Одесос: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 7736825 на 85.130.71.71 (б.)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Одесос''' (Odessos), познат по-късно при римляните като Одесус ({{lang-la|Odessus}}) е град, създаден през [[6 век пр.н.е.]] (около [[570 пр.н.е.|570 г. пр.н.е.]]) от [[милет]]ски [[колонист]]иколонисти, близо до старосъществувало от по-рано [[траки]]йско [[селище]];. сегашнаДнес това е съвременна [[Варна]]. При преселването си тук заселниците от Мала Азия търсели удобно място за акостиране с по-малко ветрове.
 
В миналото историците търсели напразно истинското местоположение на древния град и мнозина от тях считали, че той е бил разположен в североизточната част на Черно море на територията на дн. [[Украйна]]. Затова и така бил наречен сегашният град [[Одеса]]. Впоследствие се изяснило, че старото селище е било именно в северозападната част на [[Варненски залив|Варненския залив]].
 
Към средата на 4 в. пр.н.е. около Одесос била изградена каменна стена за отбрана. Градът бил обсаден от [[Филип II Македонски]] през [[341 г. пр.н.е.]] и от [[Лизимах]] през [[313 г. пр.н.е.]].
 
При стъпването на римляните на Балканите одесосци се съюзили с царете на [[Понтийско царство|Понтийското царство]] - отначало с [[Фарнак I (Понт)|Фарнак I]], а после с един от неговите наследници, [[Митридат VI]], за отпор на [[Римска империя|Римската империя]]. В крайна сметка подобно на другите [[полис]]и по Черноморието градът бил завладян от римляните.
 
След [[12|12 г.]] Одесос станал част от провинция [[Мизия]] (по-късно Долна Мизия). Ползвал се с известни привилегии и самостоятелност както и другите черноморски полиси. По времето на император [[Домициан]] до управлението на [[Гордиан III]] Одесос имал право да сече собствени бронзови монети. Търговията била оживена, внасяли се стоки от селищата по Мраморно и Егейско море, които след това се транспортирали до [[Марцианополис]], [[Абритус]], [[Никополис ад Иструм]] и др.
 
== Археологически разкопки ==
Извършените археологически разкопки разкриват останки от антични обществени сгради и съоръжения. В югоизточната част на града имало големи [[терми]] с площ от 7,5 дка, както и няколко по-малки бани, театър, гимназион и палестра (за практикуване на спортни игри), храмове, множество работилници за изработка на керамика, бронз и др.
 
== Литература ==
* Румен Теофилов, „Римски градове в България“, 2007 г.
 
{{история-България-мъниче}}
Line 8 ⟶ 22:
[[Категория:Тракийски селища]]
[[Категория:Древногръцки градове в България]]
[[Категория:Древноримски градове в България]]
[[Категория:История на Варна]]
[[Категория:История на Район Одесос]]