Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 47:
=== Създаване ===
Така на [[23 октомври]] [[1893]] година в [[Солун]] шестима български интелектуалци създават революционен комитет. На тази първа среща, която изиграва ролята на учредителен конгрес, се събират доктор [[Христо Татарчев]], [[Дамян Груев]], [[Иван Хаджиниколов]], [[Петър Попарсов]], [[Христо Батанджиев]] и [[Андон Димитров]]. Срещата се провежда без да се водят протоколи и без да се избира първоначално ръководство. Решено е една от основните задачи редом с борбата за освобождение да бъде противодействието срещу ширещите се сръбска и гръцка пропаганди. Според Попарсов първоначално групата била наречена „''Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени от Берлинския договор''“.<ref>Пандев, К. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878 – 1903, стр. 76.</ref> На ново събрание на същата група, проведено пак в Солун в началото на 1894 година, присъстващите вече имали под ръка екземпляр от „[[Записки по българските въстания]]“ на [[Захари Стоянов|Захарий Стоянов]], в който били публикувани Уставът и Наредбата на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]]. Те я взимат като образец за първия схематичен устав на организацията, който не е запазен. Изработването му е възложено на Попарсов. Според Татарчев
{{цитат|Въ сѫщото заседание на дълго се разисква, какво да бѫде названието на революционната организация и на комитета. Тоя въпросъ ни отне доста време и най-сетне, доколкото помня, усвоихме да се наричатъ: „Македонска революционна организация“, а комитетътъ – „Централенъ македонски революционенъ комитетъ“, а съкратенъ „Ц. М. Р. К.“<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/mg_ht/ht_2.htm Първиятъ комитетъ на ВМРО ― Спомени на д-ръ Христо Татарчевъ, съобщава Любомиръ Милетичъ, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, стр. 102 – 103.]</ref>}}
Ред 61:
През 1896 г. на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1896)|Солунския конгрес]] са взети важни решения. Териториите, в които действа организацията, са поделени на революционни окръзи и околии. Проектирани са седем революционни окръга: [[Солунски революционен окръг|Солунски]], [[Битолски революционен окръг|Битолски]], [[Скопски революционен окръг|Скопски]], [[Одрински революционен окръг|Одрински]], [[Струмишки революционен окръг|Струмишки]], Щипски и [[Серски революционен окръг|Серски]]. Така на практика територията, която организацията обхваща, се простира от [[Черно море]] на изток до [[Охридско езеро|Охридското езеро]] на запад и от границата на [[Княжество България]] на север до [[Бяло море]] на юг. Тази зона обхваща днешните географски области [[Източна Тракия]], [[Западна Тракия]], южната периферия на [[Северна Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]]. По-специален статут е имала столицата [[Цариград]], където [[Димитър Ляпов]] изгражда [[Цариградски революционен комитет|автономен революционен комитет]], получил правото да общува директно с Централния комитет. След Солунския конгрес Цариградският комитет губи самостоятелността си и се влива в състава на Одринския революционен окръг. Предвиденият Щипски окръг не се сформира, а територията му впоследствие е придадена към съседните окръзи.
Конгресът избира и органи, наречени ''ръководни тела'', които са овластени да ръководят окръзите и околиите. Възложено е да се изработят нов Устав и Правилник на организацията, а тя е преименувана на ''Български македоно-одрински революционни комитети''. Най-ниското ниво на организацията съставляват селските и градските комитети, чиито членове избират околийски комитети. Те отговарят пред окръжните комитети, които са пряко подчинени на Централния комитет. Връзката между комитетите се осъществява от тайна поща. Всеки революционен комитет създава тайна полиция. Решенията се вземат стъпаловидно от горе надолу в йерархията, като терористите и четите на ВМОРО получават нареждания и действат след одобрение от местните началства. Избрани са нов [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централнен комитет]] със седалище в Солун и [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|Задгранично представителство]] със седалище в София. [[Гоце Делчев]], който е член на организацията от 1894 г., а междувременно работи като екзархийски учител, на конгреса бива избран за задграничен представител в София и постепенно се оформя като фактическият ръководител на организацията. Между 1895 и 1897 г. организацията действа предимно чрез терористични градски групи, но под ръководството на Гоце Делчев от 1896 г. се пристъпва към изграждане на [[Четнически институт на ВМОРО|четническия институт]] по модела на [[БРЦК]]. Така в Македония започва да действа първата нелегална агитационно-организационна чета на българския офицер [[Михаил Апостолов|Михаил
=== Финансиране ===
Ред 262:
=== В Република Македония ===
== Литература ==
|