Неофит Видински: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
Роден е в ескизаарското село [[Гълъбово|Кум Дуванджии]] със светското име '''Никола Митев Караабов'''.<ref name="Цацов 171"/> Рождената му дата е неясна - различни източници сочат 29 юни 1868 г.,<ref name="pravoslavieto"/> 17 юли 1868 г.,<ref name="Василев 55">{{Цитат периодика| last = Василев | first =Йордан | authorlink = | coauthors = | year = 2005 | month = | title =Социалната, благотворителна и добротворна дейност на Българската православна църква 1915-1950 година | journal =Обществено подпомагане и социална работа в България. История, институции, идеологии, имена. Сборник с доклади от конференция, проведена в Югозападния университет „Неофит Рилски“ - Благоевград 17-18 септември 2004 година | volume = |publisher =Университетско издателство „Неофит Рилски“ |location= Благоевград | issue = | pages =55 | doi = | id = | url =http://www.history.swu.bg/vasilev.pdf | format = | accessdate = }}</ref> 20 октомври 1868 г.<ref name="pravoslavieto"/><ref name="Цацов 171"/> Според Бълграската патриаршия нови данни сочат, че той е роден в 1865 година.<ref name="БПЦ"/> Първоначално образование получава в родното си село, а след това учи в третокласното училище в село [[Обручище|Обруклии]]. След като завършва втори клас, през 1884 г. е назначен за писар на селската община, като същевременно е и певец при местната църква.<ref name="Цацов 171"/>
На 12 януари 1889 година е ръкоположен в дяконски чин, а на следващия ден и за свещеник. Назначен е за енорийски свещеник на търновосейменските села [[Брод (област Хасково)|Гючерлии]] и [[Златополе|Пиринчлии]]. В 1889<ref name="Василев 56"/> или 1890 година<ref
Завръща се в България и от юли 1900 година до края на юли 1902 година е протосингел на [[Сливенска епархия|Сливенската епархия]]. От август 1902 г. до май 1905 г. е протосингел на [[Видинска епархия|Видинската митрополия]]. На 15 февруари 1905 г. се замонашва под името ''Неофит'', а на 28 март същата година по решение на Светия синод на Екзархията е възведен в [[архимандрит]]ско достойнство. На 1 май 1905 година архимандрит Неофит е назначен за протосингел на Синода, а на 1 август 1906 г. - за ректор на Софийската духовна семинария. Заема поста до юли 1912 г.<ref name="Цацов 171"/>
Ред 30:
{{цитат|Ние можем да идеализираме и да възхваляваме доброто и добротворството с най-избрани и затрогващи душата думи. Но ако не се даде пример за оделотворяване на тия думи, те си остават само красиви фрази<ref name="Василев 55"/>}}
През 1935 година Неофит Видински прави огромно лично дарение за просветни и благотворителни цели - 1 105 340 лева, пари спестени от държавната издръжка. С дарените на Синода 605 340 лева се учредява фонд, управляван от Синода и предназначен „да подпомага подготовката на бедни, но способни юноши, възпитаници на духовните учебни заведения, за бъдещи пастири във Видинска епархия“.<ref name="Василев 56">{{Цитат периодика| last = Василев | first =Йордан | authorlink = | coauthors = | year = 2005 | month = | title =Социалната, благотворителна и добротворна дейност на Българската православна църква 1915-1950 година | journal =Обществено подпомагане и социална работа в България. История, институции, идеологии, имена. Сборник с доклади от конференция, проведена в Югозападния университет „Неофит Рилски“ - Благоевград 17-18 септември 2004 година | volume = |publisher =Университетско издателство „Неофит Рилски“ |location= Благоевград | issue = | pages =56 | doi = | id = | url =http://www.history.swu.bg/vasilev.pdf | format = | accessdate = }}</ref> В памет на починалите му съпруга и син през същата 1935 година Неофит Видински подарява на Епархийския духовен съвет ценни книжа с номинална стойност 500 хиляди лева, с които да бъде учреден фонд „Желязка презвитера и син Желязко“, чиито приходи се дават на Видинското женско благотворително дружество „Развитие“ за купуване на дрехи и обувки за децата, а остатъкът от парите е за ремонти на детския дом във Видин.<ref name="Василев 56"/>
През годините на [[България във Втората световна война|Втората световна война]] Неофит Видински се обявява против преследванията на евреите в България.<ref name="БПЦ"/> След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], през лятото на 1949 година заместник-министърът на вътрешните работи [[Йонко Панов]] го определя като „предан представител на реакцията в църквата“ и предлага да бъде отстранен от Светия синод в рамките на кампания за „демократизация“, но предложението е отхвърлено от [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]].<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 224 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref> Полага началото на организираната църковно-просветна и благотворителна мисия на църквата в страната.
| |||