Любка Биаджони: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 11:
| инструмент =
| глас =
| период_на_активност = 1996-
| влияния =
| награди = Сребърен медал от [[Горна Франкония]], [[Бавария]] (2016)
Ред 23:
 
== Биография ==
Любка Биаджони е родена на 16 април 1968 г. в [[Рим]]. Баща ѝ е италиански политик, синдикален лидер и комунист, влюбен в операта. Майка ѝ е българка, преводач в българското посолство и в [[Балкан (авиокомпания)|БГА „Балкан“]].<ref name="Жената">[https://www.jenatadnes.com/hora/lyubka-biadzhoni-tsu-gutenberg-baronesata-s-palka/ Боряна Гидикова – ''Любка Биаджони Цуцу Гутенберг. Баронесата с палка''], „Жената днес“, бр. 3, 2013</ref> Любка Биаджони израства в Рим, където завършва класическа гимназия. Години наред взима уроци по пиано и получава стипендия в ''[[НМА|Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“]]'' в София. Завършва с отличие специалностите „Хорово дирижиране“ в класа на проф. [[Георги Робев]] и „Оркестрово дирижиране“ при проф. [[Влади Симеонов]], като специализира при проф. [[Васил Казанджиев]].<ref name="Сега">[http://www.segabg.com/article.php?id=859360/859209 Анита Димитрова – ''Диригентите бяха философи, а сега дирижират, за да печелят много пари''], „Сега“, бр. 138, 17 юни 2017</ref>
 
ПрезСлед 1997 г.София Биаджони записва [[философия]] в Рим. За този свой интерес тя казва: „Без философията не бих могла да вникна в нито една партитура, защото музиката не е просто ноти. Тя е дух, смисъл, емоция, преживяване в едно друго измерение“.<ref name="Жената" /> Наред със следването си работи като асистент-диригент в много продукции, между които в ''Suntory Hall'', [[Токио]], в ''Arena di Verona'', при ''[[Залцбург|Залцбургския музикален фестивал]]'', в [[Генуа]] и др. Нейният репертуар се простира от [[Моцарт]], [[Винченцо Белини|Белини]] и [[Росини]] през [[Верди]] и [[Рихард Вагнер|Вагнер]] до [[Рихард Щраус]]. По-късно Любка Биаджони изучава също [[теология]] във [[Франкфурт на Майн]].
Музикалното си образование Любка Биаджони продължава във [[Виена]] при [[Карл Йостеррайхер]], в ''Accademia Nazionale di Santa Cecilia'' в [[Рим]] при Норберт Балач и [[Ленард Бърнстейн]], а също в ''Accademia Musicale Chigiana'' в [[Сиена]] при [[Фердинанд Лайтнер]] и Валерий Гергиев.
 
Музикалното си образование Любка Биаджони продължава във [[Виена]] при [[Карл Йостеррайхер]], в ''Accademia Nazionale di Santa Cecilia'' в [[Рим]] при Норберт Балач и [[Ленард Бърнстейн]], а също в ''Accademia Musicale Chigiana'' в [[Сиена]] при [[Фердинанд Лайтнер]] и Валерий Гергиев.
През 1997 г. Биаджони записва [[философия]] в Рим. За този свой интерес тя казва: „Без философията не бих могла да вникна в нито една партитура, защото музиката не е просто ноти. Тя е дух, смисъл, емоция, преживяване в едно друго измерение“.<ref name="Жената" /> Наред със следването си работи като асистент-диригент в много продукции, между които в ''Suntory Hall'', [[Токио]], в ''Arena di Verona'', при ''[[Залцбург|Залцбургския музикален фестивал]]'', в [[Генуа]] и др. Нейният репертуар се простира от [[Моцарт]], [[Винченцо Белини|Белини]] и [[Росини]] през [[Верди]] и [[Рихард Вагнер|Вагнер]] до [[Рихард Щраус]]. По-късно Любка Биаджони изучава също [[теология]] във [[Франкфурт на Майн]].
 
След като спечелва диригентски конкурс на [[Виенски камерен оркестър|Виенския камерен оркестър]], през 1996 г. Биаджони предприема с ансамбъла турне из [[Австрия]], което завършва с изпълнение във виенския [[Концертхаус]]. През същата година тя дирижира ''[[Манон Леско]]'' на [[Джакомо Пучини|Пучини]] в [[Лука]], [[Пиза]] и [[Виареджо]] и изнася продукция с ''[[Дон Жуан (опера)|Дон Жуан]]'' на [[Моцарт]] в ''Megaro Mousikis;'' в [[Атина]].