Георги Димчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
елиминиран тероризъм на македонски помаци и техните ибрикчии Етикет: етикет: премахнати източници/бележки |
Премахната редакция 7955694 на ШаГоДухаш Джингиби (б.) |
||
Ред 2:
| име = Георги Димчев
| име-оригинал =
| категория =
| описание = български военен и революционер
| портрет =
| портрет-описание =
Ред 28:
Димчев е роден в 1916 година в [[Енидже Вардар|ениджевардарското]] село [[Бозец]], окупирано от Гърция в 1913 година в семейството на войводата на ВМОРО [[Димо Димчев (революционер)|Димо Димчев]]. В 1919 година Димо Димчев, подел отново въоръжена борба с гръцките окупационни власти, загива при сражение с гръцки андарти в къщата си в Бозец заедно с жена си и майка си, като малкият Георги по чудо успява да се спаси. Осиновен е от свои съселяни, които в 1924 година емигрират в България и се установяват първоначално в Айтоско, а по-късно в [[Бяла (Област Варна)|Бяла]]. В 1928 година умира и вторият му баща и семейството живее в мизерия.
С помощта на група софийски учители, Георги Димчев заминава за София, където учи в ІІІ софийска мъжка гимназия, като едновременно работи като келнер. В 1936 година завършва гимназия, школа за запасни офицери и постъпва в [[Българска армия|Българската армия]]. Завършва висшето военно училище за летец и става летец-изтребител, а по-късно инструктор. Още като ученик Димчев се включва активно в освободителното движение на македонските българи и е член на организираните от [[
===През Втората световна война===
В 1942 година напуска военната служба и записва право в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През август 1943 с Димчев се свързва [[Димитър Цилев]], който го кара да се срещне с лидера на бившата [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] [[Иван Михайлов]] в Загреб. Михайлов му предлага да организира Македонска младежка бригада към [[Охрана]], която да защитава българското население от нападенията на гръцките националисти и комунисти от [[ЕЛАС]]. През юли 1944 година под прекия контрол на офицери от [[Вафен-СС]] Димчев организира българска дружина от 5000 души във Воденско, въоръжена с изоставено от италианската армия оръжие. На 2 август 1944 г. за първи път във Воден се чества свободно годишнината от Илинденското въстание 1903 г. Осветено е
По същото време Димчев се среща и разговаря с
Не успял да се свърже с Михайлов и да получи указания за по-нататъшните действия на дружината, Димчев сам тръгва през [[Солун]] за [[София]]. Тук се среща с бивши членове на ВМРО и получава нареждане да се върне във Воден и да придвижи дружините към Скопие, с оглед плановете за създаване на [[Независима Република Македония]] под
Преди смъртта си пише: {{цитат|Сега аз се чувствам морално удовлетворен, че нашите разбирания за българския характер на Македония са приети от обществото, в което живеем. А това е по-важно от всичко.<ref>Гаджев, Иван. Иван Михайлов - отвъд легендите, Том 1, София, 2007, стр. 468 - 469.</ref>}}
Line 42 ⟶ 44:
<references />
{{Портал
{{СОРТКАТ:Димчев, Георги}}
[[Категория:Български революционери от Македония]]
Line 56 ⟶ 58:
[[Категория:Българи в Гърция]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Дейци на Македонската студентска корпорация „Шар“]]
|