Флавий Аеций: Разлика между версии

| име = Флавий Аеций |

'''Флавий Аеций''' (на [[латински език|латински]]: ''Flavius Aëtius''), познат и само като '''Аеций''', е [[Древен Рим|римски]] [[военачалник]] от последните десетилетия на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]], трикратен [[Консул (Древен Рим)|консул]] (432, 437 и 446 г.), удостоен от историците с епитета "последният„последният римлянин"римлянин“ <ref>[[Прокопий Кесарийски]], "Вандалската„Вандалската война"война“, кн. 1.3.15: "''Имало двама римски пълководци, Аеций и Бонифаций, и двамата изключително доблестни и по опитност във военното дело не отстъпващи на никой от своите съвременници. Въпреки, че нямали съгласие в това, как да се водят държавните дела, и двамата били надарени в такова величие на духа и толкова изключителни качества, че ако някой нарече който и да е от двамата "последният„последният римлянин"римлянин“, няма да сбърка. Цялата римска доблест се оказа събрана в тези мъже''" </ref> (заедно с друг римски военачалник [[Бонифаций (генерал)|Бонифаций]]).

„''Кален във военните дела, особено [удачно] се родил той за Римската империя.''“<ref name=iordan>[[Йорданес|Йордан]], "Гетика"„Гетика“, 177 </ref> Аеций оглавява имперската армия през [[429]], 19 години след като, столицата на света Рим за първи път от 8 века [[Плячкосването на Рим (410)|е разграбена]] от визиготите, водени от [[Аларих I]]. В продължение на 25 години Аеций удачно отбива набезите на варварите над владенията на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]], изпълнявайки ролята не само на военачалник, но и на фактически ръководител на империята при слабия император [[Валентиниан III]]. Аеций е най-известен в историографията със своята победа над [[Атила]] в [[Битка на Каталаунските поля|битката на Каталаунските поля]] през [[451]].

През [[454]]&nbsp; г. император [[Валентиниан III]] убива своя най-добър пълководец и дипломат Аеций, а още на следващата година [[Превземане на Рим (455)|Рим е разграбен]] от [[вандали]]те. След още 20 години пада и самата Римска империя.

Флавий Аеций е роден през 395 или 396 г. в Дуростор (днес [[Силистра]]) в провинция [[Долна Мизия]]<ref name="iordan"/>. Син е на [[началник на конницата|началника на конницата]] (''magister equitum'') [[Флавий Гауденций]], представител на знатен местен род<ref>Йордан нарича Гауденций "знатен„знатен мизиец"мизиец“, което предполага, че Гауденций е от местните варвари.</ref>Майка му е от знатно богато семейство от Италия.<ref name=tour>[[Григорий Турски]], "История„История на франките"франките“ 2.8</ref>.

Впоследствие Аеций се жени за дъщерята на знатния гот Карпилион,<ref>Merobaudes, op. cit.; Sidonius Apoll. Paneg. in Maior. 126 sq</ref> има от нея син Карпилион и достига до поста префект на императорската гвардия (''comes domesticorum''). През [[423]]&nbsp; г. умира император [[Хонорий]]. Властта в [[Равена]] (по това време столица на Римската империя) взема с поддръжката на пълководеца [[Кастин]], началника на канцеларията на [[Йоан (римски император)|Йоан]], който назначава Аеций за охрана на своя дворец ([[куропалат]]).<ref name="tour"/> Жени се за [[Пелагия]], вдовицата на генерал [[Бонифаций (генерал)|Бонифаций]] и през 440 г. има с нея син [[Гауденций (син на Аеций)|Гауденций]], който през 454 г. e сгоден за [[Плацидия]], дъщерята на западноримския император [[Валентиниан III]] и [[Лициния Евдоксия]]. Вероятно има и дъщеря, която се омъжва за Травстила.

"Той„Той бил среден на ръст, силен, добре сложен, не бил нито слаб, нито дебел; бодър, пълен със сили, стремителен ездач, изкусен в стрелбата с лък, неуморен в мятането на копие, много способен воин и прославен в изкуството да сключва мир. В него няма нито капка лакомия, нито малка алчност, по природа бил добър, не позволявал на глупави съветници да го отклоняват от взетото решение; търпеливо понасял обиди, бил трудолюбив, не се боял от опасностите и много леко понасял глад, жажда и безсънни нощи"нощи“<ref name="tour"/>

Източната Римска империя ([[Византия]]) не признава узурпатора [[Флавий Йоан]]. През [[424]]&nbsp; г. император [[Теодосий II]] изпраща в Италия войска, за да даде римския трон на своя брат [[Валентиниан III]].

"Йоан„Йоан, подбуден от това, изпратил Аеций, който по това време отговарял за охраната на двореца, с голям товар злато при хуните, познати на Аеций още от времето когато е бил заложник при тях и свързан с тях с близка дружба и му казал: когато вражеските отряди се втурнат в Италия, те да ги нападнат в гръб, а самия Йоан ще ги посрещне челно"челно“<ref name="tour"/>

Аеций се връща с 60-хиляда войска от хуни и участва в сражението срещу Аспар, източноримски военачалник. Но пристигането му закъснява и Йоан вече е претърпял поражение и е убит 3 дни преди да дойде Аеций.<ref>[[Филосторгий]], 12.14</ref>

На [[23 октомври]] [[425]]&nbsp; г. 7-годишния [[Валентиниан III]] е провъзгласен за император, но фактически вместо него започва да управлява в качеството си на регент неговата майка [[Гала Плацидия]]. Аеций признава властта на Плацидия, хуните с богати дарове са изпратени вкъщи, а самия Аеций получава поста [[magister militum|военен магистър]] в Галия (comes et magister militum per Gallias).

На новия пост Аеций действа бързо и енергично. През 426 и 430 г. той отблъсква [[вестготи|визиготите]], които нападат [[Арелат]], през 428 и 431 г. побеждава [[франки]]те. Той ревниво пази властта си и не търпи съперници. По негово внушение Плацидия през 427 г. заподозряла в измяна наместника на Африка&nbsp;— – Бонифаций. Последният, за да се защити, извикал [[вандали]]те от Испания в Африка (429 г.), които обаче завладяват провинцията за себе си. Бонифаций избягва в Рим през 432 г. и се оправдава пред императрицата и е назначен от нея на мястото на Аеций. Последният в това време е в [[Галия]], където води кампания срещу германите. Скоро между двамата пълководци избухнва война. Бонифаций, предвождайки императорските войски успява да разбие Аеций, но е тежко ранен в битката и умира. Аеций избягва при хуните, но след смъртта на техния вожд [[Ругила]] (433 г.) се връща обратно в Рим. През 434 г. той е провъзгласен за [[патриций]] и [[Консул (Древен Рим)|консул]] и оттогава в продължение на 20 години с твърда ръка управлява Западната Римска империя.

Аеций, изоставен от съюзниците си, изчаква подкрепления от [[Византийска империя |Източната Римска империя]], но императорският двор предпочите да търси мир с хуните и изпраща посолство при Атила начело с [[папа]] [[Лъв I (папа)|Лъв I]] Велики. Атила се отправя да превземе и опустоши "Вечния„Вечния град"град“ Рим и е загадка, как папата успява да убеди кръвожадния и амбициозен воин да се оттегли, а след смъртта на хунския вожд през 453 г., император [[Валентиниан III]], опасявайки се от авторитета и влиянието на Аеций, нарежда през 454 г. „последният римлянин“ да бъде умъртвен по време на аудиенция в двореца.

През [[453]]&nbsp; г. Аеций сгодява своя син Гауденций за дъщерята на император [[Валентиниан III]] Плацидия.<ref>Проспер, an. 454</ref> Възможно е предстоящото сродяване с императорското семейство да ускорява падането на пълководеца. По думите на [[Прокопий Кесарийски]] Валентиниан решава да отстрани прославения военачалник "само„само защото Аеций притежавал сила и доблест, а не поради някаква друга причина''"“<ref>Прокопий Кесарийски, "Вандалската„Вандалската война"война“, кн. 1.4.27</ref>

Подозрителният император извиква на [[21 септември]] [[454]]&nbsp; г. пълководеца в двореца за да му докладва за събирането на данъците и след това неочаквано го напада с меч в ръка. След като [[Валентиниан III]] с помощта на Ираклий убива Аеций, той пита един човек "Не„Не е ли истина, че смъртта на Аеций е прекрасно изпълнена?"“, а човека отговорил "Прекрасно„Прекрасно или не, не знам. Но знам, че вие с лявата си ръка отрязахте своята дясна"дясна“.

"Така„Така загина Аеций, най-войнствения мъж всял ужас в могъщия Атила, а заедно с него падна и Западната империя и държавата, и повече не можаха да се възстановят"възстановят“ <ref>[[Павел Дякон]], "Римска„Римска история"история“, 14.15</ref>