Кибуц: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м без right/дясно в картинки (x1)
Редакция без резюме
Ред 1:
[[File:Kfar Masaryk 6699.JPG|мини|250п|Кибуцът Кфар Масарик]]
'''Кибуц''' ({{lang-he|קִבּוּץ‎}}; първоначално קְבוּצָה, ''квуца'' – група) е селскостопанска [[комуна]] в [[Израел]], с общо имущество и равенство в труда и потреблението.
 
Понастоящем съществуват около 270 такива селища, жителите на всяко едно от които не надхвърлят 1700 души. В последните десетилетия броят на живеещите в кибуци намалява. При основаването на държавата Израел около 8 % от израелците са били членове на кибуци, днес броят им е около 3%.
 
Кибуцниците са хората, които всъщност са заченали съвременен Израел след първите имиграционни вълни от 20 в., предизвикани от [[ционизъм|ционизма]] и зова за завръщане към [[Обетованата земя]] и за създаване на [[Национален дом за еврейския народ]].
 
Първият кибуц е основан през 1909 г. След 1948 г., когато е обявено създаването на държавата Израел, кибуците стават основните опорни точки за строеж и защита на новата държава.
 
Това са единствените общности в света, които всъщност са постигнали, поне за няколко десетилетия, [[комунизма]] с чистите му принципи, неопорочени от държавните структури и началства: всичко е общо и „на всекиго според потребностите, от всекиго според възможностите“. Разликата е съществена от социализма, познат в бившия социалистически блок, тъй като кибуците са изградени на доброволен принцип.
 
Сега те все повече минават към получастна собственост, защото не се усеща необходимост да се продължава с предишния начин на живот, който е бил изцяло прагматично ориентиран към необходимостта общност да оцелява компактно.
 
== История ==
Младежите, пристигнали в [[Ерец Израел]] с втората [[алия (репатриация на евреите)|алия]] (1904- – 1914), са били въодушевени от идеала както за национално възраждане на еврейския народ в неговата историческа родина, така и от социалните идеи, съчетали в себе си идеите на европейския [[социализъм]] със социално-етическите идеали на библейските пророци.
 
Осъществяването на тези стремежи (които по онова време се проповядвали от Ф. [[Опенхаймер]], Н. Сиркин и др.) им се струвало просто и заради това, че в [[Палестина]] от периода на турското управление все още не е било създадено общество, така че новото общество можело да се строи на основата на репатриантската идеология. Тази идеология изпитва силното влияние на възгледите на А. Гордън, който вижда в продуктивния селскостопански труд залог за възраждането на еврейския народ.
 
Само че липсват земеделски участъци за осъществяването на тези идеи. Климатът е тежък, няма средства, турската администрация и съседите-араби са враждебно настроени, а чиновниците на барон [[Ротшилд]] са недоброжелателни.
 
За да се преодолеят всички тези трудности трябва да се създаде нов начин на живот, а за изпълнение на идеологическите задачи – коренно да се промени структурата на икономиката. Кибуцът, основан на принципа на колективното притежание на имуществото и средствата за производство, равенството в работа, потребление и социални услуги и отказа от наемен труд, е идеалният отговор на икономическите и политически трудности, а и на идеологическите потребности на заселниците, чиито главни изразители стават И. Трумпелдор и Маня Шохат.
 
Първото селскостопанско селище на колективен принцип е кибуцът Дегания, създаден през 1909 г. Към края на [[Първата световна война]] в страната има вече 80 селскостопански комуни, във всяка от които по около 250- – 300 човека.
 
С установяването на [[Британски мандат в Палестина]] (1920) и началото на 3-та алия кибуцното движение започва да се развива интензивно. Многото [[халуцим]], пристигащи от [[Русия]] и [[Полша]], се включват в съществуващите и създават нови селскостопански и работнически комуни, най-голямата от които е Гдуд ха-авода. Наред с малките в началото на 1920-те год. са основани и големи комуни: Бет-Алфа, Гева (1921), Дегания-Бет (1920), Кириат Анавим, Тел-Йосеф (1921), Хефци-Ба (1922), Ейн-Харод, Ягур и др. През годините на британското управление в Ерец Израел броят на кибуците достига 176, а населението им по време на мандата е около 47 000 човека.
Ред 33:
Тези селища се създават с крайно скромните средства на [[Световната ционистка организация]]. През първите години заселниците трябва да живеят в палатки или бараки и да се хранят оскъдно. Тежките условия на живот се допълват от болестите, най-вече [[малария]]та. На много места има опасност от въоръжени нападения на [[араби]]. Сплотеността в кибуците, целеустремеността на техните членове, планирането на дейността им помагат за преодоляването на тези трудности.
 
Когато вследствие на арабските бунтове (1936- – 1939) и наложените от британската администрация ограничения в закупуването на земя се налага за кратко време да се създадат много селища в райони, в които дотогава не е имало еврейско население, кибуцното движение е най-активно при строенето на пунктове от типа „хома у мигдал“ (стена и кула). Между 1936 и 1947 г. са създадени 118 селища, способни да се защитават сами.
 
Всички възрастни членове на кибуците са на въоръжение в отрядите на [[Хагана]] от самото ѝ възникване. Кибуците служат за нейни бази, а също и убежища за нелегални репатрианти. Части на [[Палмах]] са разквартировани в кибуците, където се тренират и работят като охрана, както и помагат в селскостопанската работа.
 
След обявяването на държавата Израел по границите и стратегическите пунктове са създадени кибуци, които стават предни постове за отбраната на страната и препятствие за проникващи терористи. Голям брой кибуцни членове са в командния състав на [[Армията за защита на Израел]].
 
== Вижте още ==
* [[Колхоз]]
 
{{Превод от|ru|Кибуц|15976947}}
 
[[Категория:Кооперации в Израел|*]]
[[Категория:Ционизъм]]
[[Категория:Населени места по тип]]
[[Категория:Социализъм]]
[[Категория:Стопанска история на Израел]]