[[Карл Фуртмюлер]], бивш член на [[Виенското психоаналитично дружество]], преглежда „Тотем и табу“ през 1914 г. [[Фурмюлър]]Фуртмюлер пише, че [[Фройд]] не обръща внимание на критиците и злоупотребява с работата на [[Дарвин]]. Според Фуртмюлер, докато [[Фройд]] показва остроумие и острота, той също използва ''„свободната игра на фантазията“'' на мястото на логиката. Фуртмюлер сравнява Едиповия комплекс с ''„първоначалния грях на човешката раса“''
==== Реакции на антрополозите ====
Книгата „Тотем и табу“ става широко известна в [[Съединените щати]] до края на [[Първата световна война]]. Според [[Анмари Де Ваал Малефийт]] (от английски: Annemarie de Waal Malefijt) книгата предизвика „яростни реакции“ у антрополозите. Антрополозите критикуват „Тотем и табу“. Алфред Л. Кроубър (от английски:[[Alfred Louis Kroeber]] ), който през 1920 г. прегледа своя английски превод в „Американски антрополог“ (от английски:[[American Anthropologist]]), описва [[Фройд]] като ''„галантен и стимулиращ авантюрист в етнологията“'', но отхвърля идеята, че теориите на [[Фройд]] могат да обяснят социалния произход и еволюционните фази. [[Франц Боас]], който счита едностранчивият и безполезенят метод на [[Фройд]] в „Тотем и Табу“ за разгръщане на разбирането за културното развитие. Робърт Ранулф Марет (от английски: [[Robert Ranulph Maret]]), посочва работата като ''„справедлива история“''. [[Клод Леви-Строс]] критикува „Тотем и табу“ в своята [["ЕлементарнаЕлементарни структураструктури на родството"]] от 1948 г.<ref>Levi-Strauss C., ''Les structures elementaires da la parente'', Paris: Plon. 1948</ref>
Кроубър публикува преоценка на „Тотем и табу“ през 1952 г. [[Марвин Харис]] описва „Тотем и табу“ като представител на това, което последователите на Боас считат за '''„най-лошата форма на еволюционна спекулация“''', критикува ''„грандиозността на своя компас, безупречността на доказателствата ... обобщеността на неговите заключения“'' и неговата ''„анахронична рамка“''.
Ред 219:
=== Други мнения ===
Класическият учен [[Джейн Елън Харисън]] ( от английски: [[]]) определя „Тотем и табу“ като едно от най-важните творби в нейния интелектуален живот. Работата на Харисън''„Темис: Изследване на социалния произход на гръцката религия“''<ref>Jane Ellen Harrison, ''Themis: A Study of the Social Origins of Greek Religion''</ref> (1912) се сравнява с „Тотем и табу“, тъй като и Харисън, и [[Фройд]] се опитват да намерят универсален механизъм, който да отразява произхода на религията.
Писателят [[Томас Ман]] пише, че „Тотем и табу“ му направило по-силно впечатление от всяко друго произведение на Фройд, и от всички творби на Фройд това е с най-голяма художествена стойност.
