Любка Биаджони: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 23:
== Биография ==
Любка Биаджони е родена на 16 април 1968 г. в Рим. Баща й е италиански синдикален лидер и комунист, влюбен в операта. Майка й Цветана е българка, преводач в българското посолство и в БГА “Балкан”.<ref name="Жената">[https://www.jenatadnes.com/hora/lyubka-biadzhoni-tsu-gutenberg-baronesata-s-palka/ Боряна Гидикова – ''Любка Биаджони Цу Гутенберг. Баронесата с палка''], „Жената днес“, бр. 3, 2013</ref> Любка Биаджони израства в Рим, където завършва класическа гимназия. Години наред взима уроци по пиано и получава стипендия в ''[[НМА|Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“]]'' в София
Музикалното си образование Любка Биаджони продължава във [[Виена]] при [[Карл Йостеррайхер]], в ''Accademia Nazionale di Santa Cecilia'' в [[Рим]] при Норберт Балач и [[Ленард Бърнстейн]], а също в ''Accademia Musicale Chigiana'' в [[Сиена]] при [[Фердинанд Лайтнер]] и Валерий Гергиев.
Ред 29:
След 1997 г. Биаджони записва [[философия]] в Рим. За този свой интерес тя казва „Без философията не бих могла да вникна в нито една партитура, защото музиката не е просто ноти. Тя е дух, смисъл, емоция, преживяване в едно друго измерение“.<ref name="Жената" /> Наред със следването си работи като асистент-диригент в много продукции, между които в ''Suntory Hall'', [[Токио]], в ''Arena di Verona'', при ''[[Залцбург|Залцбургския музикален фестивал]]'', в [[Генуа]] и др. Нейният репертуар се простира от [[Моцарт]], [[Белини]] и [[Росини]] през [[Верди]] и [[Вагнер]] до [[Рихард Щраус]]. По-късно Любка Биаджони изучава също [[теология]] във [[Франкфурт на Майн]].
Любка Биаджони е носител на първи награди от конкурсите за диригенти на Виенския камерен оркестър (1996) и Европейския конкурс за оперно дирижиране "Франко Капуана" в Сполето (2002).Любка Биаджони е носител на първи награди от конкурсите за диригенти на Виенския камерен оркестър (1996) и Европейския конкурс за оперно дирижиране "Франко Капуана" в Сполето (2002).
След като спечелва конкурс на [[Виенски камерен оркестър|Виенския камерен оркестър]], през 1996 г. Биаджони предприема с ансамбъла турне из Австрия, което завършва с изпълнение във виенския [[Концертхаус]]. През същата година тя дирижира Манон Леско на Пучини в Лука, Пиза и Виареджо и изнася продукция с Дон Жуан на Моцарт в Megaro Mousikis в Атина.
През концертния сезон 1996/97 Любка Биаджони е поканена като първа гостуваща диригентка да ръководи Orchestra Filarmonica Marchigiana, с който изнася многобройни концерти из цяла Италия. През 1997 г. изнася концерти в Дания с филхармонията на [[Орхус]], а също предприема турне в Гърция с оркестъра La Camerata.
След женитбата си през 1997 г. с немския диригент Енох цу Гутенберг, с когото имат двама сина, приема името Любка Биаджони цу Гутенберг.
През 2002 г. Биаджони цу Гутенберг спечелва организирания от Европейския съюз международен диригентски конкурс „Франко Капуана“ в Сполето. По време на фестивала Херенкимзее в Бавария дирижира редица опери с полусценични изпълнения при собствена режисура и постановка.
Следва богата диригентска диригентска и постановъчна дейност: 2007 г. Травиата на Верди, 2009 г. Селска чест на Маскани, 2010 г. Риголето на Верди и 2011 г. Фалстаф също на Верди. Спектаклите са с нейна режисура, като едновременно с това тя е автор на костюмите и на цялостната визия на изпълненията.
Настоящият концертен репертоар на Любка Биаджони цу Гутенберг се простира от Йохан Себастиан Бах до Франц Лехар. В областта на операта интресът й е насочен главно към италианските майстори.
От началото на 2010 г. Любка Биаджони цу Гутенберг е първи гост-диригент на Софийската филхармония и на Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ в София, а от 2001 г. е щатен диригент на същия ансамбъл.
През 2013 г. създава оркестъра "София симфоникс", с който гастролира в Германия. Неговият официален дебют в София е през октомври, 2015 г. в зала "България" - концерт, който е част от прощалното турне "A Life In Music" на световния тенор Хосе Карерас.
През 2016 г. Биаджони цу Гутенберг е наградена със сребърен медал от Общинския парламент на Оберфранкен /Горна Франкония/, Бавария за принос в музикалния живот, а по-късно получава номинация за "Будителят на българската култура в чужбина" в инициативата на радио FM+, подкрепена от Фондация "Българска памет".<ref name="София">[https://impressio.dir.bg/noti/sofiya-simfoniks-predstavya-zhenite-v-muzikata-na-27-may-v-zala-balgariya/ ''“София Симфоникс” представя “ Жените в музиката” на 27 май в зала “България“''], „Impressio“, 2017</ref>
През есента на 2016 г. "София симфоникс" е партньор на сцената на американския цигулар Найджъл Кенеди по време на концертите му в София и Пловдив. През май 2017 г. оркестърът представят за първи в България симфоничния концерт "Жените в музиката".<ref name="София" />
Но ние, посланиците на музиката, сме тези, които можем и трябва да възвръщаме човешкото с нашето изкуство. Когато седна и слушам един концерт, аз лично се чувствам щастлив човек. Моята душа се радва на музиката така, както се радва на природата. Това е много важна мисия - в нашите забързани времена да не забравяме, че ние, хората, сме част от природата и няма по-красиво нещо в природата от музиката. И както се наслаждаваме на природата, когато се разхождаме на Витоша или край морето, или в една градина, така на концерт ние усещаме тази природа, трансформирана в прекрасни звуци от композиторите.
== Източници ==
| |||