|
== География ==
{{авторски права}}
=== Географско положение, граници, големина ===
Общината се намира в централната част на [[Област Бургас]] и с площта си от 402,866 km<sup>2</sup> заема 11-то място сред 13-те общини на областта, което съставлява 5,2% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
* на запад – [[община Карнобат]];
* на югоизток – [[община Бургас]]
* на юг – [[община Камено]];
=== Релеф ===
Община Айтос се характеризира с предимно равнинен и нископланински релеф. Северните ѝ части по цялото протежение изток-запад са заети от южните склонове на [[Стара планина]], като тук се вкючват най-югоизточната част на [[Карнобатска планина]] с връх Доорюстю (598 m, най-високата точка на общината) и и най-югозападните части на [[Айтоска планина]] с връх Ачбаир (438 m). Склоновете им постепенно се снижават, заоблят очертанията си и на места преминават в разлети хълмове. Последните им разклонения завършва с теренни гънки, сливайки се с равнината – южно от Айтос. Тези склонове са прорязани от множество дерета. Преобладаващите наклони са от 11° до 20°, като позволяват трасирането и подравняването им и използването им за отглеждане на трайни насаждения – лозя и овощни градини.
Южната част от общината е заета от [[Айтоско поле|Айтоското поле]], което е периферна част на Бургаската низина. Тук в коритото на [[Айтоска река]], южно от град [[Айтос]] е най-ниската точка на общината – 52 m н.в.
=== Геоложки строеж, минерални ресурси ===
Южно от линията Зетьово – Черна могила в геоложкия строеж на [[Айтоска планина]] се явяват варовици, песъкливо-глинести мергели, мергелни варовици и пясъчници от южноселската група, както и горнокредни вулканити и андезити и др. Последните са локализирани на изток и североизток от гр. Айтос.
Сред основните скали преобладават варовици и в резултат на това на много места, макар и на малки участъци, теренът има ясно изразен карстов характер. При това варовиците обикновено са размесени с мергели, пясъчници, конгломерати и шисти, които най-често се срещат край леглата на доловете и реките.
Този геоложки строеж определя наличието на множество находища на нерудни изкопаеми и инертни материали. Те имат широко разпространение и показват еднообразие по състав и стопанско предназначение. Някои от тях са с регионално значение, други са предпоставка за развитие на някои промишлени дейности с локално значение, както и за задоволяване нуждите на стопанството.
Широко известен е така нареченият айтоски камък, който представлява сиенит с наситенозелен цвят. Използва се за вътрешна облицовка на сгради. Има разкрити находища източно от гр. Айтос до местността Трите братя, но поради близостта му до града и начина на експлоатация – чрез взривяване, кариерата е закрита.
В момента се експлоатира кариера при село [[Лясково (Област Бургас)|Лясково]] (западно от селото). Тя отстои на 5 км от гр. Айтос. Има същия състав като находището при гр. Айтос. Южно от с. Лясково има открити три находища, които засега не се експлоатират, защото нямат приложение. За айтоския камък е известно още и това, че в миналото в града е имало училище за подготовка на кадри за обработки на камъка, който се е изнасял за Италия.
От регионално значение е кариерата за трошен камък на 4 – 5 км северно от гр. Айтос. Камъкът е с отлични качества. Висококачествен е камъкът и в кариерата, която се намира в непосредствена близост до западната част на града. Поради взривните работи при добиването му обаче кариерата не се експлоатира.
Кариерата за ломен камък при с. [[Пирне]] се намира на 500 м от проектното трасе на магистрала „Тракия“. Запасите са големи. Могат да се използват при строителството на магистралата.
Находищата от глина имат локално значение. Използват се за производството на тухли и керамични изделия. В миналото особено добре е било развито грънчарството. В момента има изоставен грънчарски цех, който все още има запазени пещи за изпичане.
=== Води и водни ресурси ===
Община Айтос е бедна на повърхностни води. Причина за това са оскъдните валежи – 540 mm годишно, геоморфоложката структура и скалният състав на геоложката структура, която допринася за губене на водите в карстовите образувания. Територията ѝ попада в четири водосборни басейна. По-голяма част (около 70%) се включва във водосбарния басейн на [[Айтоска река]]. Най-източната част се отводнява от най-горното течение на река [[Ахелой (река)|Ахелой]], а най-североизточната – от най-горното течение на [[Хаджийска река]]. Последните две водят началото си от [[Айтоска планина]]. Най-северната част на общината, в района на село [[Зетьово (Област Бургас)|Зетьово]] се отводнява от най-горното течение на Голямата река, десен приток на [[Луда Камчия]].
Заради високите изпарения през лятото и честите засушавания на много от притоците на [[Айтоска река]] има изградени микроязовири (средно с 50 – 80 дка площ), които се използват за напояване на селскостопанските земи и за рибовъдна дейност).
Община Айтос е богата на минерални води – топли и студени. Повечето от минералните извори и сондажи имат лечебни свойства, но нямат изградена материална база, в която да се правят съответните процедури. В момента минералните води могат да се използват за лечебни цели само чрез пиене.
На територията на общината са разкрити минерални води и сондажи, една част от които са въведени в експлоатация със стопански цели.
Сондаж Б-75 до „Резистори“ АД с дебит 5 л/сек и температура +44оС.
Сондаж Б-18, разположен в двора на мелничния цех, с дебит 5 л/сек и температура +44оС.
Сондаж Б-111, намиращ се до ябълковата градина по пътя за София вдясно, с дебит 22 л/сек и температура 54оС. Няма каптаж, няма изградена охранителна зона;
Сондаж Б-80, намиращ се до градския стадион, с дебит 2,7 л/сек и температура 36оС.
Минерални извори – с. Съдиево. Намират се източно от гр. Айтос. Направени са три сондажа:
Сондаж Б-20, разположен на един километър северно от с. Съдиево, с дебит 11,551 л/сек и температура 23,3оС. Химични свойства – субтермална, прясна, хидрокарбонатно-карбонатно-натриева, алкална по РН, твърдост – много мека (хидрокарбонатна твърдост от 0,1 до 0,3 мг/екв/ на литър), флуор до 7 мг/л, което я прави негодна за питейно водоснабдяване. Експлоатира се без помпа, на самоизлив. Подходяща е за лечение.
Сондаж Б-88 – водата е хидрокарбонатно-натриева с обща минерализация 436,7 мг/л, неагресивна. Не отговаря по БДС за питейни нужди.
Сондаж Б-94 – има дебит на водата 0,017 л/сек и температура 34оС. Намира се на 1 км от с. Съдиево до сондажите Б-20 и Б-88. Водата в него се намира на 42 м от повърхността на земята. Той се наблюдава, но не се използва.
Нямат стопанско значение и също не се използват следните сондажи:
Сондаж Б-63 – намира се в зона „А“ на сондаж Б-75, до „Резистори“-АД. Има дебит 1л/сек и температура на водата 41оС.
Сондаж Б-13 – до чешма „Лъджата“, дебит 12л/сек.
Наличието на минерални води на територията на община Айтос предлага възможности за стопанското им използване. Според физико–химичните им качества те могат да бъдат използвани в няколко направления: за лечебни цели, за питейни нужди – особено перспективен е сондажът при с. Съдиево, който предлага възможности за бутилиране, за хигиенно-битови нужди, за оранжерийно производство и зеленчуци.
=== Климат ===
Община Айтос попада в преходноконтиненталната климатична област. Най-източните ѝ части са в обсега на черноморската климатична област, която се отличава със специфична проява на ветрова циркулация.
Зимата е мека – средната януарска температура е с положителни стойности (1°С). За юли средномесечните температури са 23°С. Средногодишните температури са 12,2°С. Абсолютните максимални температури достигат доста високи стойности – най-високата измерена абсолютна максимална температура достига 42°С (август), а най-ниската максимална достига -22,1°С (януари и декември).
Пролетта е сравнително хладна, а есента – по-продължителна и топла. Лятото е горещо, с продължителност на слънчевото греене 942,5 часа.
Средногодишната продължителност на слънчевото греене е 2324,8 часа.
Най ранната дата на първия мраз е 9 октомври, а на последния – 18 март. Средната продължителност на свободното от мраз време е 203 дни. Периодът с устойчиво задържане на температурата на въздуха над 5°С настъпва между 5 и 10 март и продължава 268 – 287 дни. Това благоприятства развитието на топлолюбиви култури.
Количеството валежи, което пада средно годишно, е 538 mm (под средното за страната), неравномерно разпределени през годината. Максимумът е през лятото – 160 mm. През останалите годишни сезони се забелязва едно приблизително изравняване на количествата: зима – 120 mm, пролет – 130 mm, и есен – 128 mm. Това се дължи на влиянието на Черноморския басейн. Макар че максимумът на валежите е през лятото, за него са характерни засушавания – общо за целия сезон достигат до 17,9 дни. Най-продължителни са засушаванията през есента – около 18,6 дни. Засушаванията през вегетационния период достигат до 14,9 дни.
Това налага напояване на селскостопанските култури през пролетта и лятото.
В района преобладават северните ветрове (23,5%), малко след тях по честота са северозападните – 20,6%, а североизточните са с честота 18,6%. Това показва, че в района преобладават ветрове със северна компонента, които са и с най-висока скорост (северозападните – с 4,8 m/sek). Разположението на източните дялове на [[Айтоска планина]] в посока изток-запад се явява като бариера за нахлувания на студени северни въздушни маси.
За ниските части на общината е характерна бризовата циркулация от Черноморския басейн. От дълбоко всечените долове на [[Айтоска планина]] има проявление долинният вятър, който е особено благоприятен за горещите летни вечери.
Сравнително високият процент тихо време – 45,3% годишно, се определя от котловинния характер на Айтоското поле. Това създава възможности за образуване на приземни температурни инверсии и определя средно висок потенциал на замърсяване на района.
=== Почви ===
Разпространени са два основни типа почви – канелени горски и алувиални и алувиално-ливадни. На отделни петна се срещат хумусно-карбонатни и черноземни смолници.
Канелените горски почви заемат северните планински части на общината и са представени от два подтипа: излужени и оподзолени.
Излужени канелени горски почви. В по-ниските части от територията са разпространени дълбоки, а в хълмистите и планинските части – плитки почвени разновидности. Дълбоките имат 20 – 30 см хумусен хоризонт и около 2% хумусно съдържание. Подходящи са предимно за пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, овошки. Плитките излужени почви са сравнително по-малко мощни, по-бедни и по слабо плодородни от дълбоките. Подходящи са за по-невзискателни култури, като ръж, тютюн и др. Могат да се отглеждат и почти всички останали култури, но добивите от тях са незадоволителни поради ниското почвено плодородие.
Алувиални и алувиално-ливадни почви. Съпровождат заливните тераси на Айтоска река и притоците ѝ. Подходящи са за отглеждане на почти всички зеленчукови култури, фуражи и овощни култури.
Освен описаните почвени типове на отделни места във вид на незначителни петна се срещат хумусно-карбонатните почви, подходящи за развитие предимно на овощарството и лозарството.
=== Генгер ===
Единственото находище в България от бодливото сглобче – генгер, се намира в местностите Трите братя и Казаните, на площ около 3000 декара. Генгерът е бил почти на изчезване поради безредното и безотговорно сечене по заговезни за паленето на големи обредни огнъове. Той съдържа сок, наричан „млечок“, който е причината за бурното му горене.
С годините градът е създал прекрасно оформен градински парк „Славеева река“. Някога песента на славеите е дала основание на старите граждани на Айтос да нарекат „Славеева река“ живописната долина по поречието реката, затворена от изток от високите голи скали на източния скат на Айтоската планина.
== Население ==
Население на община Айтос през годините, по данни на [[Национален статистически институт (България)|НСИ]]:<ref name="РЗИ — Бургас"/>
{|class="wikitable" style="text-align:right;"
| [[Лясково (Област Бургас)|Лясково]] || align="right" | 131 || align="right" | 20,523 || Аптаразак (до 1934 г.) || [[Черна могила (Област Бургас)|Черна могила]] || align="right" | 335 || align="right" | 15,274 || Кара тепе (до 1934 г.)
|-
| [[Малка поляна]] || align="right" | 425 || align="right" | 16,793 || Кючук алан (до 1934 г.), Малка полянка (от 1934 г. до 1966 г.) || [[Черноград]] || align="right" | 540 || align="right" | 22,050 || Кара сарлии (до 1934 г.)
|-
| [[Мъглен (село)|Мъглен]] || align="right" | 1249 || align="right" | 23,147 || Чимал (до 1934 г.) || [[Чукарка]] || align="right" | 611 || align="right" | 19,061 || Тас тепе (до 1934 г.)
* Указ № 1521/Обн. 24.10.1975 г. – заличава с. Мостино;
* Указ № 26/Обн. 15.01.1982 г. – заличава с. Рътлина
== Транспорт ==
През следата на общината, от запад на изток, а след град [[Айтос]] на юг преминава участък от 22 km от трасето жп линия [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]].
През общината преминават частично 3 пътя от [[Републиканска пътна мрежа на България|Републиканската пътна мрежа на България]] с обща дължина 42,1 km:
* участък от 22,2 km от [[Републикански път I-6]] (от km 470,7 до km 492,9);
* последният участък от 9,8 km от [[Републикански път III-208]] (от km 90,4 до km 100,2);
* последният участък от 10,1 km от [[Републикански път III-539]] (от km 35 до km 45,1).
== Топографска карта ==
== Външни препратки ==
{{Commonscat-inline|Aytos Municipality}}
* [http://aytos.bg Официален сайт на община Айтос]
{{Община Айтос}}
| 