Неофит Видински: Разлика между версии

На 12 октомври 1914 година е избран, а на 26 октомври 1914 година е канонически утвърден за митрополит на [[Видинска епархия|Видинската епархия]]. В 1921 година става член на Синода и остава такъв до смъртта си. От 4 май 1930 г. до 15 октомври 1944 година е наместник-председател на Синода.<ref name="Цацов 171"/> Митрополит Неофит председателства Църковно-народния събор в 1922 и 1923 година.<ref name="БПЦ"/> Като епархийски архиерей Неофит се показва като внимателен към всички пастир.<ref name="pravoslavieto"/> Автор е на много сборници с проповеди и духовно-нравствена поучителна литература,<ref name="pravoslavieto"/><ref name="БПЦ"/> както и на книгата „Видинска епархия“, издадена в 1924 година.<ref name="БПЦ"/> През годините на [[България във Втората световна война|Втората световна война]] Неофит Видински се обявява против преследванията на евреите в България.<ref name="БПЦ"/>

{{цитат|Ние можем да идеализираме и да възхваляваме доброто и добротворството с най-избрани и затрогващи душата думи. Но ако не се даде пример за оделотворяване на тия думи, те си остават само красиви фрази...<ref name="Василев 55"/>}}

През 1935 година Неофит Видински прави огромно лично дарение за просветни и благотворителни цели - 1 105 340 лева, пари спестени от държавната издръжка. С дарените на Синода 605 340 лева се учредява фонд, управляван от Синода и предназначен „да подпомага подготовката на бедни, но способни юноши, възпитаници на духовните учебни заведения, за бъдещи пастири във Видинска епархия“.<ref name="Василев 56">{{Цитат периодика| last = Василев | first =Йордан | authorlink = | coauthors = | year = 2005 | month = | title =Социалната, благотворителна и добротворна дейност на Българската православна църква 1915-1950 година | journal =Обществено подпомагане и социална работа в България. История, институции, идеологии, имена. Сборник с доклади от конференция, проведена в Югозападния университет „Неофит Рилски“ - Благоевград 17-18 септември 2004 година | volume = |publisher =Университетско издателство „Неофит Рилски“ |location= Благоевград | issue = | pages =56 | doi = | id = | url =http://www.history.swu.bg/vasilev.pdf | format = | accessdate = }}</ref> В памет на починалите му съпруга и син през същата 1935 година Неофит Видински подарява на Епархийския духовен съвет ценни книжа с номинална стойност 500 хиляди лева, с които да бъде учреден фонд „Желязка презвитера и син Желязко“, чиито приходи се дават на Видинското женско благотворително дружество „Развитие“ за купуване на дрехи и обувки за децата, а остатъкът от парите е за ремонти на детския дом във Видин.<ref name="Василев 56"/> След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] ръководството на фонда е овладяно от хора, които се опитват да откраднат приходите и митрополит Неофит е принуден с писмо от 5 февруари 1946 г. митрополит Неофит да се обърне към Епархийския духовен съвет да закрие фонда.<ref name="Василев 56"/>

През годините на [[България във Втората световна война|Втората световна война]] Неофит Видински се обявява против преследванията на евреите в България.<ref name="БПЦ"/> След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]], през лятото на 1949 година заместник-министърът на вътрешните работи [[Йонко Панов]] го определя като „предан представител на реакцията в църквата“ и предлага да бъде отстранен от Светия синод в рамките на кампания за „демократизация“, но предложението е отхвърлено от [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]].<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 224 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref> Полага началото на организираната църковно-просветна и благотворителна мисия на църквата в страната.