Още на конгреса си в края на 1922 годинаг. Военният съюз взима решение за отстраняване с преврат на правителството на Стамболийски. През януари се появяват слухове за това, които достигат до правителството. През април 1923 година БЗНС печели предсрочните парламентарни избори, получавайки 52% от гласовете и 212 от 245 места в парламента. В същото време партията изпада във все по-тежка политическа изолация, конфронтирайки се с традиционните партии от [[Конституционен блок|Конституционния блок]], много от водачите на които са в затвора, с БКП, която смята правителството за свой главен враг и го определя като „фашистко“, с Военния съюз, който официално е забранен, но обединява много действащи и запасни офицери, и с [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] (ВМРО), която правителството се ангажира да унищожи с [[Нишко споразумение (1923)|Нишкото споразумение]].{{hrf|Недев|2007|125-126, 129}}
След съставянето на новия парламент през май, Военният съюз активизира своите организации и провежда събрания на офицерите в различни гарнизони, подготвяйки се за военен преврат, като сведения за това изтичат в печата. Установени са контакти с цар [[Борис III]] (чрез [[Христо Калфов]]) и с ВМРО (секретарят на Военния съюз [[Никола Рачев]] се среща в Пиринско с [[Тодор Александров]]). На 25 май е определена датата на преврат, изготвени са подробни планове на операцията с разпределение на целите и задачите на отделните подразделения.{{hrf|Недев|2007|126-129}}
