Александър Керенски: Разлика между версии

|мандат_нач = 20 юли 1917

|мандат_край = 26 октомври 1917

|заместник-министър =

|год_мандат_заместник-министър =

Когато през февруари 1917 г. избухва (т. нар. от съветската историография „буржоазна“) революция, Керенски е сред главнокомандващите на опозицията. Този негов статут постепенно ще преодолее политическите ешелони за радикализацията на силите, оспорващи си властта. На 27 февруари, с падането на [[Николай II (Русия)|Николай II]], в страната се създава двойна власт: Временният комитет на Държавната дума, съставен от десни и центристи депутати, и Съветът на работническите депутати от [[Петроград]], които по-късно ще се присъединят към делегатите-войници. Настанен в двореца в Торид, Съветът е ръководен от меншевика [[Тшхейдзе]], назначен от Керенски, в качеството на вицепрезидент.

 

 

Въпреки че болшевишкото движение нараства със завръщането на изгнаниците (и на първо място [[Ленин]] през май), е формирано Второ временно правителство, отново под ръководството на Лвов. Този път Керенски се издига, поемайки отговорността за министерството на войната – длъжност, от която той ще подготви офанзивата [[Алексей Брусилов|Брусилов]], проведена в [[Галиция]] през юни.

Настанявайки се в [[Ню Йорк]], той прекарва по-голямата част от времето си в [[Хувърския институт]], където допринася за оформлението и разпределението на много съдържания на архиви, придобити от този изследователски център. През 1955 г., в търсене на документация за Русия, Керенски се отправя към [[Станфорд]]ския университет, където в продължение на повече от 10 г. преподава. Там той използва различни документи, които превежда, анотира и накрая издава. Някои материали от мемоарите му са публикувани в САЩ в края на 1965 г. в „Русия и повратната точка в историята“, преведено на френски език (1966), под заглавието: „Русия и историята на промяната“^[[5]].

 

 

== Личен живот и потомство ==