Брезово: Разлика между версии

Първоначално на територията на днешното Брезово е съществувал турски чифлик, около който се заселват българи от близките села. Тук заедно са съжителствали [[българи]], [[турци]], [[цигани]], [[гърци]]. По-късно [[чума|чумна епидемия]] обезлюдява селото. В по-късен етап се заселват български семейства от [[Лясковец]].

В миналото са се отглеждали многобройни стада от т.нар. „брези биволи“,. коитоТе били известнинаричани за„абрашести“ този крайт.е. Тогавашарени все(от ощетурската подума турско„абраш“ време- ишарен, биволитебелязан), наричалитъй „абрашести“като били тъмни на цвят, т.е.но шаренис отпо турскатаедно думабяло запетно шарен,на челото белязан –(като абрашбелязан). Така биволите дали името на селището, в което ги отглеждалиразвъждали и развъждали- '''Абрашларе''', по-късно в буквален превод и '''Брезово'''. Тъй като биволите били с тъмен цвят, но всеки имал бяло петно на челото (като белязан).

Брезово е дало и изселници в [[Бесарабия]] и началото на две нови села – [[Дрангово (област Пловдив)|Дрангово]] и [[Отец Кирилово]], които отстоят на близко разстояние едно от друго и само на час път пеша от Брезово.

В първите години след Освобождението, Брезово е околийски център на околия с 24 села, с бързо развиващи се земеделие и индустрия (2 спиртни фабрики, содена фабрика, мелница, банки и др.). По това време околийски началник е Сребрьо Стойновски – един от най-доверените съратници на Апостола, а околийски санитарен инспектор е д-р [[Георги Странски]] – председател на Привременното правителство след [[Съединението]].

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 годинаг. 3трима души от Брезово са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>

Брезово получава статут на [[град]] през [[1969]] годинаг.

Източно православие. Църквата „[[Свети Димитър (Брезово)|Свети Димитър]]“ е от 1843 годинаг.