|
Произхожда от [[Източна Африка]], но като техническа култура се сади във всички зони с [[умерен климат]]. В тропическите ширини е многогодишно [[дърво]]видно растение, а в умерените ширини рядко успява да преживее зимата и се развива като едногодишно [[тревисто растение]]<ref name="waynesword">[http://waynesword.palomar.edu/plmar99.htm The Castor Bean] (на английски)</ref>.
Цялото растение е отровно -: съдържа отровния белтък [[рицин (белтък)|рицин]] и алкалоида [[рицинин|рицинин.]] Семената му съдържат 45-60% [[рициново масло]]. Приличат на семената на [[боб]]а (въпреки че двете растения са от различни семейства) и ако бъдат объркани и използвани за храна довеждат до отравяния.<ref name="herbal">Здраве от природата - [http://herbal.hit.bg/Poison.html Отравяния с лечебни растения]</ref>
Семената му съдържат 45-60% [[рициново масло]]. Приличат на семената на [[боб]]а (въпреки че двете растения са от различни семейства) и ако бъдат объркани и използвани за храна довеждат до отравяния<ref name="herbal">Здраве от природата - [http://herbal.hit.bg/Poison.html Отравяния с лечебни растения]</ref>.
== Полезна информация за българския фермер: ==
Цялото растение е отровно. Наблюдавано е отравяне на всички селскостопански животни, което протича в много тежка форма като поразява всички органи и системи.
Други отровни за стопанските животни растения са: ''[[лютиче]], орлова [[папрат]], [[лупина]], [[синап]], див [[мак]], [[млечка]], [[елда]], [[къклица]]''.
(Източник: учебник по общо животновъдство за техникумите на Г. Кайтазов, И. Диваров, И. Ганчовски, стр. 33.)
== Употреба ==
КултивиранРицинът е култивиран още от дълбока древност заради извличаното от семената рициново масло, което се използвало за осветление. Семена са намирани в [[Древен Египет|древноегипетски]] гробове от около 4000 г. пр.н.е. Според информация на Botanical.com, рицинът е споменава от [[Херодот]] като „кики“ и посочва произхода му от Египет. [[Страбон]] описва приложението на извличаното масло в маслени лампи и мазила, [[Теофраст]] и [[Диоскорид]] описват растението. Диоскорид също описва процеса за извличане на маслото и неговото приложение като [[слабително]]. [[Плиний]] също описва слабителното действие на рициновото масло.<ref name="botanical.com">botanical.com - [http://www.botanical.com/botanical/mgmh/c/casoil32.html Castor Oil Plant] (на английски)</ref>.
Медицинското рициново масло е фракция, получавана при студено пресоване на семената. За разрушаване на отровния протеинбелтък [[рицин (белтък)|рицин]] маслото се обработва с гореща водна пара. Рицинът е химически неустойчив и в резултат на хидролизата се разлага.
Поради разнообразието от цветове на листата му (виолетово-черни, червени, зеленозелени, и бронзбронзови и др.), растението се използва като декоративно.
Според ЕнциклопедияВ България в България се използва само с декоративни цели до средата на 30-те години на XX век рицинът се използва само с декоративни цели, а след това — и като [[Маслодайни култури|маслодайна култура]], като достига 100 000 [[декар]]а засети площи до средата на 50-те години.<ref name="EB">Енциклопедия България, том 5 П-Р, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 786</ref>.
== Източници ==
| 