000 [[изтребител]]и, [[бомбардировач]]и и транспортни самолети и над 10&nbsp;000 оръдия и миномети<ref>''Великая Отечественная война Советского Союза'', [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 199]</ref> срещу 4&nbsp;341 танка и 2&nbsp;769 самолета, загубени от съветска страна<ref>Шефов, Н. ''Битвы России'', Москва, АСТ, 2002, стр. 536</ref>. Германската военна промишленост не смогва да възмезди нарастващите загуби. През 1943 г. значителни материални и човешки ресурси трябва да бъдат отклонени към други театри на бойните действия. В резултат на тези два фактора в навечерието на битката при Курск Червената армия добива значително превъзходство в хора и техника над Вермахта.<ref>Dingle, D. [http://cgsc.cdmhost.com/cgi-bin/showfile.exe?CISOROOT=/p4013coll2&CISOPTR=1460&filename=1461.pdf#search=%22Stalingrad%22 Stalingrad and the Turning Point on the Soviet-German Front, 1941- – 1943], Fort Leavenworth, Kansas 1989, pp. 66, 76 ([http://cgsc.leavenworth.army.mil/carl/contentdm/home.htm Combined Arms Research Library], 20.6.2008)</ref>
 
В знак на почит към героизма на неговите бранители през [[1945]] г. Сталинград получава званието „[[град-герой]]“. През 60-те години на хълма Мамаев курган над [[Волгоград]] е издигнат монументът „[[Родината-майка зове]]“, висок 85 метра, а около него е изграден мемориален комплекс<ref>[http://mamayevhill.volgadmin.ru/00.htm Историко-мемориальный комплекс „Героям Сталинградской битвы“], [http://mamayevhill.volgadmin.ru/09.htm Главный монумент] (16.4.2008)</ref>.
Ред 118:
* {{икона|bg}} [http://www.boinaslava.net/thirdreich/dopylninfo/HothBitki.htm Контранастъпление срещу отчаянието. Две битки на Херман Хот] (достъп от портала [http://www.boinaslava.net/thirdreich/portal.htm ''Третият райх''] от 30.7.2008)
* {{икона|en}} [http://web.archive.org/20090829062432/www.geocities.com/roav1945/stalo.html Историята на съветския артилерист Исак Кобилянски за битката]
* {{икона|en}} [http://www.guardian.co.uk/comment/story/0,3604,904535,00.html Статия "Победата„Победата на Волга"Волга“, Geoffrey Roberts], Посетен на 22 февруари 2008
* {{икона|sr}} [http://www.svetskirat.net/istorija/ofanziva_1942.htm Сайт с подробни статии за операции от Втората световна война]
* [http://www.youtube.com/view_play_list?p=840BA5CC7C27D66C Немски кинопреглед за битката] в ''Youtube''
Ред 125:
 
== Литература ==
* {{икона|bg}} История на Втората световна война 1939 - – 1945, Военно издателство, София 1978, т. 5
* {{икона|bg}} Николов, Р. 1941 - – годината на планетарния сблъсък, във: [http://www.vi-books.com/vis/vis5/vis5.1/vis5.1.pdf Военноисторически сборник (Военно издателство), 2005, кн. 1] (изтеглен на 19.3.2008)
* {{икона|bg}} Николов, Р. 1942 - – годината на провалените амбиции, във: [http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_4/vis4.4.pdf Военноисторически сборник (Военно издателство), 2004, кн. 4] (19.3.2008)
* {{икона|ru}} Бешанов, В. [http://militera.lib.ru/research/beshanov_vv/index.html ''Год 1942 — – „учебный“''], Харвест, 2003 ([http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 24.4.2008)
* {{икона|ru}} Бивор, Э. [http://militera.lib.ru/h/beevor/index.html Сталинград], Смоленск 1999 ([http://militera.lib.ru/ Проект "Военная„Военная литература"литература“], 24.3.2008)
* {{икона|ru}} [http://web.archive.org/web/20060225010156/http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/130/ Большая советская энциклопедия] (от [http://www.cultinfo.ru/ Культура в Вологодской области], 26.3.2008)
* {{икона|ru}} Василевский, А. [http://militera.lib.ru/memo/russian/vasilevsky/index.html ''Дело всей жизни''], Москва 1978 ([http://militera.lib.ru/ Проект "Военная„Военная литература"литература“], 6.4.2008)
* {{икона|ru}} [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/index.html ''Великая Отечественная война Советского Союза 1941- – 1945: Краткая история''], Москва, Воениздат, 1984 * ([http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 24.4.2008)
* {{икона|ru}} ''Военно-исторический журнал'', 1961, № 9
* {{икона|ru}} Гальдер, Фр. ''Военный дневник. Ежедневные записи начальника Генерального штаба сухопутных войск (1939- – 1942 гг.)'', том 3, Воениздат, Москва 1971
* {{икона|ru}} Дёрр, Г. [http://militera.lib.ru/h/doerr_h/index.html Поход на Сталинград], Москва 1957 ([http://militera.lib.ru/ Проект "Военная„Военная литература"литература“], 24.3.2008)
* {{икона|ru}} Кривошеев, Г. [http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/ ''Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование''], Москва 2001 (от [http://www.soldat.ru/ Солдат.ru], 24.4.2008)
* {{икона|ru}} Меллентин, Ф. ''Танковые сражения 1939- – 1945 гг.: Боевое применение танков во второй мировой войне'', Москва, 1957 ([http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 24.4.2008)
* {{икона|ru}} Мельтюхов, М. [http://militera.lib.ru/research/meltyukhov/index.html Упущенный шанс Сталина. Советский Союз и борьба за Европу: 1939- – 1941 (Документы, факты, суждения)], Москва 2000 ([http://militera.lib.ru/ Проект "Военная„Военная литература"литература“], 19.3.2008)
* {{икона|ru}} Самсонов, А. М. [http://militera.lib.ru/h/samsonov1/index.html Сталинградская битва], Москва 1989 ([http://militera.lib.ru/ Проект "Военная„Военная литература"литература“], 25.3.2008)
* {{икона|ru}} Ступов, А., Кокунов, В. [http://militera.lib.ru/h/stupov_kokunov/index.html ''62-я армия в боях за Сталинград''] ([http://militera.lib.ru/ Проект "Военная„Военная литература"литература“], 6.4.2008)
* {{икона|ru}} Типпельскирх, К. [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/index.html ''История Второй мировой войны''], Москва 1999 ([http://militera.lib.ru/ Проект "Военная„Военная литература"литература“], 6.4.2008)
* {{икона|ru}} Уткин, А. [http://militera.lib.ru/h/utkin3/index.html ''Вторая мировая война''], Москва, 2002 ([http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 24.4.2008)
* {{икона|de}} Hubatsch, W. (Hrsg.) ''Hitlers Weisungen für die Kriegführung 1939- – 1945. Dokumente des Oberkommandos der Wehrmacht'', Bernard und Graefe, Frankfurt am Main 1962
* {{икона|de}} Jacobsen, H. ''1939 - – 1945. Der zweite Weltkrieg in Chronik und Dokumenten'', Darmstadt 1961
* {{икона|en}} {{cite book | author=Antill, Peter | title=Stalingrad 1942 | edition= | location=Great Britain | publisher=Osprey Publishing | year=2007 | id=ISBN 978-1-84603-028-4}}
* {{икона|en}} Gilbert, M. ''Second World War'', Phoenix Press, London 2000, ISBN 1842122622
* {{икона|en}} Glantz, D. [http://www.battlefield.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=163&Itemid=88 Counterpoint to Stalingrad. Operation Mars (November-December 1942): Marshal Zhukov's Greatest Defeat] (взето на 20.4.2008 от сайта [http://www.battlefield.ru/component/option,com_frontpage/Itemid,1/lang,en/ The Russian Battlefield])
* {{икона|en}} {{cite book | last = Hastings | first = Max | coauthors = Alexander Stilwell, Paul H. Collier | year = 2004 | title = The Second World War: a world in flames | publisher = Osprey Publishing | isbn = 1841768308}}
* {{икона|en}} {{cite book | last = Müller | first = Rolf-Dieter | coauthors = Gerd R. Ueberschär | year = 2002 | title = Hitler's War in the East, 1941- – 1945: A Critical Assessment | publisher = Berghahn Books | isbn = 1571812938}}
* {{икона|en}} {{cite book | last = Reiter | first = Dan | coauthors = Allan C. Stam | year = 2002 | title = Democracies at war | publisher = Princeton University Press | isbn = 0691089493}}
* {{икона|en}} {{cite book | last = Ridder | first = Willem | year = 2007 | title = Countdown to Freedom | publisher = AuthorHouse | isbn = 1434312291}}
* {{икона|en}} Roberts, G. ''Victory at Stalingrad: The Battle That Changed History'', Pearson Education 2002, ISBN 0582771854
Ред 160:
 
{{Втора световна война}}
{{Портал|Втора световна война|СССР|Германия|Румъния|Италия}}
 
{{Избрана статия|1758966|27 юни 2008}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Сталинград“.