София: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
HotCat не ми помага. Премахната редакция 7946186 на Петър Милчев (б.) |
|||
Ред 140:
{{Основна|Сердика (крепост)}}
[[Файл:StGeorgeRotundaSofia.JPG|мини|300px|Антична Сердика – [[Свети Георги (ротонда)|Ротондата „Св. Георги“]] и останки от резиденцията на император [[Константин I Велики]] от IV век.]]
[[Файл:Serdica recentius interdum Sophia Episcopus dioecesis IV-V c AD.jpg|alt=Serdica recentius interdum Sophia Episcopus dioecesis IV-V c AD|мини|300п|Църковен диоцез на епископа на Сердика IV – V век<ref>[http://sofiamuseum.bg/][http://sofiamuseum.bg/ доц. д.р Вачкова В деня на християнска Сердика да почетем първия
Градът пада под римско владичество през [[29]] г. По време на император [[Траян|Марк Улпий Траян]] (98 – 117) Сердика, която лежи на [[Римски път|римския път]] [[Виа Милитарис]], процъфтява като значимо селище в провинция [[Тракия]]. Въздигнат от него след 106 г. в ранг на „муниципия“ (municipium), той получава самоуправление и става център на административен район. Градът се разраства при Марк Аврелий (161 – 180 г.) и имп. Комод (176 – 192 г.), между [[176]] и [[180]] г. е укрепен с внушителна крепостна стена, наблюдателни кули, във 2 в. е каптиран горещият минерален извор и са издигнати градските терми, административни и други представителни сгради.
От втората половина на III в. значението на града рязко нараства. Макар че не е подминат от нашествията на [[готи]]те в [[271]] г., той е предпочетен пред [[Ниш]] и става столица на обширната римска провинция [[Дакия Аврелиана]], образувана в [[Горна Мизия]] от император [[Аврелиан]]. При административната реформа в [[285]] г. на [[Диоклециан]] Сердика се превръща в столица на новосъздадената провинция [[Вътрешна Дакия|Средиземна (Вътрешна) Дакия]]. При разделянето на [[диоцез Мизия]] на две, тя става столица и на северния [[диоцез]] – [[Диоцез Дакия| Дакия]], включващ провинциите Вътрешна (Средиземна) Дакия, [[Крайбрежна Дакия]], [[Дардания]], [[Горна Мизия]], [[Превалитания]]. Между [[275]] – [[299]] г. е построен покритият амфитеатър на градския и областния съвет – Булевтериона.
Възможно е в Сердика да е роден император [[Аврелиан]], макар че родното му място не е установено със сигурност. При неговото управление Сердика е укрепена с нова крепостна стена в северна посока. Тук около 250 г. е роден император [[Галерий]], който завършва земния си път в Сердика и е погребан в града.
Ред 189:
На 20 октомври 1878 г. от [[Пловдив]] в София се премества седалището на [[Временно руско управление|Временното руско управление]], а на [[3 април]] (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на [[Марин Дринов]] [[Учредителното събрание]] избира София за столица на [[Княжество България]] ([[4 април]] е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.
Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Градоустройствените промени започват с голям размах скоро след това събитие. Центърът на града започва да се измества от площада при [[Баня Баши джамия]] към площада около Съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]]) , където се пресичат четирите основни пътни артерии на града. Оформени са широки радиални булеварди, а малките криви сокаци са заменени от успоредни преки, които се пресичат под прав ъгъл. Представителният център на града се оформя около княжеския дворец ([[Царски дворец (София)|царския дворец]]) и Народното събрание, а районът става средище не само на политическия живот, но и на културни и обществени прояви. През 1907 г. в близост е открита сградата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]]. В началото на XX в. булевард „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ е застлан с прословутите „жълти плочки“, които свързват двореца с площада на Народното събрание и паметника на руския цар Александър II, [[Цар Освободител (паметник)|паметникът на Царя Освободител]]. По-нататък булевардът стига до започналия да се оформя в края на XIX в. нов „аристократический“ квартал на преподаватели, политици, юристи и офицери. В тази посока е и първото по-сериозно разширение на града – до коритото на Перловска река и Орлов мост.<ref>София и балканската модерност. Белград, София, Загреб, Любляна и Сараево (1878 – 1914). Велинова, Зорница. Ивайло Начев. Издателство Рива, 2016, с.132
Започва също концентрацията на капитали и развитието на промишлеността, изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост. В повечето случаи това са все още малки [[фабрика|фабрики]] и работилници. Към края на века на река Искър над Панчарево е построена първата [[водноелектрическа централа]], която осигурява електроенергия за града. В 1893 г. е построена железопътната линия София-Перник, а след това и до Пловдив и Варна.
Ред 195:
На Велики четвъртък, 16 април [[1925]] г., в София е извършен [[Атентат в Света Неделя|атентатът в църквата „Света Неделя“]] от дейци на военното крило на [[БКП]]. Убити са 170 души и са ранени 500.
През 1938 г. е приет градоустройствен план, разработен от проф. Адолф Мусман (т.нар. ''план Мусман''), който предвижда благоудтройството на града при нарастване на населението до 600 000 жители<ref>{{cite book |title=Изграждане бъдеща Голяма София. Какво предвижда планът Мусман
По време на [[Втората световна война]], въпреки че България не участва в бойни действия, британските и американските въздушни сили извършват жестоки [[Бомбардировки на България|бомбардировки на София]]. Ударени са най-вече граждански обекти, като [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] (тежко засегнат), църквата от ХI век [[Свети Спас (София)|Свети Спас]] (силно разрушена в 1944 г.), [[Столична библиотека|Градската библиотека]] (напълно унищожена на 30.03.1944 г., изгарят 40 000 тома книги), католическата [[Свети Йосиф (катедрала)|катедрала Свети Йосиф]] (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), [[Богословски факултет|Духовната академия]] (тежко засегната, изгорен е куполът на храма, вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради.
<center><gallery caption="София след Освобождението">
Файл:Cathedral of St Joseph Sofia old.jpg| Старата католическа катедрала
Файл:Vitosha Boulevard 1934.jpg| Булевард
Файл:Sof.University~1935.jpg| [[Софийски университет|Софийският университет]], 1935 г.
Файл:Kathedrale1925-A.jpg| [[Света Неделя (София) | Катедралата „Св. Неделя“]] след атентата през април 1925 г.
</gallery></center>
| |||