Уикипедия

Правителство на Иван Костов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Етикет: липсва шаблон в раздел Източници
форматиране: 7x кавички, 7x тире-числа, 4x тире, 3x нов ред, 3 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 10:
| разпуснато = [[24 юли]] [[2001]]
| министър-председател = [[Иван Костов]]
| коалиция = [[ОДС]] [[БДФ]]
| държавен-глава = [[Петър Стоянов]]
| брой = 16
Ред 23:
 
== Политика ==
Новият кабинет декларира в програмата си за мандат 1997–20011997 – 2001 г.‚ че „ще извърши бърза, пълна и необратима приватизация на предприятията. До края на 1998 г. да бъдат приватизирани всички индустриални и търговски предприятия‚ както и голяма част от инфраструктурата...“. Ще се въведе ред в данъчната област. „Ще се изведе икономиката на светло, като се въведе строга данъчна политика. Ще се повиши събираемостта на данъците, като те се направят поносими“. Правителството на [[Обединени демократични сили|Обединените демократични сили]] (ОДС) обещава възраждане на [[земеделие]]то, създаване на ред и спокойствие за всички граждани и пълна прозрачност на [[Приватизационни сделки в България|приватизационните сделки]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
=== Вътрешна политика ===
==== 1997–19981997 – 1998 ====
[[Иван Костов]] и ръководеният от него кабинет полагат клетва на 21 май 1997 г.‚ а един месец по-късно (1 юли 1997 г.), за да се стабилизират левът и банковата система, в страната е въведен [[Валутен съвет#В България|валутен борд]] (1 000 [[лев]]а се равняват на 1 [[германска марка]]). [[Българска народна банка|БНБ]] спира да кредитира хазната и банките, годишната лихва е свалена на 7% и е оздравена банковата система. За месец юни 1997 г. инфлацията е само 1.3 на сто, подготвя се „Закон за санкциониране на незаконно забогателите“, всички членове на Националния изпълнителен съвет на [[Съюз на демократичните сили|СДС]] (водещата партия в коалицията ОДС) се задължават да излязат от частни, общински и държавни фирми. Тази забрана не ангажира министрите в кабинета, повечето от които участват в по няколко директорски борда<ref name="Encyclopedy"/>.
 
Приет е Закона за герб на Република България (обнародван в бр. 62 на "Държавен„Държавен вестник"вестник“ от 5 август 1997 г.).
 
През есента на 1997 г. правителството активизира дейността си по три основни проблема – връщане на земята, бърза приватизация и ликвидация на губещите предприятия. До пролетта на 2000 г. според разчети на правителството са раздържавени над 80% от държавните предприятия (според Световната банка – 45%). В хазната влизат по-малко средства от очакваното, а повечето предприятия попадат в ръцете на малки чуждестранни фирми и работническо-мениджърски дружества. Причините за проблемите с приватизацията са, както нейното закъсняло с осем години стартиране (през които предприятията са „източени“, голяма част са на загуба още от времето на комунизма), така и ширещата се корупция по всички етажи на властта и нестабилната обстановка в страната. Резултатът е огромни дългове на гиганти като „[[Кремиковци]]“ (включен в списък за ликвидация от правителството на Виденов) и „[[Агрополихим]]“ – [[Девня]] и продажбите им съответно за 1 долар или 1 лев. Там, където предприятията са запазили финансовата си стабилност и пазари, новите собственици многократно отлагат финансовите си и социални ангажименти чрез нови споразумения с правителството<ref name="Encyclopedy" />.
 
Фактът, че почти никой от тях не е платил неустойки заради неспазени обещания (нови работни места, инвестиции и др.), засилва съмненията за корупция в държавната администрация. Масовите съкращения на работни места довеждат до висок процент на [[безработица]] (17%)‚ ниски доходи, свиване на вътрешния пазар и социално напрежение. Отново се засилват емиграционните вълни на млади българи към САЩ и [[Германия]]. Рейтингът на правителството на ОДС рязко спада, което проличава и при местните избори (есента на 1999 г.)<ref name="Encyclopedy" />.
 
==== 1998–20011998 – 2001 ====
[[Файл:Coat of arms of Bulgaria.svg|мини|Герб на Република България, 1997 г.]]
През периода 1998–20001998 – 2000 г. правителството успява частично да се справи с редица важни вътрешнополитически проблеми – приети са първият седемгодишен план за икономическо развитие на страната и първият национален план за регионално развитие. Намалена е данъчната тежест като се предвижда през 2001 г. над 600 милиона лева да останат в данъкоплатците. Започва реализация на програмата за Развитие на енергетиката до 2010 г., както и функционирането на [[Национална здравноосигурителна каса|Здравноосигурителната каса]]. Решен е проблемът с ядрената безопасност на АЕЦ „[[Козлодуй]]“.
 
На 30 юни 1999 г. правителството на Иван Костов продава затъналата в дългове авиокомпания [[Балкан (авиокомпания)|БГА Балкан]] на израелския предприемач [[Гад Зееви]]. Скоро след покупката Зееви спира полетите, а на 29 октомври 2002 г. Софийският градски съд обявява компанията в несъстоятелност. По-късно Зееви осъжда България да му изплати неустойка за неизпълнение на приватизационния договор (която окончателно отпада според съдебно решение от 2012 г.<ref>{{Цитат уеб
Ред 47:
| уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/12/10/1965429_bulgariia_specheli_sudebniia_spor_s_gad_zeevi/
}}</ref>), докато в България се води следствие срещу управителите на дружеството, вече напуснали страната, за източването му.<ref name="tema_ТЕМА">{{Цитат уеб
| заглавие = ТЕМА - – БГА "Балкан"„Балкан“ е подарена на среднощно заседание
| фамилно_име = Божанов | първо_име = Ивайло
| труд = temanews.com
| дата = 13- – 19 ноември 2006
| достъп_дата = 13 септември 2015
| уеб_адрес = http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=168&aid=4412
Ред 56:
 
След среща с [[Джордж Уокър Буш|Джордж Буш]] (президент на САЩ) и Дик Чейни (вицепрезидент на САЩ), четири дни преди [[Парламентарни избори в България 2001|следващите парламентарни избори]] на 13 юни 2001 г.<ref name="vesti-maritsa">{{Цитат уеб
| заглавие = Заробващите договори за ТЕЦ "Марица"„Марица“ са дело на Иван Костов
| труд = Vesti.bg
| дата = 09 юли 2012
| достъп_дата = 13 септември 2015
| уеб_адрес = http://www.vesti.bg/bulgaria/dogovorite-za-tec-marica-sa-delo-na-kostov-4963411
}}</ref>, въпреки предупрежденията на [[Световна банка|Световната банка]] и вицепремиера [[Петър Жотев]], премиерът Иван Костов сключва договор с американски компании за изграждане на нова централа на мястото на [[ТЕЦ Марица изток 1|ТЕЦ "Марица„Марица-Изток 1"1“]] и рехабилитация на [[ТЕЦ Марица изток 3|ТЕЦ "Марица„Марица-Изток 3]]"“ (които ще произвеждат най-скъпия ток в страната, който [[Национална електрическа компания|Националната електрическа компания]] ще е задължена да изкупува за 15 години след започването на работата на централите)<ref>{{Цитат уеб
| заглавие = ТЕМА - – Ново поскъпване на тока заради "Марица„Марица-изток"изток“
| фамилно_име = Минкова | първо_име = Петя
| труд = temanews.com
| дата = 08- – 14 октомври 2001
| достъп_дата = 13 септември 2015
| уеб_адрес = http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=54&aid=1435
}}</ref>. „Марица-Изток 1" заработи на пълна мощност на 30 декември 2011 г.<ref name="vesti-maritsa"/> През 2001 г. Костов защитава проекта с това, че е най-голямата чуждестранна инвестиция в България и е знаков за потенциални бъдещи инвеститори.<ref>{{Цитат уеб
| заглавие = ТЕЦ "Марица„Марица-изток 1" -1“ – истинската история
| автор = Христо Николов
| труд = SEGA Online
Ред 80:
Във външната политика правителството продължава курса към сближаване с [[Европейския съюз]], [[САЩ]] и техния съюзник на Балканите [[Турция]]. България участва в инициативите на [[НАТО]] на полуострова и изпълнява препоръките по реорганизацията на [[Българската армия]], необходими за бъдещото и включване в Пакта. Най-сложният проблем, който се налага да реши външната дипломация на България през периода, е отношението към [[Югославски войни|конфликта в Югославия]]. Въпреки поляризацията на общественото мнение и икономическите загуби за страната кабинетът на Иван Костов и [[Народното събрание]] се обявяват в подкрепа на ударите на НАТО срещу [[Сърбия]]. Отказът за предоставяне на въздушни коридори на Пакта би обрекъл България на международна изолация и намалил до минимум шансовете и за членство в Европейския съюз<ref name="Encyclopedy"/>.
 
От 1999 г. нараства доверието към страната, към нейните институции. Продължава финансовата стабилизация. Уредени са всички задължения на България към бившите социалистически държави. Подписани са голям брой международни спогодби – кредитната агенция „Стандарт енд Пуърс“ повишава рейтинга на България до Б+ с положителни перспективи. [[Парламентарна асамблея на Съвета на Европа|Парламентарната асамблея на Съвета на Европа]] преустановява наблюдението си върху България. Българското законодателство се хармонизира с европейското. Сключено е споразумение с [[Румъния]] за построяването на втори мост над р. [[Дунав]]. Голям успех за правителството е решението България да бъде извадена от негативния визов списък на страните - – членки на Европейския съюз<ref name="Encyclopedy"/>.
 
* Либерализирана е външната търговия: митата на промишлените стоки са намалени от 15,25% през 1998 г. до 12,56% през 1999 г. и до 11% през 2000 г.;<ref>Димов, О. Европейски митнически контрол. „Тракия-М“, С., 2010 г., с. 28</ref>
Ред 92:
 
=== Кабинет ===
Сформира се от следните 16 министри<ref name="Encyclopedy">{{цураков|384- – 391}}</ref>.
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Иван Костов]]||СДС}}
Ред 127:
==== от 21 декември 1999 ====
* Остава само един [[Заместник министър-председател на България|заместник министър-председател]].
 
С Решение на [[38 Народно събрание|XXXVIII Обикновено Народно събрание]] от 21 декември 1999 г. се създават следните ведомства:
* [[Министерство на транспорта и съобщенията на България|Министерство на транспорта и съобщенията]] чрез преобразуване на [[Министерство на транспорта на България|Министерството на транспорта]];
Line 157 ⟶ 158:
* {{ташев}}
 
== БележкиИзточници ==
<references />
{{reflist|1}}
 
{{Правителства на България}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Правителство_на_Иван_Костов“.