Марко Ганчев: Разлика между версии

| направление = [[Априлско поколение]]<ref>[[Владимир Трендафилов]], [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=151&WorkID=4070&Level=2 „В полите на априлството“], slovo.bg, 1999 г.</ref><ref>[[Иван Гранитски]], [https://www.overgas.bg/documents/10157/111315/Iv_Granitski_Tom_1.pdf „Поезия и поетическо самосъзнание“. - – В: ''Противоречивият човек'' (Съч. в седем тома - – том 1), Изд. „Захарий Стоянов“, София, 2009], с.19.</ref>

| награди = [[Петко Р. Славейков (награда)|„П. Р. Славейков“]] (2001)<br/>[[Райко Алексиев (награда)|„Райко Алексиев“]] (2003)<br/>[[Константин Константинов (награда)|„Константин Константинов”Константинов“]] (2008)

| подпис = BASA-117-46-1084-104-Signature of Marko Ganchev (cropped).jpg

Марко Ганчев е роден през 1932 г. в с. Марча, което днес eе квартал от град [[Дряново]].

Първото му стихотворение излиза през 1942 г. в столичното детско вестниче „Другарче“ на К. П. Домусчиев. През 1946 г. започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти „Средношколско единство“ и „ЕМОС“, издавани в София. През 1950 г. завършва гимназия в Дряново и е приет за студент по [[българска филология]] в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]]. Като студент през 1950–19551950 – 1955 г. печата стихове във вестниците „[[Народна младеж (вестник)|Народна младеж]]“, „[[Литературен фронт]]“, „[[Стършел (вестник)|Стършел]]“, в литературни списания и сборници. След завършването на българска филология е изпратен от [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] в [[Тирана]], [[Албания]], да се подготви за преводач на поезия от [[албански език]].

През 1961—19681961 – 1968 г. завежда културния отдел и е член на редколегията на вестник „Стършел“. От 1968 г. е завеждащ редакция „Поезия“ в издателство „[[Народна култура]]“, до 1971 г., когато е изключен от [[БКП]] заради отказ да гласува резолюция срещу [[Александър Солженицин]]. Продължава работа в отдела като редови редактор, а от 1979 до 1984 г. е редактор в сп. „[[Съвременник]]“.

През 1984—19891984 – 1989 г. е главен редактор на алманаха за хумор и сатира „Апропо“, издание на [[Дом на хумора и сатирата|Дома на хумора и сатирата — – Габрово]]. През 1989 г. започва да води рубрика два пъти седмично по радио „[[Свободна Европа]]“, в която чете политически [[есе]]та под общо заглавие „На прощаване с тоталитарната система“. От декември 1989 до 1993 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“, преименуван междувременно на „[[Литературен форум]]“.

== Награди ==

* 2001 г. — – Националната литературна награда [[Петко Р. Славейков (награда)|„П. Р. Славейков“]], присъдена му от [[Министерство на образованието и науката |Министерството на образованието и науката]] за цялостното му творчество за деца и юноши.

* 2002 г. — – [[Стара планина (орден)|Орден „Стара планина“]] — – I степен за изключителен принос към българската култура.

* 2003 г. — – Национална литературна награда за хумор и сатира [[Райко Алексиев (награда)|„Райко Алексиев“]], връчвана от [[Община Пазарджик]] за цялостно литературно творчество и принос в областта на [[хумор]]а и [[сатира]]та.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.libpz-bg.com/ | заглавие =Национални литературни награди на Община Пазарджик | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател =Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“ | език = bg| цитат = }}</ref>

* 2008 г. — – Националната награда [[Константин Константинов (награда)|„Константин Константинов”Константинов“]] за цялостен принос в детското книгоиздаване.

* Бялото гълъбче, стихотворения;

{{Нормативен контрол|TYP=p|LCCN=n84026925|VIAF=3866295|ISNI=0000 0001 1738 3384|SUDOC=157451356|BNF=cb161425314}}