Тотем и табу: Разлика между версии

'''Тотем и табу''' (на [[немски]]: ''Totem und Tabu: Einige Übereinstimmungen im Seelenleben der Wilden und der Neurotiker'' - ''Тотем и табу: Прилики между умствения живот на диваците и невротиците'') е книга, издадена през 1913 от [[Зигмунд Фройд]]. Това е колекция от есета, за първи път публикувани в списание Имаго (''Imago'') (1912–13), в тях се прилага психоанализа в полетата на археологията, антропологията и религията: "Ужасът от инцеста"; "Табу и емоционална амбиваленстност"; "Анимизъм, магия и всемогъщество на мислите"; и "Възвръщането на тотемизма в детството". Фройд се опитва в това есе да отговори на въпроси от народопсихологията със средствата на психоанализата. Примитивните общества според Фройд, стоят на ниско ниво на развитие. Това ниво отговаря на първоначалното развитие на индивидите. Въпросите свързани с тотемизма и екзогамията, с табута и магията, могат да бъдат обяснени с психическото развитие на детето. Екзогамията се доближава до инцестните връзки, табуто на забрани и желания, магията на нарцистична натрапчивост на собствените мисли. Тотемизмът и екзогамията имат общ произход спрямо амбивалетните отношения с бащата. Най- известната теза на книгата е убийството на братската орда от праотеца се приема като източник на култура.▼