Константин Врачански: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
==Биография==
Роден е със светското име '''
В 1869 година се връща в Османската империя и за кратко се занимава с театрална дейност в [[Карлово]]. Заминава за Цариград, а след това за [[Русе]], където митрополит [[Григорий Доростолски и Червенски]] го постригва в монашество с името ''Константин'' и последователно го ръкополага в йеродяконски и йеромонашески чин
През ноември 1874 година митрополит [[Аверкий Врачански]] подава оставка и архимандрит Константин <ref name="Маркова 328"> От края на 1873 година е управляващ [[Врачанска епархия|Врачанската епархия]] и след края на [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турската война]] архимандрит Константин посреща цар Александър II в Плевен, част от епархията му. На 11 ноември 1884 г. архимандрит Константин е ръкоположен за врачански митрополит. От 1886 до 1908 г. митрополит Константин Врачански е член на Светия синод в [[София]], а от 1905 до 1908 година е и негов председателстващ.<ref name="Цацов 177"/>
В Държавния архив се пази изложение от митрополит Константин до [[Екзарх Йосиф]], относно поставянето му под домашен арест поради конфликт с местната управа, възникнал през 1890 г. при откриване паметника на Хр. Ботев.▼
▲В Държавния архив се пази изложение от митрополит Константин до [[Екзарх Йосиф]], относно поставянето му под домашен арест поради конфликт с местната управа, възникнал през 1890 г. при откриване паметника на Хр. Ботев.
Безспорните качества на митрополит Константин го свързват с имената на едни от най-големите личности на епохата. Съществуват сведения, че той и неговия брат са лични приятели и укриватели на [[Васил Левски]]. С тях той се е съветвал по много въпроси. По-късно Константин съобщава тъжната вест за обесването на Левски на майка му и тайно опява косите му.
Ред 36:
През 1951 г. сградата на у-ще „Митрополит Константин“ (тогава „Септемврийци“) и прилежащите постройки, обитавани от наследници на врачанския свещеник Петко Хр. Розов са одържавени. През 1952 и 1959 г. част от сградите са съборени. През 1999 г. собствеността е променена от държавна в общинска, а през 2006 г. в частна общинска собственост, след което е обявена процедура по продажба на училището, носещо името на големия благодетел на образованието във Враца митрополит Константин. Но по препоръка на митрополит [[Калиник Врачански]] и със съдействието на [[Община Враца]] сградата не е приватизирана, а остава за обществени цели.
Митрополит Константин умира на 4 декември 1912 г. във Враца и е погребан е в притвора на катедралния храм „[[Свети Николай (Враца)|Свети Николай]]“.<ref name="Цацов 177"/>
==Бележки==
|