Любка Биаджони: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Darldarl (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 19:
| общомедия =
}}
'''Любка Биаджони цу Гутенберг''' ({{lang-de|Ljubka Biagioni zu Guttenberg}}) е немска [[диригент]]ка и оперна [[режисьор]]ка от българо-италиански произход. Пълното йѝ име гласи ''Любка Биаджони баронеса фон унд цу Гутенберг''.
 
== Биография ==
Любка Биаджони е родена на 16 април 1968 г. в [[Рим]]. Баща йѝ е италиански синдикален лидер и комунист, влюбен в операта. Майка йѝ е българка, преводач в българското посолство и в [[Балкан (авиокомпания)|БГА “Балкан”„Балкан“]].<ref name="Жената">[https://www.jenatadnes.com/hora/lyubka-biadzhoni-tsu-gutenberg-baronesata-s-palka/ Боряна Гидикова – ''Любка Биаджони Цу Гутенберг. Баронесата с палка''], „Жената днес“, бр. 3, 2013</ref> Любка Биаджони израства в Рим, където завършва класическа гимназия. Години наред взима уроци по пиано и получава стипендия в ''[[НМА|Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“]]'' в София. Завършва с отличие специалностите "Хорово„Хорово дирижиране"дирижиране“ в класа на проф. [[Георги Робев]] и "Оркестрово„Оркестрово дирижиране"дирижиране“ при проф. [[Влади Симеонов]], като специализира при проф. [[Васил Казанджиев]].<ref name="Сега">[http://www.segabg.com/article.php?id=859360/ Анита Димитрова – ''Диригентите бяха философи, а сега дирижират, за да печелят много пари''], „Сега“, бр. 138, 17 юни 2017</ref>
 
Музикалното си образование Любка Биаджони продължава във [[Виена]] при [[Карл Йостеррайхер]], в ''Accademia Nazionale di Santa Cecilia'' в [[Рим]] при Норберт Балач и [[Ленард Бърнстейн]], а също в ''Accademia Musicale Chigiana'' в [[Сиена]] при [[Фердинанд Лайтнер]] и Валерий Гергиев.
Ред 32:
През концертния сезон 1996/97 Любка Биаджони е поканена като първа гостуваща диригентка да ръководи Orchestra Filarmonica Marchigiana, с който изнася многобройни концерти из цяла [[Италия]]. През 1997 г. изнася концерти в [[Дания]] с филхармонията на [[Орхус]], а също предприема турне в [[Гърция]] с оркестъра ''La Camerata''.
 
След женитбата си през 1997 г. с немския диригент Енох цу Гутенберг, от когото има двама сина, приема името Любка Биаджони цу Гутенберг.
 
През 2002 г. Биаджони цу Гутенберг спечелва организирания от [[Европейския съюз]] международен диригентски конкурс „Франко Капуана“ в [[Сполето]]. По време на фестивала Херенкимзее в [[Бавария]] дирижира редица опери с полусценични изпълнения при собствена режисура и постановка.
Ред 40:
От началото на 2010 г. Любка Биаджони цу Гутенберг е първи гост-диригент на ''Софийската филхармония'' и на ''Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“'' в София, а от 2001 г. е щатен диригент на същия ансамбъл.
 
През 2013 г. създава оркестъра "София„София симфоникс"симфоникс“, с който гастролира в [[Германия]]. Неговият официален дебют в София е през октомври, 2015 г. в зала "България" -„България“ – концерт, който е част от прощалното турне ''"A„A Life In Music"Music“'' на световния тенор [[Хосе Карерас]].
 
През 2016 г. Биаджони цу Гутенберг е наградена със сребърен медал от Общинския парламент на [[Горна Франкония]], [[Бавария]] за принос в музикалния живот, а по-късно получава номинация за "Будителят„Будителят на българската култура в чужбина"чужбина“ в инициативата на [[радио FM+]], подкрепена от Фондация "Българска„Българска памет"памет“.<ref name="София">[https://impressio.dir.bg/noti/sofiya-simfoniks-predstavya-zhenite-v-muzikata-na-27-may-v-zala-balgariya/ ''“София„София Симфоникс”Симфоникс“ представя “ Жените в музиката” на 27 май в зала “България“''], „Impressio“, 2017</ref>
 
През есента на 2016 г. "София„София симфоникс"симфоникс“ е партньор на сцената на английския цигулар [[Найджъл Кенеди]] по време на концертите му в София и Пловдив. През май 2017 г. оркестърът представят за първи в България симфоничния концерт "Жените„Жените в музиката"музиката“.<ref name="София" />
 
Концертният репертоар на Любка Биаджони цу Гутенберг се простира от [[Йохан Себастиан Бах]] до [[Франц Лехар]]. В областта на операта интересът йѝ е насочен главно към италианските майстори.
 
{{цитат|"Но„Но ние, посланиците на музиката, сме тези, които можем и трябва да възвръщаме човешкото с нашето изкуство. Когато седна и слушам един концерт, аз лично се чувствам щастлив човек. Моята душа се радва на музиката така, както се радва на природата. Това е много важна мисия - – в нашите забързани времена да не забравяме, че ние, хората, сме част от природата и няма по-красиво нещо в природата от музиката. И както се наслаждаваме на природата, когато се разхождаме на Витоша или край морето, или в една градина, така на концерт ние усещаме тази природа, трансформирана в прекрасни звуци от композиторите."<ref name="Сега" />|Любка Биаджони цу Гутенберг}}
 
== Източници ==