Щип: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 60:
Според [[Османска империя|османските]] статистики от 19 и 20 век, основното население на Щип е [[Българи|българско]] и [[турци|турско]]. В 19 век градът е процъфтяващ занаятчийски център с добре развито кожарство, шарлангаджийсктво, чохаджийство и други.
[[File:Novo-selo-shtipsko-crkva-uchilishte.jpg|мини|300п|Църквата „Успение Богородично“ в Ново село и училището в началото на 20 век.]]
През 1830 г. отваря врати първото българско [[училище]] в града. През 1869 г. педагогът и учен [[Йосиф Ковачев]] (1839
През 1850 година е построена църквата „[[Успение Богородично (Ново село, Щипско)|Успение Богородично]]“ в махалата [[Ново село (Община Щип)|Ново село]], в която се служи на [[български език|български]]. Българският език е в употреба и в училищата, които са издържани от [[Щипска българска община|Щипската българска община]]. От самото създаване на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1870 г. Щип е част от [[диоцез]]а и, в рамките на [[Кюстендилска епархия]]. В 1870 – 1872 година щипската българска община, заедно с другите общини в Македония издържат Привременния смесен екзархийски съвет. Председател на общината е Атанас Ковачев (1820 – ?), свещеник в Щип между 1857 – 1861 година<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.338.</ref>.
| |||