Кожа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Друго значение|анатомичния орган|произвеждания от него материал|Кожа (материал)}}
 
{{Анатомия
[[Файл:Skin_bg.jpg|мини|350п|Схема на кожа на бозайник]]
| Name = Кожа
 
| Latin = Cutis
| GraySubject =
| GrayPage =
| Image = Human skin structure.jpg
| Caption = Човешка кожа
}}
'''Кожата''' е анатомичен [[орган (анатомия)|орган]], мекото външно покритие на тялото при [[гръбначни]]те [[животни]]. Тя се отличава по структура, химичен състав и произход от покритието на други животни, като [[екзоскелет]]а при някои безгръбначни.
 
Основните функции на кожата са да предпазва тялото от механични въздействия, [[патоген]]и<ref name="Proksch">Proksch E, Brandner JM, Jensen JM. (2008).The skin: an indispensable barrier. Exp Dermatol. 17(12):1063- – 72. PMID 19043850</ref> и прекалена загуба на вода.<ref name="Madison">Madison KC. (2003). [http://www.nature.com/jid/journal/v121/n2/pdf/5601872a.pdf Barrier function of the skin: „la raison d'être“ of the epidermis]. J Invest Dermatol. 121(2):231- – 41. PMID 12880413</ref> Тя служи и за [[топлоизолация]], регулиране на температурата, както и като рецептор за част от [[Сетиво|сетивата]].
 
При бозайниците кожата е най-големият орган, част от [[покривна система|покривната система]], и включва няколко слоя [[ектодерма]]лни тъкани.<ref name="Hcare">„Skin care“ (analysis), Health-Cares.net, 2007, webpage: [http://skin-care.health-cares.net/oily-skin-care.php HCcare].</ref> Всички бозайници имат [[Косъм|косми]] по кожата си, дори морските, при които те са труднозабележими. Кожата на останалите гръбначни има различни характеристики от тази на бозайниците.<ref>Alibardi L. (2003). Adaptation to the land: The skin of reptiles in comparison to that of amphibians and endotherm amniotes. J Exp Zoolog B Mol Dev Evol. 298(1):12 – 41. PMID 12949767</ref> [[Влечуги]]те и [[риби]]те имат твърди защитни [[Люспа|люспи]], а [[птици]]те – [[Перо|пера]], а кожата на [[земноводни]]те е частично пропусклива и позволява [[осмоза]]та на някои вещества.
 
== Устройство ==
[[Файл:Skin_bg.jpg|мини|350п|Схема на кожа на бозайник]]
Кожата е изградена от два основни слоя – [[епидермис]] и [[дерма]]. Под дермата е разположен още един вътрешен слой – [[подкожие]] (хиподерма), изградено главно от мастни клетки и в различните части от тялото е с различна дебелина. Епидермисът е съставен от 2 слоя – герминативен (в него [[Клетка|клетки]]те непрекъснато се делят) и рогов (съставен от мъртви клетки). В основата на епидермиса се намират [[пигмент]]ни клетки, съдържащи [[меланин]], който придава цвета на кожата.
 
=== Епидермис ===
[[Епидермис]]ът е най-външният слой на кожата и е изграден от многослоен плосък вроговяващ [[епител]]. Неговата дебелина в различните части на тялото е различна. ДостигаСредната дебелина на епидермиса при човека е около ~50 [[μm]], като достига най-голяма дебелина в областта на [[стъпало|стъпалата]] – (около 1,4 mm). ЕпителнитеИма клеткиплътност сена подреждатклетките приоколо кожа50 000 безкл/mm<sup>2</sup>.

Епидермисът космисе всъстои 5от основниразлични слоя –клетки: базаленкератиноцити (около 95%), шипчестмеланоцити, зърнестлангерхансови клетки, блестящмеркелови клетки и роговнедиференцирани дендритни клетки. ПриВъз кожаоснова сна космиразличията слоеветев саброя, големината, формата и морфологията на кератиноцитите, се различават 4 основни слоя от дермата към повърхността тези слоеве са базален, шипчест, зърнест и рогов. Най-дълбокият му слой е образуван от клетки, които непрекъснато се делят. Новите клетки, чиито брой нараства постоянно, избутват старите в по-горните слоеве. В този слой се срещат клетки (меланоцити), които произвеждат тъмния [[пигмент]] [[меланин]]. Той поглъща вредните [[ултравиолетов]]и лъчи от слънчевата светлина и така предпазва клетките в по-дълбоките слоеве на кожата. Доказателство за неговото действие е фактът, че през лятото при продължително пребиваване на море или планина, количеството на този [[пигмент]] се увеличава.
 
При оцветяване с ХЕ под роговия слой се наблюдава т. нар. блестящ слой ({{lang-la|stratum lucidum}}) - светла хомогенна зона, която не може да се наблюдава електронномикрокопски. Този слой най-добре се визуализира в участъците на дланите и стъпалата.
 
==== РоговБазален слой ====
Базалният (основен) слой ({{lang-la|stratum basale}}) се състои от един ред призматични клетки с размери от 10 до 14 [[nm]]. Свързани са помежду си с десмозоми, а с базалната мембрана се свързват чрез хемидесмозоми. Ядрата им са богати на [[хроматин]], а [[цитоплазма]]та им е базофилна.
 
==== Шипчест слой ====
Шипчестият (бодлив) слой ({{lang-la|stratum spinosum}}) се състои от 5 до 10 реда сплеснати клетки, които в близост до базалния слои са с кубична форма, по-повърхностните са с полигонална, а най-повърхностно разположените са с ромбична форма.
 
==== Зърнест слой ====
Зърнестият (гранулозен) слой ({{lang-la|stratum granulosum}}) е съставен от 1 до 4 реда хоризонтално приплеснати клетки, оцветени в тъмно и най-силно развити в участъци със силно вроговяване като длани и ходила. Ядрата на тези клетки са по-малки от тези на шипчестият слой, а цитоплазмата им е изпълнена с кератохиалинни гранули.
 
==== Рогов слой ====
Роговият слой ({{lang-la|stratum corneum}}) е най-повърхностният слой на епидермиса с дебелина от 10 до 100 µm. Образуван е от корнеоцити - плоски, безядрени, еозинофилни, рогови клетки, с неправилна шестоъгълна или петоъгълна форма, прикрепени помежду си чрез десмозоми. Клетките му са мъртви, загубили са [[клетъчно ядро|ядрата]] си, а [[цитоплазма]]та им е изцяло заета от рогово вещество.
 
Този слой осигурява надеждна механична защита от различните въздействия на заобикалящата среда (болестотворни [[микроорганизми]], химични и физични фактори) както и от загуба на [[вода]]. Състои от две части:
=== Рогов слой ===
* pars conjuncta - към зърнестия слой
Най-повърхностният слой на епидермиса е изграден от плътен [[рогов]] слой. Клетките му са мъртви, загубили са [[Клетъчно ядро|ядрата]] си, а [[цитоплазма]]та им е изцяло заета от рогово вещество. Най-външната част на този слой е подложена на излющване и затова тя непрекъснато се възстановява от по-дълбоките слоеве. Роговият слой осигурява надеждна механична защита от различните въздействия на заобикалящата среда (болестотворни [[микроорганизми]], химични и физични фактори) както и от загуба на [[вода]].
* pars desjuncta - от към външната страна. Тя е подложена на излющване и затова тя непрекъснато се възстановява от по-дълбоките слоеве. От нея непрекъснато отпадат клетки по единично или по групово.
 
=== Дерма ===
[[Дерма]]та е изградена предимно от [[съединителна тъкан]]. Тя осигурява изхранването на епидермиса и определя здравината на кожата. Състои се от два подслоя – папиларен и мрежест. Папиларният слой се разполага в основата на епидермиса и образува към него конусовидни издувания – папили. Той е изграден от хлабава влакнеста съединителна тъкан. Тук се разполагат кръвоносни съдове, нерви и чувствителни телца. В този слой има гладкомускулни клетки, които формират мускулите на космите. Мрежестият слой се състои от уплътнена съединителна тъкан. Колагенните влакна се групират в дебели снопчета. Подкожието е изградено от хлабава влакнеста съединителна тъкан. В него се разполага и доста мастна тъкан. [[Колаген]]ните и еластични влакна с възрастта значително намаляват. Това води до загуба на [[еластичност]]та и [[гладкост]]та на кожата. [[Дерма]]та е богато кръвоснабдена, през нея минават около 10 % [[кръв]] от общия кръвен поток. Това има голямо значение за [[терморегулация|терморегулаторната]] функция на кожата, както и за ролята и&#768; като [[кръвно депо]]. През нея кръвта минава значително по-бавно отколкото през останалите [[тъкан]]и и може да достигне до 1 литър. В [[дерма]]та и [[епидермис]]а се съдържат редица [[нервни окончания|нервно окончание]], чрез които човешкият [[организъм]] непрестанно получава информация за измененията във външната среда. Непосредствено под [[епидермис]]а [[дерма]]та образува изпъквания, наречени [[папил]]и. Те са най-силно изразени по дланите и пръстите и образуват строго индивидуален рисунък. Тази особеност се използва в съдебната [[медицина]] и [[криминалистика]]та. В различните части на дермата са разположени потните и мастните клетки, както и придатъците на кожата.
 
==== Потни жлези ====
Потните жлези са разположени по цялото тяло, но най-много има по дланите, ходилата, слабините и подмишниците. Те представляват тръбички, на които единият край е навит на кълбенце, разположен в [[дерма]]та, а другия излиза на повърхността на кожата. Секретът който отделят – [[пот]]та, съдържа [[вода]] и разтворени в нея [[сол]]и (NaCl) и други крайни продукти от обмяната – [[урея]] и др. [[Пот]]та има кисела реакция. Потните жлези имат голямо значение за [[терморегулация]]та.
 
==== Мастни жлези ====
Мастните жлези имат изходни канали, които се отварят в космената торбичка. Клетките им постепенно се разрушават и отделят мастен секрет, натрупан в тях. Секретът на мастните жлези смазва космите и [[епидермис]]а, като по този начин го предпазва от изсушаване и напукване. Разрушените клетки се възобновяват посредством делене на основния клетъчен слой.