Неофит Видински: Разлика между версии

'''Неофит''' е висш духовник, [[Видинска епархия|видински митрополит]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]] от 1914 до 1971 година.<ref name="Цацов 171">{{cite book |title= Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник |last= Цацов|first= Борис |year= 2003|publisher= Princeps |page= 171 |isbn=9548067757 }}</ref><ref name="БПЦ">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=39882 | заглавие=40 години от блажената кончина на Видинския митрополит Неофит |достъп_дата = 2017-06-22 |фамилно_име= Архимандрит Поликарп |първо_име= |дата=2011-02-26 |труд= |издател=Българска православна църква - Българска патриаршия |език= |цитат= }}</ref><ref name="pravoslavieto">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1868_mitr_Neofit_Vidinski/index.htm | заглавие=Митрополит Неофит Видински |достъп_дата =2017-06-22 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= pravoslavieto.com/ |език= |цитат= }}</ref><ref name="Василев">{{Цитат периодика| last = Василев | first =Йордан | authorlink = | coauthors = | year = 2005 | month = | title =Социалната, благотворителна и добротворна дейност на Българската православна църква 1915-1950 година | journal =Обществено подпомагане и социална работа в България. История, институции, идеологии, имена. Сборник с доклади от конференция, проведена в Югозападния университет „Неофит Рилски“ - Благоевград 17-18 септември 2004 година | volume = |publisher =Университетско издателство „Неофит Рилски“ |location= Благоевград | issue = | pages = | doi = | id = | url =http://www.history.swu.bg/vasilev.pdf | format = | accessdate = }}</ref> Българската православна църква го определя като „великан на българската духовност, държавност и олицетворение на патриотизъм и несломим дух“.<ref name="БПЦ"/>

 

Роден е в ескизаарското село [[Гълъбово|Кум Дуванджии]] със светското име '''Никола Митев Караабов'''.<ref name="Цацов 171"/> Рождената му дата е неясна - различни източници сочат 29 юни 1868 г.,<ref name="pravoslavieto"/> 17 юли 1868 г.,<ref name="Василев 55">{{Цитат периодика| last = Василев | first =Йордан | authorlink = | coauthors = | year = 2005 | month = | title =Социалната, благотворителна и добротворна дейност на Българската православна църква 1915-1950 година | journal =Обществено подпомагане и социална работа в България. История, институции, идеологии, имена. Сборник с доклади от конференция, проведена в Югозападния университет „Неофит Рилски“ - Благоевград 17-18 септември 2004 година | volume = |publisher =Университетско издателство „Неофит Рилски“ |location= Благоевград | issue = | pages =55 | doi = | id = | url =http://www.history.swu.bg/vasilev.pdf | format = | accessdate = }}</ref> 20 октомври 1868 г.<ref name="pravoslavieto"/><ref name="Цацов 171"/> Според Бълграската патриаршия нови данни сочат, че той е роден в 1865 година.<ref name="БПЦ"/> Първоначално образование получава в родното си село, а след това учи в третокласното училище в село [[Обручище|Обруклии]]. След като завършва втори клас, през 1884 г. е назначен за писар на селската община, като същевременно е и певец при местната църква. На 12 януари 1889 година е ръкоположен в дяконски чин, а на следващия ден и за свещеник. Назначен е за енорийски свещеник на търновосейменските села [[Брод (област Хасково)|Гючерлии]] и [[Златополе|Пиринчлии]]. В 1890 година овдовява. С помощта на управляващия [[Старозагорска епархия|Старозагорската епархия]] архимандрит [[Максим Пловдивски|Максим]] от януари 1892 година свещеник Никола Караабов учи в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска духовна семинария]]. По-късно се мести в [[Самоковско богословско училище|Самоковското богословско училище]] и през 1896 г. завършва [[Санктетербургска духовна семинария|Санктпетербургската духовна семинария]]. От същата година учи в [[Санктпетербургска духовна академия|Санктпетербургската духовна академия]], която завършва в 1900 година.<ref name="Цацов 171"/>

 

Завръща се в България и от юли 1900 година до края на юли 1902 година е протосингел на [[Сливенска епархия|Сливенската епархия]]. От август 1902 г. до май 1905 г. е протосингел на [[Видинска епархия|Видинската митрополия]]. На 15 февруари 1905 г. се замонашва под името ''Неофит'', а на 28 март същата година по решение на Светия синод на Екзархията е възведен в [[архимандрит]]ско достойнство. На 1 май 1905 година архимандрит Неофит е назначен за протосингел на Синода, а на 1 август 1906 г. - за ректор на Софийската духовна семинария. Заема поста до юли 1912 г.<ref name="Цацов 171"/>

 

На 21 юни 1909 г. по решение на Светия синод в църквата на семинарията „[[Свети Йоан Рилски (София)|Свети Йоан Рилски]]“ архимандрит Неофит е хиротонисан в епископски сан с титлата ''Велички'' от митрополитите [[Василий Доростолски и Червенски]], [[Симеон Варненски и Преславски]], [[Партений Софийски]] и [[Антим Търновски]]. През юли 1912 година екзарх [[Йосиф I Български]] го назначава за духовен инспектор при Екзархията в османската столица. Епископ Неофит Велички има за задача да обиколи епархиите в империята, които нямат канонични архиереи и да прецени състоянието на населението. През декември 1912 година е назначен за управляващ на окупираната от сръбски части [[Велешка епархия]].<ref name="Цацов 171"/>

 

През ноември 1913 година заедно с екзарха напуска Цариград и се установява в София, където е епископ на разположение на Светия синод и поема редакцията на „[[Църковен вестник]]“.<ref name="Цацов 171"/>

 

 

Умира на 26 февруари 1971 година във Видин. Погребан е зад митрополитската църква „[[Свети Николай (Видин)|Свети Николай]]“ в града.<ref name="Цацов 171"/>