Разлика между версии на „Лужица“

== География ==

'''Горна Лужица''' ( {{lang-de|Oberlausitz}}, на [[горнолужишки език|горнолужишки]]: ''Hornja Łužica'') e историческа област, част от по-големия регион Лужица. Днес Горна Лужица обхваща части от германската федерална провинция Саксония и малка територия на изток от река [[река Нейсе|Ниса]] в [[Полша]]. Релефът е предимно хълмист, но височината се покачва на юг към чешката граница, а в границите на [[Чехия]] релефът вече е планински —– образуват се [[Лужишки планини|Лужишките планини]] (на лужишки: ''Lužické hory'', на немски: ''Lausitzer Gebirge'').

[[Горна Лужица]] има плодородна почва, красиви хълмове и исторически градове като [[Гьорлиц]], [[Бауцен]], [[Цитау]], [[Льобау]], [[Каменц]], [[Любан]], [[Бишофсверда]], [[Хернхут]], [[Хойерсверда]], [[Бау Мускау]]. Много села в най-южната част на Горна Лужица са туристическа атракция, заради дървените къщи с неизмазани греди. При този начин на строеж гредите, използвани за постройката, не се измазват, а остават непокрити —– смесица между франконски и славянски стил. Немското име за тези къщи е ''Umgebindehäuser''. Такива селища са, например, [[Нидеркунерсдорф]], [[Оберкунерсдорф]], [[Йонсдорф]], [[Шоланд на Шпрее]], [[Опах]], [[Еберсбах]].

=== Долна Лужица ===

По-голямата част от [[федерални провинции на Германия|германската федерална провинция]] [[Бранденбург]] днес се нарича '''Долна Лужица''' ({{lang-de|Niederlausitz}}, на [[долнолужишки език|долнолужишки]]: ''Dolna Łužyca''). Характеризира се с равнинен релеф, гори и долини. През почти целия 19 век и през 20 век в района се развива минното дело и добива и преработката на [[лигнитни въглища]]. Важни градове в областта са [[Котбус]], [[Любин (Полша)|Любен]], [[Любенау]], [[Шпремберг]], [[Финстервалде]], [[Сенфтенберг]].

Между Горна и [[Долна Лужица]] е разположен район, наречен Грензуол (Grenzwall), който означава ''погранична стена''. През [[Средновековие]]то тази територия е покрита с гъсти гори, превръщайки се в голямо препятствие за хората и войските. Някои от селцата са разрушени с развитието на въглищната индустрия от комунистическото управление на [[Източна Германия]]. А други, вече изоставени мини, се превръщат в изкуствени езера с надеждата да се утвърдят като ваканционни селища. Сега тази зона често е наричана Лужишки eзераезера ({{lang-de|Lusatian Lakeland}}).

== Столици на Лужица ==

Лужица не е и никога не е била административна единица или обособена провинция със същото име. Въпреки че историята на Горна и Долна Лужица не е еднаква, те имат много общи неща. Най-големият град в региона е [[Котбус]]. Исторически погледнато, за столица на Долна Лужица може да се посочи град [[Лукау]], а на Горна Лужица - – [[Бауцен]].

== Лужишки сърби ==

[[Лужишки сърби|Лужишките сърби (сорбите)]] са славянската общност, населяваща областта Лужица. Техният брой е около 60 000, от които 40 000 живеят в Горна Лужица, а останалите 20 000 — – в Долна Лужица. Много от тях все още говорят [[горнолужишки език|лужишки езици]], а голяма част от пътните знаци освен на [[немски език|немски]] са написани и на лужишки.

Броят на говорещите лужишки език сорби, обаче, намалява, а [[долнолужишки език|долнолужишкият]] език е особено застрашен. Причините за това са и бързо намаляващото население на цяла Саксония - – 20% през последните 10 до 20 години. Лужишките [[славяни]] се опитват да запазят културната си идентичност чрез традиционните си носии и с особените си къщи. Минната индустрия в областта, нуждаеща се от територии, е причина за разрушаване на много типични лужишки села в миналото. Горнолужишкият език се преподава в много начални училища и гимназии, и в два университета: ( в [[Дрезден]] и в [[Прага]]). Проектът "Witaj"„Witaj“ („Добре дошли!“) включва осем основни училища, в които лужишкият език е основен за няколкостотин лужишки деца.

== История ==

Лужица е управлявана последователно от [[Само]], [[Великоморавия]], чешкото [[Бохемия|Кралство Бохемия]]. След това е завладяна от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], неин управник е [[Лаужиц Геро II]]. След смъртта на император [[Ото III]] през [[1002]] г., районът става едно от успешните западни завоевания на полския княз [[Болеслав I]]. Лужица е присъединена към [[Полша|полското кралство]] през [[1018]] г., но остава в пределите му само за около 20 години, когато саксонските владетели и управници на херцогствата [[Майсен]] и [[Бранденбург]] си я връщат обратно. През [[1076]] г. областта става зестра и е подарена на бохемския княз [[Вратислав II]] от императора на Свещената Римска империя - – [[Хенри IV]]. Около [[1200]] г. голям брой германски заселници се настаняват в гористите райони на Лужица, където не живеят славяни.

Горна Лужица е под бохемска власт до [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], когато става част от [[Саксония]]. През [[1815]] г. Горна Лужица е разделена, а източната ѝ част около [[Гьорлиц]] е дадена на [[Прусия]]. След [[лутеранство |лутеранската реформация]] Лужица се превръща в територия, основно заселена от протестанти, въпреки че [[лужишки сърби|сорбите]] запазват католическата си вяра. Град [[Хернхут]], между [[Любау]] и [[Цитау]], е основан през [[1722]] г. от [[Моравия|моравски изгнаници]], преследвани от официалната църква. Тук те създават църковното учение на Моравската църква в Хернхут, откъдето го разпространяват из цял свят.

През [[1945]] г. източната част на Лужица окончателно е върната към [[Саксония]], а през [[1952]] г., когато Саксония е разделена от [[Източна Германия|комунистическите власти]] на 3 административни единици, Лужица е присъединена към окръг [[Дрезден]]. През [[1990]] г., след [[обединение на Германия|обединението на Германия]], Лужица отново става част от Саксония.

=== Саксонско и пруско управление ===

През 19 и 20 век, под пруско управление, лужишките сърби успяват да запазят идентичността си на отделна етническа група. Това е времето, когато се утвърждават съвременните форми на [[горнолужишки език|горно и долнолужишките езици]], развива се литературата на техния език и се появяват много организации за защита на правата им.

=== В границите на Третия Райх ===

Щастливите времена за населението на Лужица обаче свършват след началото на [[Националсоциализъм|нацисткия режим]] в Германия. След като начело на държавата застава [[Хитлер]], отношението към всички малцинства и етноси, различни от немския, коренно се променя. Всички организации на лужишките сърби са забранени, всички вестници и списания на лужишки език са спрени от печат, а всякаква употреба на този език е строго забранена. През [[Втората световна война]] лужишките активисти са арестувани и убити или изпратени в концентрационни лагери. От [[1942]] до [[1944]] г. действа Лужишкият национален комитет, формиран в окупираната от нацистите [[Варшава]]. Неговата цел е да защитава сорбите от властите, които ги преследват. След края на войната Лужица е разделена между [[Източна Германия]] и [[Полша]]. В периода от [[1945]] до [[1946]] г. полското комунистическо правителство изселва всички [[германци]] и сорби, живеещи на изток от река [[Ниса (река)|Ниса]].

=== След 1945 г. ===

През [[1950]] г. лужишките сърби получават правото свободно да използват езика си и да следват традициите като малцинство във [[федерални провинции на Германия|федерална провинция]] Саксония. Построени са лужишки училища, издават се лужишки вестници, а Домовината е възстановена, но поставена под строгата опека на комунистическата партия. Местните институции подкрепят промените, а дори има желание от страна на немското мнозинство за създаване на провинция Лужица в границите на Германия, но с по-специални права.

Плановете са изоставени след [[обединение на Германия|обединението на Германия]] през [[1990]] година. Конституциите на Саксония и Бранденбург гарантират културна автономия на славянското малцинство. През [[2005]] г. е създадена партия на лужишките сърби (Serbska Ludowa Strona —– SLS).

== Демографски данни (към 1900 г.) ==

== Вижте също ==

== Външни препратки ==

* [http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/93/Lausitz_map_18thC.jpg Карта на Горна и Долна Лужица към 1715]