Разлика между версии на „Владимир Зарев“

м
редакция без резюме
(форматиране: 2x тире, URL, интервал, тире-числа (ползвайки Advisor))
м
 
== Биография ==
Син е на известния историк и литературен критик акад. [[Пантелей Зарев]] и брат на режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.).
Син е на известния историк и литературен критик акад. [[Пантелей Зарев]]. Завършва [[българска филология]] в [[СУ|Софийския държавен университет]] (1972).<ref name="vz_st">[http://bgstories.athost.net/right/authors/vzarev.htm Владимир Зарев: Биографични бележки].</ref> <ref name="vz_nvn">[http://novinar.bg/news/vladimir-zarev-goliamata-bolka-na-ostariavaneto-e-che-chovek-prodalzhava-da-e-mlad_NDA1Njs3MQ==.html „Владимир Зарев: Голямата болка на остаряването е, че човек продължава да е млад“], в-к [[Новинар (вестник)|„Новинар“]], 28 септември 2012.</ref> От 1973 е редактор в белетристичния отдел на сп. ''„Съвременник“''. Член на [[Съюза на българските писатели]] (СБП). Първия си разказ печата в сп. ''„Пламък“''
 
Главен редактор е на списание ''„[[Съвременник]]“''. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в [[Германия]] и [[САЩ]]<ref name="vz_st"/>.
 
През 2013 г. [[ТВ7]] пуска сериала „[[Дървото на живота (сериал)|Дървото на живота]]“, екранизация по романа „Битието“<ref>[http://bulgarskatasaga.tv7.bg/novini/9647742/ „Дървото на живота“ сбъдна мечта на Владимир Зарев: Йосиф Сърчаджиев да играе във филм по негов роман“]</ref>.
 
; Романи
* „Денят на нетърпението“ (1975, 1977)
* „Процесът“ (1984)
* „Хрътката“ (1987)
 
; Други
* „Ако това е времето“, стихове (1969)
* „Неспокойни чувства“, разкази (1971)
* „Голямата странна градина“, детска повест (1972)
* „Така хубаво, мъчително, безкрайно“, повести (1972)
* „Дунавски новели“ (1974)
* „Изборът“ (1985)
== Източници ==
<references/>
* ''Речник на българската литература'', т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 48.
 
== Външни препратки ==
355

редакции