Хюсеин Хилми паша: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 15:
Хюсеин Хилми е роден на 1 април 1855 година на остров [[Лесбос]] в Османската империя. Произхожда от семейство с гръцки произход, приело [[ислям]]а<ref>Prothero, George Walter, Peace Handbooks: The Balkan states, H. M. Stationery Office, 1920, стр. 45</ref>. Завършва основното си образование в родното си място, като научава френски език на ранна възраст.
Започва да работи в османската държавна структура. Бързо се издига в йерархията, ставайки [[валия]] на [[Адански вилает|Аданския вилает]] (1897), после на [[Йеменски вилает|Йеменския вилает]] (1898), който оглавява до 1902 година<ref>[http://www.worldstatesmen.org/Yemen.html World Statesmen – Yemen]</ref>.▼
[[Файл:Hilmi Pasha Constitution Announcement Speech Solun.jpg|ляво|мини|250п|Реч на Хилми паша в Солун при обявяването на конституцията в 1908 г.]]
▲Започва да работи в османската държавна структура. Бързо се издига в йерархията, ставайки [[валия]] на [[Адански вилает|Аданския вилает]] (1897), после на [[Йеменски вилает|Йеменския вилает]] (1898), който оглавява до 1902 година<ref>[http://www.worldstatesmen.org/Yemen.html World Statesmen – Yemen]</ref>.
Същата година е назначен за генерален инспектор на Македония (ръководейки [[Солунски вилает|Солунския]], [[Битолски вилает|Битолския вилает]] и [[Косовски вилает|Косовския]] вилает) от султан [[Абдул Хамид II]], което е потвърдено от Великите сили с [[Пъдарски реформи|Пъдарските реформи]]. На този пост остава до [[Младотурската революция]] от юли 1908 година.
Line 25 ⟶ 26:
Заема поста министър на правосъдието (юли - октомври 1912 г.) в кабинета на [[Гази Ахмед Мухтар паша]]. През октомври 1912 година е назначен за посланик на Османската империя във [[Виена]], Австро-Унгария, като остава на поста до края на [[Първата световна война]]. В интервю за [[Димитър Думбалаков]] през 1914 година казва:
[[Image:BASA-1932K-1-431-1.jpg|мини|дясно|250п| Посрещане на Хилми паша (в центъра) след Хуриета в Кукуш, 1908 г. Отдясно на Хилми паша е източнокатолическия български епископ [[Епифаний Шанов]], а зад тях православният екзархийски архиерейски наместник в града]]
[[Файл:Hilmi Pasha vo Skopje.jpg|мини|250п|Хилми паша в Скопие в 1912 г., след потушаването на [[Албанско въстание (1912)|Албанското въстание]]]]
{{Цитат|Никога не допущах, че Македония може да стане някога сръбска, че гърците ще завладеят Солун, но съдбата, знаете, често допуща и най-странните неща... Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население... Освен това за свободите на тая страна се бореха и жертваха само българите. Революционната борба и войната - туй бе чисто и само българско дело... В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели... И когато България реши да воюва, те се присъединиха само да извлекат ползи на ваша и наша сметка. Преди на вас да изменят, те се отнесоха вероломно към нас... Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме.<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=383:2012-03-02-15-51-19&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 В. „Камбана”, г. ІІІ, бр. 1815, София, понеделник, 10 февруари 1914 г., с. 2.]</ref>}}
| |||