Уикипедия

Стефан Продев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м поправка на мъртви линкове
+ подпис
Ред 45:
| брак = Божана Продева
| деца =
| подпис = [[File:BASA-117-46-1084-102-Signature of Stefan Prodev (cropped).jpg|120px]]
| сайт =
| общомедия =
}}
'''Стефан Иванов Продев''' ([[1927]] - – [[2001]]) е български [[журналист]], [[писател]], [[есеист]], [[публицист]] и филмов сценарист.
 
== Биография и творчество ==
Роден е в семейството на железничаря локомотивен машинист Иван Продев и Надежда Продева — – чиновник-касиер в софийско кино, сестра на революционера [[Борис Милев]]. Прадядо му по бащина линия поп Шино е криел Васил Левски в село Енчовци, а после е ятак на четата на капитан Дядо Никола.
 
Стефан Продев израства в софийския квартал [[Банишора]]. Пише стихове като млад. Дебютира като журналист през 1942 г. във в. „Железничарски подем“. Член на РМС от 1943 г. Участва във въстанието от [[9 септември 1944]] г. Завършва гимназия в София през 1946 г.
 
Един от създателите на първия ученически вестник „Средношколско единство“ (1945- – 1947). Репортер във в. „Труд“ (1946- – 1948). Завършва Висшето артилерийско училище. Офицер в БНА (1950- – 1954). Дългогодишен главен редактор на вестник „[[Дума (вестник)|Дума]]“ ([[1990]] - – [[1999]]), а преди това редактор и на предшественика му „[[Работническо дело]]“ ([[1989]]) и главен редактор на изданията на [[БТА]] „[[Лик]]“ и „[[Паралели]]“ ([[1965]] - – [[1979]]). Бил е отговорен секретар и завеждащ отдел „Публицистика”„Публицистика“ на в. „[[Литературни новини]]“ ([[1957]] - – [[1959]]), който е единствения вестник забранен от [[Тодор Живков]], както и в сп. “Българска„Българска музика”музика“ (1965), главен редактор на сп. „[[София (списание)|София]]“ (1980- – 1984), на вестник „Народна култура“ („[[Култура (вестник)|Култура]]“ в периода [[1984]] - – [[1988]] и [[1989]] - – [[1990]]).  През 1973 г. е
специален кореспондент на БТА във Виетнам по време на войната със САЩ.
 
Сценарист е на игралния филм ''Поетът и дяволът'' (1984), в който се разказва за живота на поета Христо Смирненски. Режисьор е Иван Росенов.<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0368155/?ref_=nm_flmg_wr_1 „Поетът и дяволът“ в IMDb].</ref> Сценарист е и на документалния филм ''Дни'' (1964), с режисьор Юлий Стоянов.<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0422098/?ref_=nm_flmg_wr_2 „Дни“ в IMDb].</ref>
 
Председател е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] (СБЖ) ([[1990]] - – [[2000]]) г. <ref>[https://web.archive.org/web/20070927050224/http://www.tzankoff.de/Christov-Markov-2.html УБИЙТЕ “СКИТНИК“! Българската и британската държавна политика по случая Георги Марков от Христо Христов].</ref>.
 
Негови книги са преведени на руски, украински, арменски, киргизки, виетнамски език.
 
Съпруг е на оперната певица [[Божана Продева]] (1930- – 1999).
 
Стефан Продев е представител на дисидентските среди в [[БКП]]<ref>[http://ndt.netplusdb.bg/public_html/article.php?story=2006011910530392&mode=print Календар на събитията], Нова гражданска трибуна.</ref> по време на [[комунистическия режим в България]].
 
Народен представител от БСП в 7 ВНС, 36 и 37 НС (1990- – 1997).
 
== Признание и награди ==
Ред 75:
 
== Библиография ==
* ''Работнически вестник — – разобличител на милитаризма и царската военщина 1900- – 1912'' (1953)
* ''Паралели'', изд. „Български писател“ (1962)
* ''Фред или Пролетта'', изд. „Народна младеж“ (1963, 1965, 1970, 1977, 1984, 1996)
* ''Отблясъци'', изд. „Народна младеж“ (1968)
* ''Редове'', изд. „Христо. Г. Данов“ (1971)
* ''Пътеписи — – Виетнам или страданието. Известният град Виентян. Срещи с Русия. През Париж.'', изд. „Народна младеж“, (1973)
* ''Червеното чудо. Есета за революцията'', изд. „Народна младеж“ (1974, 1975)
* ''С обич и гняв'', изд. „Български писател“ (1977)
Ред 116:
 
; In memoriam
* Мира Баджева, [http://www.segabg.com/article.php?id=193985 „Стефан Продев - – 54 години журналистика не стигнаха“], в. ''Сега'', 5 септември 2001
* Исак Гозес, [http://paper.standartnews.com/archive/2001/09/05/art/s3120_4.htm „Стефан Продев си отиде, нарамил своето перо“], в. ''Стандарт'', 5 септември 2001
* [http://archive.is/EOwkB „Стефан Продев - – човек-институция“], в. ''Новинар'', 5 септември 2001 (архивирано от: http://novinar.bg/news/stefan-prodev---chovek-institutciia_MzM1OzMz.html)
 
; Интервюта с Иван Продев:
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Стефан_Продев“.