Петър Димков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
пълен член
Редакция без резюме
Ред 48:
През 1909 г. е назначен като подпоручик в Драгомански полк в [[Цариброд]]. Участва в [[Балканска война|Балканската]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Първата световна война]] и бива раняван многократно. <br />
 
След войните се установява като военнослужещ в София. Започва дейността си на народен лечител. През 1920 сключва брак. През 1925 служи в Бургас, където се включва в настаняването на тракийските бежанци. През 1927 служи в Свищов. От 1929 г. служи в [[Шести пехотен търновски полк|6<sup>-и</sup> пехотен търновски полк]], а от следващата година е на служба в [[Първи пехотен софийски полк|1<sup>-ви</sup> пехотен софийски полк]]. По негова инициатива е прокаран казармен и градски водопровод. През 1931 г. е произведен в чин [[полковник]] и назначен за началник-щаб на [[Осма пехотна тунджанска дивизия|8<sup>-a</sup> пехотна тунджанска дивизия]]. Назначен е за командир на 10-а Родопска дружина. Поставя началото на първия билков магазин в [[Асеновград]]. През 1933 г. е назначен за командир на [[Двадесет и първи пехотен средногорски полк|21<sup>-ва</sup> пехотна дружина]], същата година спасява от разрушаване родната къща на [[Васил Левски]] и ръководи нейното възстановяване. През 1934 г. е назначен за помощник- командир на [[Четвърта пехотна преславска дивизия|4<sup>-а</sup> пехотна преславска дивизия]]. По-късно е на служба във [[Варна]], където се включва активно в дейността на [[Военен съюз|Военния съюз]], организирал [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] през [[1934]] г.<ref>{{cite book | last = Хаджииванов | first = Петър | authorlink = Петър Хаджииванов | year = 2006 | title = Спомени (1900 – 1944 г.) | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = 978-954-509-346-3 | pages=154}}</ref> Във Варна ръководи изграждането на Аспаруховия вал, построяването на Арката на VІІІ Приморски полк и построяването на парка – мавзолейпарка–мавзолей „Владислав Варненчик“. През 1935 г. е назначен за помощник-командир на [[Трета пехотна балканска дивизия|3<sup>-та</sup> пехотна балканска дивизия]].
 
През 1936 г. е преждевременно приведен в запаса поради републиканските си убеждения. Последват дълги години на мизерия за Димков, съпругата му Мария и трите им деца – Любомир, Лили и Владимир. Това му дава възможност да се отдаде на друго значимо обществено дело – билколечението и народната медицина. Димков вярва, че трябва да се лекува не само тялото, но и душата на човека и че няма нелечима болест. Привърженик е на идеите на [[Петър Дънов]]. Лекува всичките си пациенти безплатно.
Ред 61:
 
Димков ледник на остров Брабант в [[Антарктика]] е наименуван на Петър Димков.<ref>[http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/display_name.cfm?gaz_id=136908 SCAR Composite Gazetteer of Antarctica]: Dimkov Glacier.</ref>
[[Файл:Yanko Mustakov, Petar Dimkov, Nikolay Dimitrov, Anton Frangya, Krum Smilenov - Varna, 1935.jpg|дясно|мини|Строителният комитет (1934 г.) на [[Парк-музей „Владислав Варненчик“|парк-мавзолей „В. Варненчик“]]; от лявоотляво надясно: отпред – [[Янко Мустаков]] (кмет), полк. [[Петър Димков|П. Димков]], [[Никола Димитров (политик)|Н. Димитров]] (помощник- кмет); отзад – адв. [[Антон Франгя|А. Франгя]], Крум Смиленов (директор на Търговското училище)]]
 
== Военни звания ==