Любка Биаджони: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26:
Музикалното си образование Любка Биаджони продължава във [[Виена]] при [[Карл Йостеррайхер]], в ''Accademia Nazionale di Santa Cecilia'' в [[Рим]] при Норберт Балач и [[Ленард Бърнстейн]], а също в ''Accademia Musicale Chigiana'' в [[Сиена]] при [[Фердинанд Лайтнер]] и Валерий Гергиев.
След 1997 г. Биаджони записва [[философия]] в Рим. За този свой интерес тя казва: „Без философията не бих могла да вникна в нито една партитура, защото музиката не е просто ноти. Тя е дух, смисъл, емоция, преживяване в едно друго измерение“.<ref name="Жената" /> Наред със следването си работи като асистент-диригент в много продукции, между които в ''Suntory Hall'', [[Токио]], в ''Arena di Verona'', при ''[[Залцбург|Залцбургския музикален фестивал]]'', в [[Генуа]] и др. Нейният репертуар се простира от [[Моцарт]], [[Винченцо Белини|Белини]] и [[Росини]] през [[Верди]] и [[Рихард Вагнер|Вагнер]] до [[Рихард Щраус]]. По-късно Любка Биаджони изучава също [[теология]] във [[Франкфурт на Майн]].
След като спечелва конкурс на [[Виенски камерен оркестър|Виенския камерен оркестър]], през 1996 г. Биаджони предприема с ансамбъла турне из [[Австрия]], което завършва с изпълнение във виенския [[Концертхаус]]. През същата година тя дирижира ''[[Манон Леско]]'' на [[Джакомо Пучини|Пучини]] в [[Лука]], [[Пиза]] и [[Виареджо]] и изнася продукция с ''[[Дон Жуан (опера)|Дон Жуан]]'' на [[Моцарт]] в ''Megaro Mousikis;'' в [[Атина]].
Ред 38:
Следва богата диригентска диригентска и постановъчна дейност: 2007 г. ''[[Травиата]]'' на [[Верди]], 2009 г. ''[[Селска чест]]'' на [[Маскани]], 2010 г. ''[[Риголето]]'' на [[Верди]] и 2011 г. ''[[Фалстаф]]'' също на Верди. Спектаклите са с нейна режисура, като едновременно с това тя е автор на костюмите и на цялостната визия на изпълненията.
От началото на 2010 г. Любка Биаджони цу Гутенберг е първи гост-диригент на ''Софийската филхармония'' и на ''Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“'' в София, а от 2001 до 2015 г. е щатен диригент на същия ансамбъл.
През 2013 г. създава оркестъра „София симфоникс“, с който гастролира в [[Германия]]. Неговият официален дебют в София е през октомври, 2015 г. в зала „България“ – концерт, който е част от прощалното турне ''„A Life In Music“'' на световния тенор [[Хосе Карерас]].
Ред 44:
През 2016 г. Биаджони цу Гутенберг е наградена със сребърен медал от Общинския парламент на [[Горна Франкония]], [[Бавария]] за принос в музикалния живот, а по-късно получава номинация за „Будителят на българската култура в чужбина“ в инициативата на [[радио FM+]], подкрепена от Фондация „Българска памет“.<ref name="София">[https://impressio.dir.bg/noti/sofiya-simfoniks-predstavya-zhenite-v-muzikata-na-27-may-v-zala-balgariya/ ''„София Симфоникс“ представя “ Жените в музиката” на 27 май в зала “България“''], „Impressio“, 2017</ref>
През есента на 2016 г. „София симфоникс“ е партньор на сцената на английския цигулар [[Найджъл Кенеди]] по време на концертите му в София и [[Пловдив]]. През май 2017 г. оркестърът представят за първи в България симфоничния концерт „Жените в музиката“.<ref name="София" />
Концертният репертоар на Любка Биаджони цу Гутенберг се простира от [[Йохан Себастиан Бах]] до [[Франц Лехар]]. В областта на операта интересът ѝ е насочен главно към италианските майстори.
| |||