Димитрие Кантемир: Разлика между версии
Нова страница: „{{Биография инфо | име= Димитрие Константинович Кантемир | портрет= Dimitrie Cantemir - Portrait from Des...“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 20:58, 25 юни 2017
Димитрие Константинович Кантемир е молдовски и руски държавник, господар на княжество Молдавия (1693, 1710-1711), светлейши княз на Руското царство (1711) и на Свещената Римска империя (от 1723). Член на Пруската академия на науките.
Димитрие Константинович Кантемир Dimitrie Cantemir | |
молдавски владетел | |
Роден |
26 октомври 1674 г.
|
---|---|
Починал | |
Етнос | Румънци[1][2] |
Учил във | Велика народна школа |
Семейство | |
Род | Кантемир |
Баща | Константин Кантемир |
Майка | Ана Бантъш |
Братя/сестри | Антиох Кантемир |
Съпруга | Касандра Кантакузино (1699 – 1713) |
Деца | Екатерина Голицина Мария Кантемир Антиох Кантемир Шербан Кантемир |
Димитрие Константинович Кантемир в Общомедия |
Димитрие Кантемир е роден в молдовското село Силищен (днес окръг Васлуй, Румъния) в семейство на господаря Константин Кантемир. Рано губи майка си. Баща му е неграмотен и довежда на децата си гръцки учители, за да получат добро домашно образование.
След като получава през 1685 г. молдовския трон Константин Кантемир, както повелява обичая, изпраща Димитрие в Константинопол заложник наместо по-големия му брат. По време на тригодишния си престой в осмнската столицата на империята Кантемир усъвършенства знанията си по литература, философия, музика, османски, арабски, персийски.
През 1691 г. Димитрие Кантемир се завръща в Яш, а след смъртта на баща си през 1693 г. е избран за господар, но под натиска на влашкия господар Константин Бранковяну е свален от трона и се завръща в Константинопол, където живее с известни прекъсвания до 1710 г. През този период, Димитрие Кантемир публикува първите си произведения по философия, етика, музика и описание на Молдавия и Османската империя.
По време на Прутската война, през 1710 г., Димитрие Кантемир е назначен молдовски господар и трябва да вземе участие във въоръжените действия срещу османския противник. Обаче османските надежди в лоялността на Димитрие Кантемир са фантасмагория, понеже той още в Константинопол се свързва с руския дипломат и посланик Пьотр Толстой. По силата на сепаративен договор от Луцк с цар Петър Велики, Димитрие Кантемир поставя цялата страна Молдавия (на която е господар) под руска протекция. Развоят на войната обаче решава друго и Димитрие Кантемир начело на 1000 молдовски боляри пристигна в Русия където получава княжеско достойнството на Руското царство и благородническа титла, ведно с поземлено владение в района на Орел. По време на кампанията на Петър Велики срещу Персия Кантемир е начело на походната царска канцелария, издавайки различни прокламации и манифести за народа на Персия. Той има две дъщери и четирима сина, като една от дъщерите му Мария Кантемир е фаворитка на Петър I и му ражда син, като е имало планове да наследи царската корона, но момчето умира младо.
Димитрие Кантемир е за времето си (преди Просвещението) изключително образован образован и полиглот човек, като освен родния си език владее османски, персийски, арабски, гръцки, латински, италиански, руски и френски език. Димитрие Кантемир е и виртуозен изпълнител на тамбура и ней, организирайки музикално училище в което събира и записва турски мелодии и композира свои оригинални произведения. Негови музикални произведения се изпълняват до днес, приемани за турска класическа музика. [3]
Димитрие Кантемир е автор на редица исторически, географски и политически творби, освен философските му произведения. Научната му дейност е високо оценена от съвременниците му, поради и което е един от първите членове на Кралската Пруска, а днес Берлинска академия на науките. Някои от творбите му като "Историята на възхода и упадъка на Османската империя" са класически и безценен източник за историята на Османската империя.
Дмитрие Кантемир е идеен вдъхновител на реформите на Петър Велики. Умира година след прогласяването на Руската империя. Погребан е в двора на църквата „Трима Спасители“ в Яш, редом до Василий Лупу. Църквата е осветена за светлейшия Яшки събор, като в нея се съхраняват мощите на Петка Българска.
Източници
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кантемир, Дмитрий Константинович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |