|
'''Чуждите думи''' в даден език са думидумите, заети от чужди езици и използвани в родния език.
ИзползванетоЧужди надуми чуждитесе думиизползват, когато в многособствения случаиезик нелипсват есъответни случайноназвания. ЧуждитеПонякога думипричината сее използват,силното когатовлияние чуждиятна чуждия език има по-голямо влияние върху местния. През последните няколко века се наблюдава феноменът на глобалния"глобален език ", при който един език доминира в голяма част от света. Такива езици са били последователно [[гръцки език|гръцкият]], [[латински език|латинският]], [[френски език|френският]] , а инапоследък сега –— [[английски език|английският]]. Интересно е да се отбележи, че въпреки наличието на глобален език, местниятМестният език може да продължи да заема чужди думи и от други езици , не само от глобалния. ▼Чуждите думи може да се разглеждат като [[оксиморон]]и, тъй като например според [[Библия]]та всички езици са произлезли от един общ език. Въпреки това, дори това твърдение да е вярно, езиците са се разграничили толкова един от друг поради [[история|исторически]], [[география|географски]] и други фактори, че вече ясно може да се определи в много случаи кога дадена дума от един език се използва в друг.
Съвсем естествено е и [[български език| българскиятБългарският език]], подобно на много други езици, да заема чужди думи. Тенденцията е колкотоКолкото повече време изминава, толкова по-малко използващите дадения местен език да не се замислятупотребява откъде идва даденатаедна чужда дума . Например, малкотолкова хораповече тя се замислятвъзприема често,като черодна. думиДуми като "чешма ", "памук " и "зехтин " са от [[турски език|турски]] думипроизход, тъй като тено са придобили такаваширока употреба , чеи се считатвъзприемат закато български думиродни. ВВърху българския език отскоронай-голямо имавлияние яснов влияниемомента отоказва английски,английският. вВ миналото е имало влияние от [[руски език| рускируския]], [[немски език| немскинемския]] и френски,френския език; от турскитурския заради— по време на [[османско владичество |османското владичество;]] и до известна степен и от [[гръцки език| гръцкигръцкия]] — заради общата история на двата народа. Въпреки чуждото влияние , най-голямата част от езиковото богатстволексиката на българския език е предимно [[славянски езици|славянска]], заради което той се причислява към [[южнославянски езици|южнославянската]] езикова група. ▼▲Използването на чуждите думи в много случаи не е случайно. Чуждите думи се използват, когато чуждият език има по-голямо влияние върху местния. През последните няколко века се наблюдава феноменът на глобалния език, при който един език доминира в голяма част от света. Такива езици са били [[гръцки език|гръцкият]], [[латински език|латинският]], [[френски език|френският]] и сега – [[английски език|английският]]. Интересно е да се отбележи, че въпреки наличието на глобален език, местният език може да продължи да заема чужди думи и от други езици.
▲Съвсем естествено е и [[български език|българският език]], подобно на много други езици, да заема чужди думи. Тенденцията е колкото повече време изминава, толкова по-малко използващите дадения местен език да не се замислят откъде идва дадената чужда дума. Например, малко хора се замислят често, че думи като чешма, памук и зехтин са [[турски език|турски]] думи, тъй като те са придобили такава употреба, че се считат за български думи. В българския език отскоро има ясно влияние от английски, в миналото е имало влияние от [[руски език|руски]], [[немски език|немски]] и френски, от турски заради [[османско владичество]] и до известна степен и от [[гръцки език|гръцки]] заради общата история на двата народа. Въпреки чуждото влияние, най-голямата част от езиковото богатство на българския език е [[славянски езици|славянска]], заради което той се причислява към [[южнославянски езици|южнославянската]] езикова група.
== Чуждици и заемки ==
Процесът на заемане на чужди думи има пряко отношение към въпроса за т. нар. чистота на езика. Според някои езиковеди имаНякои чужди думи, които обогатяват езика, тъй като те нямат домашен еквивалент, докатоа други го „замърсяват“замърсяват, опитватненужно сезамествайки дасъществуващи заместятродни съществуващиназвания. българскиЧуждите думи. Първитеот първия вид се наричат '''заемки''', а вторитеот втория — '''чуждици'''. Известно е становището на известния наш езиковед [[Любомир Андрейчин]] („Из историята на нашето езиково строителство“, Л. Андрейчин, „Народна просвета“, София, 1986 [http://promacedonia.com/la/la3_11.html]), че:
:„ ... можем да различим два вида чужди думи в нашия език: едни, които допринасят (или са допринесли в миналото) за обогатяването му и са внедрени или могат да се внедрят в общонародната или професионалната практика, и други, които са непотребни и дори вредни за езика ни (тъй като той си има хубави точни свои съответствия срещу тях) и са трудно се възприемат от по-широките среди. Първият вид чужди думи се наричат [[заемки]], а вторият –— [[чуждици]]. Така например думи от чужд произход, като ''физика, философия, математика, граматика, материализъм, социализъм, комунизъм, конституция, демокрация, република, университет, министър, партия, сцена, машина, мода'' и мн. др., са напълно установени културни заемки в нашия език, срещу които би било безсмислено и неоправдано да се води борба. Като пример за непотребни чуждици може да се посочат думи като ''ниво'' или ''уровен'' (равнище), ''стриктно'' (точно), ''реставрирам'' (възстановявам), ''констатирам'' (установявам), ''осторожен'' (предпазлив), ''немедлено'' (незабавно), ''обязателство'' (задължение), ''успеваемост'' (успех в училище), ''начиная'' (започвайки, като се започне) и мн. др. Разбира се, точно разграничение между заемки и чужцици в много случаи е трудно да се направи. Борбата за чистотата на националния език е борба срещу употребата и проникването на непотребни елементи от чуждоезичен произход. Когато тази борба има характер на организирано движение, тя се нарича [[пуризъм]].”
По време на [[Възраждане]]то в България се наблюдава склонност към намаляване на чуждите думитедуми и използването на съществуващи български думи или дори измислянето на нови български думи, за да се избегне използването на чуждите думи.
Някои държави имат държавни регулаторни органи, които водят официалната политика за развитието и опазванеопазването на чистотата даденна родния език. Такива органи са например [[Институт за български език|Институтът за български език]], [[Френска академия|Френската академия]] и т. н. Други езици (примернонапример английският) не се регулират официално. В [[Квебек]] например политиката за контролирано приемане на чужди думи е приоритет. Така, френската дума за [[електронна поща]] ''courriel'' (от ''courrier électronique''), използвана и във Франция, е създадена в Квебек, докато много други езици използват английската дума ''email''.
[[Категория:Думи]]
|
