Разлика между версии на „Тракийско въстание (1829)“

м (без right/дясно в картинки (x1))
 
<span>След подписването на 14 септември 1829 на </span>[[Одрински мирен договор (1829)|Одринският мирен договор]]<span> сложил край на войната българските отреди са разформировани. </span>Кап. Г. Мамарчев се оттегля с 500 – 600 от съратниците си в Котел и запачва да организира въстание в [[Сливен]]ска, [[Котел]]ска, [[Габровска област|Габровска]] и [[Търново|Търновска област]] и в Търново да се провъзгласи освобождението на България, но руското командване убедило се в сериозността на намерението му противодейства. Мамарчев е арестуван, от пратените в началото на пролетта 200 казаци за да не предизвика международни усложнения, събраните хора са разпуснати и след това капитана е освободен, но други като Бойчо войвода и братята му са пратени в Сибир.<ref>[http://www.heritagebg.net/nauki/item/354-georgi-mamarchev Георги Мамарчев, Наследствмо БГ]</ref><ref>[http://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=349:2011-11-08-15-30-00&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Легендарният борец за освобождение капитан Георги Мамарчев, жертва на руско-турски репресии.]
</ref> Ръководителите на българското нацио-налноосвободителнонационалноосвободително движение в Странджа-Сакар също поискали създаването на една автономна българска област. Израз на това тяхно схващане е ''„Молбата на християните от с. Факия''“, връчена на Феликс Петрович Фонтон дипломат към действащата армия от стопанина на къщата, в която бил настанен. Тя съдържала шестнадесет точки, разкриващи най-важните искания на българите от този край:. ''„Да будем сами волни. Да мы сами себя да судимо. Да мы черкви правим, когда и где захотим. Субаши да няма нигде. Да мы оружие носимо..:"'' <span>и т.н</span>''.''<span class=""> <ref name=":12">[http://www.promacedonia.org/rp/rp_08.htm Феликс Петрович Фонтон дипломат към действащата армия,... Военные писъма из главной квартиры Дунайской армии в 1828 и 1829 годах, Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век, Съст. Маргарита Кожухарова, стр.87 – 88]</ref>, но мирът вече е сключен и той не дава на българите абсолютно нищо освен доста съмнителните обещания за „амнистия“ и коварното „право“ да напуснат родните си места определено в чл.13 от [[Одрински мирен договор (1829)|Одрински мирен договор]] –  "В един 18-месечен срок, християните, поданици на Османската империя, имат право да продадат имуществото си и да се изселят безпрепятствено в Русия."
 
==Последици==
С Одринския мир Русия разширява владенията си по незамръзващите брегове на Черно море. Дава се свобода на Гърция и потвърждава автономията на Сърбия, Влашко и Молдова, но по никакъв начин не компенсира българите за участието им в тази и предишните руски войни. Контрибуциите, които Турция трябва да изплати на Русия, са изчислени на 10 милиарда холандски дуката. ИмператораИмператорът дава на Дибич званието фелдмаршал и го награждава с ордените Св. Андрей и Св. Георги – първа степен и с парична награда от 1 милион златни рубли. На 13 април 1830 година била дадена заповедта за изтеглянето на руските войски, освен от Силистра където оставали до 1836 г. като гаранция за изплащане на договорената контрибуция.
 
Българите не вярват на обещаната амнистията по чл. 13 от мирния договор и генерала командващ „Забалканската“ Руска армия, едно за да се спаси бунтовното българско население от гнева на турците, но най-вече да бъдат заселени със подходящ народ придобитите в [[Бесарабия]] земи от които населяващите ги преди татари почти до един са избягали, той повежда с прибиращите се в Русия победоносни войски хиляди семейства българи от Тракия. Това е първата истински голяма вълна, сравнена тези при руско-турските войни в 1768 – 1774, 1787 – 1792 и дори 1806 – 1812 г., която ще бъде последвана и от последната такава при Кримската война в 1853 – 1856.Към 140 000 български преселници от Чорленско, Одринско и Лозенградско, от Малко самоковско и Елховско, от Странджа и Ямболско, от Сливенско, от Шуменско и цяла източна България волю неволю поседвали руснаците отвъд Дунав.
 
Руските окупационни власти полагат усилия да ограничат изселническата вълна, тъй като смятат присъствието на християнско население по пътя към Константинопол за стратегическо преимущество на Русия в дългосрочен план. Английският пътешественикът от това време Докмъс, който минава през сливенския край и съвсем не може да се подозира, че симпатизира на Русия, отбелязва, че българите, които тръгват след армията на ДибичИван Дибич-Забалкански, не са тласкани от руснаците. Той смята, че чуждият деспотизъм и икономическите фактори карат хората да тръгнат след руската армия, защото българското население не се чувства сигурно при турската власт. Докмъс свидетелства: ''„Българите, като много по-верни и работливи от безчестните и развратни гръко-византийци, са силно загрижени задето не собствения им език, а развален гръцки се учи“''.<ref>[http://sl-news.sliven.net/arhiv/2002/29/obshtestvo/obshtestvo_3.htm Надежда Нешева, Дибич Забалкански и Сливен.]</ref> Явно за този англичанин К. Иречек пише в своята История на Бъгария: „''....през Котел и Сливен минал и един англичанин, който подтиквал българите към въстание, като им обещавал английска помощ; свободна България според него трябвало да се изправи като стена между Русия и Турция“.''<ref>[http://www.promacedonia.org/ki/ki_31.htm К.Иречек, История на Бъгария, стр. 564]</ref> Но всичко било приключено. Обвързани от договорните задължения и заплахите на западните сили да се намесят в полза на Турция, руските власти не били в състояние да предприемат почти никаква защита над „обезоръжените“ българи. На места саморазправата на османлиите ставала пред самите очи на изтеглящите се руски полкове. В донесение до щаба на армията дословно за турските зверства над българите само за периода от началото на август когато въстанието взима голям размах до 14.Х. 1829 г. от когато е документа е записано: „''На границата между Одрински и Старозагорски пашалък'' ''са започнали преди един месец и продължават и досега убийства и грабежи над християните. Досега са убити до 400 души, които произхождат от доскорошни богати фамилии.“''<ref name=":0"></ref>
 
== Вижте също ==
Анонимен потребител