Тане Стойчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
==Биография==
Тане Стойчев е роден в леринското село [[Горничево]] (днес Кели, [[Гърция]]). Влиза във ВМОРО и първоначално е куриер. Влиза в терористична група заедно с Христо Иванов Майсторчето от [[Лерин]], Геле и Петре Попови от село [[Търсие]], Доре Минчев от село [[Горничево]], [[Дзоле Стойчев]] от село Баница, [[Дине Клюсов]] от село [[Горно Върбени]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_05.html]</ref>. В 1901 година, подгонен от властите бяга в [[София]]. През 1902 година Стойчев влиза в четата на полковник [[Анастас Янков|Янков]] и пристига в Леринско. След смъртта на [[Георги Папанчев]] става районен войвода в Леринско. <ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001, с. 78.</ref>
[[Файл:BASA-1932K-1-425-6-Tane Lerinski and Petar Kostov Salashki.jpg|ляво|мини|250п|Тане Лерински (1) и четникът му Петър Стойчев Салашки (2). Източник [[Държавна агенция „Архиви“]]]]
[[File:Dzole-i-tane-lerinsko.jpg|мини|250п|Войводите Тане Стойчев (най-вляво) и Дзоле Стойчев (вторият отляво) със свои четници в Леринско]]
През [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] Тане Стойчев ръководи [[Лерински революционен район|Леринския революционен район]], заедно с [[Лечо Настев]] и [[Алексо Джорлев]].<ref>Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, Том I, [http://www.promacedonia.org/obm1/6_1_6.html стр.309]</ref> В четата му влизат 250 души въоръжени с ловджийски пушки, такива система „Гра“ и брадви: 17 души от [[Церово (дем Суровичево)|Церово]] с войвода [[Стефан Гошев]], 42 души от [[Баница (дем Лерин)|Баница]] с [[Дзоле Стойчев]] и [[Нацо Кочев]], 25 души от [[Горничево]] с [[Дине Ташеминов]], 14 души от [[Борешница]] с [[Атанас Попов (Борешница)|Атанас Попов]], 13 души от [[Росен (дем Лерин)|Росен]], 50 души от [[Вощарани]] с Минче и [[Русе Ангеловски]], 30 души от [[Пътеле]] с [[Васил Календжиев]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_16.html]</ref>. След началото на въстанието прекъсват телеграфните жици между [[Лерин]], [[Суровичево]] и [[Воден]], нападат турски аскер в [[Пътеле]] и се отбраняват в Суровичево.
| |||