Отваря главното меню

Промени

м
{{Психоанализа}}
 
'''Карл Густав Юнг''' ({{lang-de|Karl Gustav Jung}}) е [[Швейцария|швейцарски]] [[психология|психолог]] и [[психиатрия|психиатър]] от [[немски]] произход, ученик на [[Зигмунд Фройд]].
 
Създава направление в [[психология]]та, наречено „[[аналитична психология]]“. Юнг изследва и пише за [[митология]], [[религия]], [[антропология]], [[приказка|приказки]], [[алхимия]], [[сън]]ища и др. Личността на Юнг е една от най-големите загадки на 20-ти век и буди големи противоречия. Провъзгласяван от много като един от най-големите и дълбоки мислители не само на времето си, той е ненавиждан от други, отхвърлящи писанията му като наукоподобен мистицизъм и чиста фантазия. Последното се дължи най-вече на работата на Юнг с алхимични текстове и интереса му към Ведическите традиции на Изтока, [[астрология]]та и [[религия|религиите]]. Дори и най-големите опоненти на швейцареца обаче не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на [[мит]]овете, [[сън]]ищата, [[философия]]та, [[психология]]та, [[антропология]]та и [[изкуство]]то, а също и ранния му принос в [[психиатрия]]та. Юнг е една от най-влиятелните фигури в дълбинната и [[трансперсонална психология|трансперсоналната психология]], също така се радва на огромен интерес от страна на различни [[контракултура|контракултурни]] движения, които ценят високо идеите му за [[колективно несъзнателно|колективното несъзнателно]], [[архетип]]овете, [[сянка (психология)|сянката]], [[индивидуация]]та и др.
 
== Биография ==
Роден на [[26 юли]] [[1875]] г. в [[Кесвил]], [[Швейцария]], в семейството[[немски|немскоезично]] семейство на евангелистки пастор. Учи медицина в [[Базелски университет|Базелския университет]], след което специализира психиатрия. След завършването си започва работа в психиатрична клиника в [[Цюрих]]. Юнг е определян като самотно и интровертно дете, чиито спомени от детството оставят огромен отпечатък върху по-късния му живот.
 
През [[1907]] г. се запознава със Зигмунд Фройд и започва да посещава седмичните му семинари. Така става част от влиятелния виенски психоаналитичен кръг. Контактите с Фройд продължават до октомври 1914 г., когато Юнг подава оставка като председател на Международната психоаналитична асоциация. Една от изтъкваните причини от защитниците на Юнг за разрива помежду им е неспособността на Фройд да приеме, че човешката психика може да бъде различна от тази, постулирана от Фройдианската психоанализа. Така Юнг се разделя с учителя си и поставя началото на „[[аналитична психология|аналитичната психология]]“. През [[1948]] г. основава в [[Цюрих]] института „Юнг“, който ръководи до самата си смърт.