Отваря главното меню

Промени

120 bytes added ,  преди 2 години
м
 
=== Войни в Нидерландия ===
През [[1665]] г. умира испанският крал [[Филип IV (Испания)|Фелипе IV]], който е наследен на трона от болнавия си и умствено недоразвит син [[Карлос II]]. Луи XIV заявява, че Брабант (тогава [[Испанска Нидерландия]], днес Северна Белгия) и други територии принадлежат на неговата съпруга Мария-Тереза, дъщеря на [[Фелипе IV]] и полусестра на новия испански крал. Така през [[1667]] г. избухва [[Деволюционна война|Деволюционната война]], в която френският крал участва лично.
 
Като свой основен враг Луи XIV вижда не Испания, а Обединените провинции. Проблемите в [[Нидерландия]] по това време помагат на замислите на Франция. Най-силната политическа фигура в Холандия [[Йохан де Вит]] се опасява, че властта може да премине в ръцете на Оранжкия принц (Prins de Orange) [[Уилям III]] (Оранжки). Според Де Вит, ако войната с [[Франция]] се води по земя, това ще доведе до засилване влиянието на [[Уилям III]] и неговата армия. Франция лесно завладява [[Фландрия]] и [[Франш Конте]]. За да се защитят от по-нататъшна френска окупация, холандците се присъединяват към т. нар. ''Троен съюз'' с [[Англия]] и [[Швеция]] ([[1668]]). Страхувайки се от обединените флотове на Англия и Холандия, Луи се съгласява да сключи мир. Договорът е подписан в Екс-ла-Шапел през [[1668]] г. Съгласно него, Франция задържа Фландрия, но предава на Испания Франш Конте (днешна Холандия).
 
=== Деветгодишната война ===
През 1686 г. католически и протестантски държави (Нидерландия, Австрия, Испания, Бранденбург, Савоя и др.) създават [[Аугсбургска лига|Аугсбургската лига]] срещу Луи XIV. Две години по-късно започва конфликт за наследството на [[Пфалц]], като истинската цел на нашествието е Пфалц да бъде изваден от Аугбургската лига. Действията на Франция обединяват срещу нея всички германски държави под водачеството на свещения римски император и избухва [[Деветгодишна война|Деветгодишната война]]. В началото Луи може да разчита на английския крал [[Джеймс II (Англия)|Джеймс II]], но той е свален от т. нар. [[Славна революция]] и на мястото му е издигнат решителният френски противник [[Уилям III]]. С присъединяването на Англия антифренската коалиция прераства във [[Велик съюз]] – събрал всички европейски държави срещу Франция. Въпреки това се оказва, че добре укрепената Франция трудно може да бъде победена. Нейните генерали печелят редица победи в Нидерландия, Италия и Испания (превземат [[Барселона]] и [[Торино]]), а именитият адмирал Турвил се бие равностойно с англичаните и нидерландците в Ла Манш. В крайна сметка, когато оръдията замлъкват и договорите са подписани, Франция печели. Тя обаче е много изтощена (през 1693 има лоша реколта и Франция е заплашена от гладна криза), а и иска да се помири със съседите си предвид очертаващото се скорошно решаване на въпроса за [[Испанско наследство|испанското наследство]].
 
Въпреки многобройните победи на френската армия, сключеният през [[1697]] г. в Рийсвик мирен договор не носи много облаги за Франция. С него тя се отказва от Люксембург и териториите, които завзема в Холандската война, но запазва Страсбург. Луи признава новите английски крале Уилам и Мери и обещава, че повече няма да помага на Джеймс.
 
=== Войната за испанското наследство ===
След договора от Рийсвик на дневен ред в Европа идва въпросът с наследството на испанската корона. Кралят на Испания Карлос II е инвалид, който няма наследник. Испанското наследство е доста апетитно, тъй като короната владее Неапол, Сицилия, Милано, Испанска Холандия и голяма колониална империя. Франция и Свещената римска империя искат испанския престол. Луи XIV и император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] са близки роднини с испанското кралско семейство. Луи е син на по-старата дъщеря на испанския крал Фелипе III, както и съпруг на по-голямата дъщеря на Фелипе IV, и това му дава юридическо преимущество над Леополд, който е син на по-малката сестра на Ана Австрийска. Всички принцеси, които дават права на Луи, са се отказали от претенциите си. Много от европейските държави се страхуват, че ако Франция или императорът сложат ръка на испанската империя, балансът между държавите в Европа ще бъде сериозно нарушен. Английският крал Уилям III предлага трети претендент за испанската корона – сина на баварския владетел – Йозеф Фердинанд, който да наследи Испания и Италия, а Холандия да бъде поделена между Австрия и Франция. Испанският кралски двор настоява за запазване целостта на империята. Когато Карлос II научава през 1698 г. за договора между Луи XIV и Уилям III, той признава Йозеф Фердинанд за свой наследник и му дава цялото испанско имущество.
 
[[Картинка:Orangerie.jpg|мини|300п|Оранжериите]] Шест месеца по-късно баварският принц умира от едра шарка. Испанският двор има единствената цел да запази обединени всички испански владения и знае, че това може да стане, само ако наследник на трона стане представител на Бурбоните или Хабсбургите. Франция и Англия подписват втори договор, който позволява на австрийския принц Карл да получи Испания, Холандия и колониите, докато синът на френския дофин наследява териториите в Италия. През [[1700]] г. на смъртно легло испанският крал подписва второто си завещание, според което предава наследството на втория син на дофина Луи, херцог Филип Анжу. Ако Анжу наследи френската корона, крал на Испания ще стане третият син на дофина, херцог Шарл дьо Бери, едва трети в реда на наследяването става ерцхерцог Карл. Така Луи XIV е изправен пред труден избор – да се съгласи с вече договорения дял в името на мира в Европа, или да приеме цялото испанско наследство за внука си, но да се скара с европейските държави. Луи заявява на Уилям, че ще спази техния втори договор. По-късно външният министър Колбер дьо Торси (племенник на Жан-Батист Колбер), казва на Луи, че дори да приеме само част от испанското наследство, войната с Австрия неминуемо ще започне. Луи решава, че щом ще има война при всички случаи, тогава е по-изгодно да приеме цялото испанско наследство. Карлос II умира на [[1 ноември]] [[1700]] г. и за крал на Испания е коронясан херцог Филип Анжу под името Фелипе V. Опонентите на Франция неохотно приемат новия испански крал, а Луи действа агресивно. През [[1701]] г. френският крал изпраща войски в Германия. Той спира да нарича Уилям „крал на Англия“ и вместо това поддържа претенцията за английския трон на Джеймс Едуард Стюарт (син на Джеймс II). Това потиква Англия да сключи съюз с Холандия, Австрия и протестантските германски държави. Бавария, Португалия и Савоя застават зад Луи XIV и Фелипе V. Последвалата [[Война за испанското наследство]] бележи остатъка от управлението на Луи XIV. В началото Франция има военно преимущество и дори застрашава Виена, но след загубата от [[Джон Чърчил, Херцог Марлборо|Марлборо]] при [[Бленхайм (битка)|Бленхайм]] ([[13 август]] [[1704]]) преминава в отбрана. Бавария излиза от войната, а Савоя и Португалия преминават в противниковия лагер. Войната се оказва скъпа за Луи XIV. До [[1709]] г. той губи почти цялата мощ на Франция. Става ясно, че Франция не може да получи цялото испанско наследство, но и френските противници не могат да свалят Фелипе V от испанския престол. Луи XIV и Фелипе V сключват мирен договор с Великобритания и Холандия в [[Утрехт]] през [[1713]]. През [[1714]] г. Франция подписва мирен договор и с Австрия в Ращат. Фелипе V е признат официално за испански крал и владетел на испанските колонии. Австрия получава Испанска Холандия и италианските владения. Луи се отказва от поддръжката за Джеймс Едуард Стюарт за британския трон.