Разлика между версии на „Захарий Княжески“

257 байта изтрити ,  преди 2 години
редакция без резюме
м (добавена външна препратка с инфо за З. Княжески)
{{Личност
| име = Захарий Княжески
| име-оригинал =
| категория = етнограф
| описание = български книжовник
| портрет = Захарий Княжески.jpg
| портрет-описание = Единствената съществуваща снимка на Захарий Княжески, съхранявана в Регионален исторически музей - – Русе
| роден-място = [[Княжевско|Пишманя]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Русе]], [[Османска империя]]
 
== Биография ==
Роден през 1810 година в село Пишманя, днес [[Княжевско]], [[община Опан]], [[област Стара Загора]]. Изучава занаятите грънчарство и сапунарство, учи в Стара Загора, [[Търново]], [[Света гора]] и във Взаимното училище в [[Габрово]] при [[Неофит Рилски]]. От 1832 учителства в Стара Загора. Предприема пътешествие из Близкия изток, Африка и Балканския полуостров. През 1837 г. учителства в Габрово, а през 1838 г. - – в [[Търново]]. Завършва образованието в Духовната Семинария в [[Одеса]], Русия (1839-1845). Един от първите български стипендианти. Негов попечител е [[Васил Априлов]]. Става руски поданик. Член е на Одеския литературен кръг, заедно с именитите си съотечественици [[Добри Чинтулов]], [[Найден Геров]], [[Иван Богоров]], [[Ботьо Петков]]. Взема дейно участие в поставената пред българската емиграция в Русия просветна програма за подготовка на учители в новите български училища, начертана от [[Васил Априлов]]. Съдейства 13 млади българи да получат стипендии, с които да учат в Русия за учители, лекари и акушерки. През 1850 г. Захарий Княжески съпровожда племенницата си Александра Михайлова и [[Анастасия Тошева]], за да учат за учителки в Одеса със стипендии от княз Ю. Самарин.  
 
След завършване на образованието си остава в Русия. Между 1845-1847 събира от различни руски институции и учреждения и изпраща в [[България]] книги, учебни помагала, както и печатница, за да издава учебници в родината.
 
След завръщането си от Русия през 1857 г., Княжески поставя основите на девическото образование в [[Стара Загора]], като открива заедно с Александра Михайлова начално девическо училище при църквата „Св. Богородица”Богородица“, а [[Анастасия Тошева]] – при църквата „Св. Димитър”Димитър“.
 
Основоположник на библиотечното дело у нас. Захарий Княжески през 1857 г. подарява на [[Мъглижки манастир|Мъглижкия манастир]] цял товар книги, донесени от [[Русия]], създавайки първата в [[България]] обществена библиотека. Книгите са били докарани със седем волски коли, пакетирани в 40 сандъка. По-голяма част от библиотеката изгаря по време на Освободителната война и следите на това книжовно наследство са изгубени завинаги.
 
З.Захари Княжески има заслуги за българския фолклор - – записва народни песни, които П. А. Безсонов включва в сборника "Български„Български песни"песни“ (на руски език) от 1855 г. Публикува на руски език "Обичаи„Обичаи на българите при сватба, раждане, кръщаване на деца и при погребения"погребения“ (1846). Сътрудничи на руския ''Журнал Министерства народного просвещения'', на ''[[Цариградски вестник]]'', [[Македония (1866 - 1872)|''Македония'']] , ''Напредък'' и др., пише книжки по земеделски, езикови и други въпроси. Организира курсове по [[бубарство]]. Ратува за земеделска просвета на населението.
 
Драгоман (преводач) в [[Руско вицеконсулство|Руското вицеконсулство]] в Търново (1869), по-късно и в [[Русе]], където умира на 23 януари 1877 г.
 
В завещанието си, съставено приживе през 1871 г., публикувано след смъртта му в издавания в Цариград в. Напредък, бр. 125, 1 април 1877 г., Захарий Княжески разкрива до голяма степен своята личност и занимания. В 13 точки се разпорежда къде и при кого да отидат личното му имущество, събраните книги, донесената от Русия печатница, авторските издания и приходите от недвижимата собственост. Съкровеното му желание е да се „отворят”„отворят“ библиотеки! Волята на Захарий е с паричните средства от наеми и продажби да се поддържа девическото училище в Стара Загора и да се подпомагат бедни ученички.
 
== Книги, статии и писма ==
* '''Кореньа''' на пиянството и каква полза принося на ония, що пият много. – В Смирне : в типографии А. Дамианова, 1842. – 7 с. Текст с църковнославянски шрифт. Книжката е превод от протестантската брошура „The tree of intemperance and the tree of temperance“.
*  '''Обичай''' болгар при сватбе, рождений и крещений детей и погребений. – ''Журнал М-ва нар. просв''., Т. 3, 1846, с. 65-83.
Текст с църковнославянски шрифт. Книжката е превод от протестантската брошура  “The tree of intemperance and the tree of temperance”.
*  '''Введение''' в истории болгарских славян. – Москва : в Университетской типографии, 1847. – 52 с.
*  '''Обичай''' болгар при сватбе, рождений и крещений детей и погребений. – ''Журнал М-ва нар. просв''., Т. 3, 1846, с. 65-83.
* '''Болгарския''' поверия. – ''Журнал М-ва нар. просв''., Т. 52, с. 204-213. Български народни песни и приказки, записани от Княжески, са включени в сборника на П. Безсонов „Болгарския песни”песни“
 
*  '''Введение''' в истории болгарских славян. – Москва : в Университетской типографии, 1847. – 52 с.
 
*  '''Болгарския''' поверия. – ''Журнал М-ва нар. просв''., Т. 52, с. 204-213.
Български народни песни и приказки, записани от Княжески, са включени в сборника на П. Безсонов „Болгарския песни”
* '''Зерцало''' или Огледало християнское, което содержава мисли спасителни и увещания душеполезни и весма нужни за всякаго християнина, който желае да познай своето християнско живеяни и евангелската истина / Превели от славянский на българский язик с допълнение Афонско-зографскаго монастиря монах Нафанаил и брат его Захарий Княжеский 1844 года. – Москва : в Университетской типографии, 1847. – VIII, 172 с.
* '''Совети''' за непразни жени и правила как да постъпват с новорождените младенци,  взети от сочиненията на славнаго Тисота, Николая Фуркроа и Салмада, сообразни със системата на воспитанието детско, която е предложена от г. Бюфона в Естествената история  / Преведе от французки на руски К. Г., а от руски на български З. К. – Цариград : типография Ц. вестника, 1853. –  6, 81 с.
* '''Средства'''<nowiki> за предварвание за заравянието на мнимоумрелите или примрелите человеци / Напечатано повелением рускаго министра внутренних дел в 1846 лято, а преведено от того язика на болгарски от Захария Княжеский. – Цареград : В печатницата Царигр. вестника, 1858. – 86, [24] с.</nowiki> Текст с църковнославянски шрифт. 
* '''Практическо'''<nowiki> руководство за шелководството / Собрано и составено от Захария Княжеский. – Цариград : печатница Ц-го вестника и содружия, 1859. – XII, 108, [2] с.</nowiki> Текст с църковнославянски шрифт.
* Текст с църковнославянски шрифт. 
* '' '''''Няколко''' слова като предисловие за шелководство.... – ''Цариградски вестник'' (Цариград), № 414 – 438, ян. 1859. Статията е писана в Стара Загора.
* '''Практическо'''<nowiki> руководство за шелководството / Собрано и составено от Захария Княжеский. – Цариград : печатница Ц-го вестника и содружия, 1859. – XII, 108, [2] с.</nowiki>
* '''Известие.''' Шелководството от много.... – ''Цариградски вестник'' (Цариград), ІХ, № 426, апр. 1859, с.112. Покана за набиране спомоществуватели за „Практическо ръководство по шелководство“ от Захарий Княжески.
Текст с църковнославянски шрифт.
* '' '''''НяколкоОбявление'''. словаВисоките като предисловие за шелководство.чувства... – ''Цариградски вестник''  (Цариград), ІХ, № 414437, 27 438,юни ян1859. 1859За набиране на абонати за ръководството по шелководство. Съдържа и рецензия за книгата.
* '''Известие.''' Любезние соотечественици, от много места ми писаха... – ''Цариградски вестник'' (Цариград), № 19, 6 май 1861. Ценоразпис на глобусите, географските карти и учебниците, които Княжески доставя от Русия и продава в България.
Статията е писана в Стара Загора.
* '''Любородни''' мои соотечественици. Всякой от Вас... –''Цариградски вестник'' (Цариград), ХІ, № 27, 1 юли 1861. Съобщение за намаляване на продажните цени на книгите на Захарий Княжески: „Средства за предварвание за заравянето на мнимоумрелите или примрелите человеци“ и „Практическо ръководство по шелководство“. Съдържа сведения за проекта на нова книга върху пчелите, лозата, виното, овцете, кравите и други домашни животни.
* '''Известие.''' Шелководството от много.... – ''Цариградски вестник'' (Цариград), ІХ, № 426, апр. 1859, с.112.
* '''Завист''' и правда. – ''Цариградски вестник'' (Цариград), ХІІ, № 5, 27 ян. 1862. Оправдание на Захарий Княжески за извършеното от него в Стара Загора. Подписано: ускореният трудолюбец Х. Захария П. Княжески.
Покана за набиране спомоществуватели за „Практическо ръководство по шелководство” от Захарий Княжески.
* '' '''''Мнение''' за българското правописание. Господине редакторе, според... – ''Македония'' (Цариград), ІІІ, № 10, 1 февр. 1869. За приноса на Найден Геров, Никола Михайловски, Йоаким Груев и Христо Г. Данов за установяване на общ български правопис.
* '' '''''Обявление'''. Високите чувства... – ''Цариградски вестник'' (Цариград), ІХ, № 437, 27 юни 1859.
* '' '''''Завещание'''. Во славу... – ''Напредък'' (Цариград), ХІ, № 125, 1 апр. 1877. Съдържа биографични данни и сведения за книгите, донесени от Княжески от Русия. Дата: Русчук, 20 септ. 1871.
За набиране на абонати за ръководството по шелководство. Съдържа и рецензия за книгата.
* '''Известие.''' Любезние соотечественици, от много места ми писаха... – ''Цариградски вестник'' (Цариград), № 19, 6 май 1861.
Ценоразпис на глобусите, географските карти и учебниците, които Княжески доставя от Русия и продава в България.
* '''Любородни''' мои соотечественици. Всякой от Вас... –''Цариградски вестник'' (Цариград), ХІ, № 27, 1 юли 1861.''   ''    
Съобщение за намаляване на продажните цени на книгите на Захарий Княжески:
 
„Средства за предварвание за заравянето на мнимоумрелите или примрелите человеци”
 
и „Практическо ръководство по шелководство”. Съдържа сведения за проекта на нова книга върху пчелите, лозата,
 
виното, овцете, кравите и други домашни животни.
*  '''Завист''' и правда. – ''Цариградски вестник'' (Цариград), ХІІ, № 5, 27 ян. 1862.
Оправдание на Захарий Княжески за извършеното от него в Стара Загора. Подписано: ускореният трудолюбец Х. Захария П. Княжески.
* '' '''''Мнение''' за българското правописание. Господине редакторе, според... – ''Македония'' (Цариград), ІІІ, № 10, 1 февр. 1869.
За приноса на Найден Геров, Никола Михайловски, Йоаким Груев и Христо Г. Данов за установяване на общ български правопис.
* '' '''''Завещание'''. Во славу... – ''Напредък'' (Цариград), ХІ, № 125, 1 апр. 1877.
Съдържа биографични данни и сведения за книгите, донесени от Княжески от Русия. Дата: Русчук, 20 септ. 1871.
* '' '''''Письма''' к М. П. Погодину из словенских земель (1835 – 1861). – Москва, 1879 – 1880.
* '''Материали''' за историята на българското възраждане . – ''Сборник'' НУНК, 1892, № VIII, с. 423-424. Писмо до Неофит Рилски в Габрово. Дата: Търново, 6 март 1839.
 
* '' '''''О, ветре''' северний. Стих. // ''Българска възрожденска поезия.'' – София, 1980, с. 167. Съдържа биографични данни.
* '''Материали''' за историята на българското възраждане . – ''Сборник'' НУНК, 1892, № VIII, с. 423-424.
Писмо до Неофит Рилски в Габрово. Дата: Търново, 6 март 1839.
* '' '''''О, ветре''' северний. Стих. // ''Българска възрожденска поезия.'' – София, 1980, с. 167.
Съдържа биографични данни.
 
== Източници ==
* '''Аретов,''' Н. Делото на Захарий Княжески. - – ''Език и литература'', 1989, № 4, с. 32-39.
* '''В последния''' брой... (Некролози). – ''Напредък'' (Цариград), ХІ, № 126, 8 апр. 1877, с. 494, V кол.             Некролог за смъртта на Захарий Княжески.
* '''Из архива''' на Найден Геров. Писма, доклади и материали за Възраждането на българския народ. Кн. 2. – София : БАН, 1914. – 1022 с. Спомени за Захарий Княжески, с. 74.
* '''Илиев''', Атанас Трифонов. Спомени. – София : печ. П. Глушков, 1926. – 469 с. Спомени за Захарий Княжески, с. 26, 43, 429.
* '''Койчева В'''., "Аз„Аз българинът Захари Княжески"Княжески“, - – ''Септември'' (Ст.Загора), 10/1977;
* '''Койчева''', Величка. Завещанието. – ''Септември'' (Ст. Загора), № 6,15 ян. 1985. 175 години от рождението на Захарий Княжески.
* '''Минкова Л.''', Възрожденският просветител Захари Княжески. - – ''Литературна мисъл'', №3/1974;
* '''Минкова''', Лиляна. Захари Княжески – един от първите. – София : [null Фама], 2012. – 191 с. 
* '''Ников П.''', ''Възраждане на българския народ'', С.1971, стр.74,75,165;
* '''Русески''', Г. П. Сборецъ изъ живота на български поотлични мъже : Книга за учители и народа / Събралъ и наредилъ [null Г. П. Русески]. – Ст. Загора : [null Знание], 1887. – 168 с. Захарий Княжески, с. 90 – 92.
* '''Стефанов''', Васил. Захари Княжески. – София : Мед. и физкултура, 1978. – 24 с.
* '''Тошева''', Анастасия Михайлова. Автобиография (Животопис) на Анастасия М. Тошева, учредителка на първата българска Девическа V-то класна Гимназия въ Ст.-Загора. – Ст. Загора : [null Друж. акц. печ. Светлина], 1911. – 36 с.               Спомени за Захарий Княжески и помощта, която ѝ оказва, за да учи в Русия, с. 4-10.
* '''Шишманов Ив.''', ''Избрани съчинения'', Т.1, С.: БАН, 1965, стр. 245-254;
* '''Д-р Цончев Петър''', ''Из общественото и културно минало на Габрово - – исторически приноси'', 1934/1996/, стр.405-407; 411,418,472,484,661,679
* '''Александър Екзарх''' и българските пътища към Европа : XIX – нач. на ХХ век = Alexandre Exarh et les routes bulgares vers l'Europe / Състав. Георги Вълчев, Добринка Парушева, Пиер Воалери. – Ст. Загора : [null Кота], 2007. – 448 с.
 
= Външни препратки =
* [http://dolap.bg/2017/01/22/%D0%B2в-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82памет-%D0%BD%D0%B0на-%D1%85%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8хаджи-%D0%B7%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9захарий-%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B6%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8княжески/ В памет на хаджи Захарий Княжески] в ДОЛАП БГ
 
{{СОРТКАТ:Княжески, Захарий}}
 
[[Категория:Български просветни дейци]]
[[Категория:Български фолклористи]]