Тодор Павлов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}}
Rerum.Novarum (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 39:
На [[9 септември 1944]] г. с решение на НК на [[Отечествения фронт]] и постановление на правителството е назначен за [[регент]] на Царство България. Като регент упражнява всички права, застъпени в Търновската конституция, включително и да назначава и уволнява висшия команден състав на армията.
 
През януари 1945 г. е избран за почетен председател на [[Македонския научен институт]] заедно с [[Димитър Влахов]]. Участва в списването на „[[Македонска мисъл]]“ и защитава проюгославски и промакедонистки идеи<ref>Гребенаров, Александър. ''Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947)'', МНИ, София, 2006, стрс. 375, 377, 386.</ref>.
 
През 1945 г. е избран за [[академик]]. Павлов е професор в Софийския университет в периода 1946 – 1948 г. Народен представител от 1946 до 1976 г.<ref>[http://www.archives.bg/politburo/component/content/article/48-chlenovenapb/148-2012-01-05-22-25-01 Кратка биография на сайта на българския държавен архив]</ref>
Ред 45:
Член на Централния комитет на [[БКП]] от 1957 до 1977 г., член на Политбюро на ЦК на БКП от 1966 до 1976 г., 2 пъти член на Президиума на [[Народното събрание]] (1947 – 1954 и 1962 – 1971).
 
Председател е на [[Българската академия на науките]] в периода 1947 – 1962 г.<ref>[http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0018&g= Исторически раздел] на страницата на БАН.</ref>, директор на Института по [[философия]] на БАН (1949 – 1952 и 1960 – 1977), почетен председател на [[Съюза на българските писатели]].<ref>„Речник* ''Речник на българската литература“литература'', т. 3 том(П-Я), ИКИнститут за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982, стрг. с. 8 – 9.</ref> Два пъти пъти е „Герой на социалистическия труд“ (1960 и 1965) и веднъж „Герой на Народна република България“ (1970). Лауреат е на Димитровска награда, има пет ордена „Георги Димитров“, два ордена „Ленин“ и златен медал „Карл Маркс“.<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 403</ref>
 
== Библиография ==