Византийци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ПРЕМАХНАТИ РЕДАКЦИИ НА ТУРСКИ ТЕРОРИСТ
Ред 20:
 
== История ==
В наши дни "византиец" (през средните векове - ‛Pωμαĩος = ромеос, т.е. ромей) често е приемано като тъждествено на [[грък]], понякога дори без самият византиец да е етнически грък. Причината за това е гръцкият език, който наред с християнството и елинистическата култура в рамките на източната част от Римската империя, още от средата на IV в. е в доминантно положение, независимо от факта, че на Балканите има и твърде голяма част романизирано (латиноезично) население (от какъвто произход е например император Юстиниан I Велики). Латинският език е официален във Византия почти до края на VII век. Впрочем византийци са не само гръкоезичните и латиноезичните жители на Византия. Например на Балканите византийци са елинизираните [[траки]]|траки и [[македонци]], романизираните илирийци и епироти, както и по-голямата част от [[славяни|славяните;]] в Мала Азия византийци са [[мизи]]те, [[галати]]те, [[Исаврия|исаврите]], [[кападокийци]]те, [[фригийци]]те, [[Пафлагония|пафлагонците]], лидийците, пизидийците, киликийците, [[карийци]]те, [[арменци]]те-халкидонити и други; византийци са полуцивилизованите кюрдски племена [[асирийци|и асирийците-яковити]] в [[Сирия]], мардаитите в планините на [[Ливан]], [[копти]]те в Египет, [[либийци]]те по Северна Африка и т. нат. Всичките тези народи имат свои собствени езици, но с течение на времето се налага да използват все по-често и гръцки език. От своя страна латинският език е практически непознат на по-голямата част от населението на Източната империя и се използва най-вече в армията и администрацията. Към края на VI в. - по времето на [[Маврикий]] (582-602) - гръцкият език е обявен наравно с латинският за [[официален език]] на Римската империя. По времето на [[Ираклий]] почти цялото делопроизводство на Империята е преведено от латински на гръцки език. В продължение на около един век в имперската администрация се запазва официалния билингвизъм (до управленията на Юстиниан II Ринотмет), след което още през първата четвърт на VIII в. латинският език със сигурност е вече само спомен, а гръцкият остава единственият официален език на Източната Римска империя. Около IX в. (като се изключат големите арменски колонии) гръцкият става матерен език и за територията на цяла Мала Азия, народите на която почти са загубили своите езици още към VII-VIII в.
 
На Балканите голямата част от заселилите се през VI-VII в. [[славяни]] постепенно асимилират немалко от местното византийско население, оцеляло от нашествията на германските племена, на [[хуни]], [[авари]] и българи. Почти пълна славянска асимилация търпят останките от [[готи]] и [[карпи]] в северната част на полуострова; сравнителна асимилация претърпяват [[илири]] и [[траки]] в неговата западна и централна част; а на юг - в континентална Гърция, самите [[гърци]] са редуцирани почти до заличаване, вследствие на войните и естествената асимилация. Когато по-късно през вековете Източната империя отново стъпва на крака, нейното военно и културно превъзходство си казва думата - славяните, които не са в територията на българската държава на свой ред също са асимилирани в гръкоезичната православна среда, превръщайки се във византийци. Населението по крайбрежията на Мала Азия и Южните Балкани е съставено предимно от етнически гърци, но при всички случаи самосъзнанието му отдавна вече е римско (ромейско), когато към средата и краят на IV в. християнството се разпростира из цялата държава. В западната част на Римската империя, латинският език продължава да бъде основен и продължава да се използва от местното романизирано население дори и след нейното падение и образуването на германските варварски кралства през V в.